Илиян Василев*

След като не успяха да убият „информационно“ шистовата революция, отрицателите и започнаха да внушават мрачни аналогии за съдбата и с борсов сапунен мехур като dot.com във връзка със спадащи добиви от наличните сондажи, растящи разходи и появата на много по-прагматични алтернативи. В тази поредица попада и редовно прилаганата психотерапия с вечния шлагер на „пиковия нефт“ – нефта свършва - след което човечеството е обречено да мине на възобновяеми енергийни източници. Там някъде се намира и дерайлиралата от коловоза на рационалността макроистина на климатичните промени и особено на „глобалното затопляне“, което никак не се вмества в метеорологичната емпирика.

Защо грешат скептиците на шистовата революция?

Първо, те подценяват способността на компаниите, които вече се намират в авангарда на технологичната революция да намират нови иновативни решения и усъвършенстват технологиите. Шистовата революция е преди всичко друго технологична революция, тя стартира и са определя като посока и динамика от способността на технология да се надгражда, усъвършенства и саморазвива. Производителността на сондажите расте не само благодарение на „икономиката на мащаба“ и натрупания в процеса опит, но и благодарение на изключителни научни открития и технологични пробиви, които позволяват с един сондаж да се достигне много по-обширни зони от геоложките структури. Фракингът днес е в пъти по ефективен и значително по-безопасен от стандартните му формати от преди десет години.

Вижте по-долната графика. Независимо от стагниращия или намаляващ брой на новите и като цяло на активните сондажи, добивите растат.

Второ, пречката за по-нататъшно взривно развитие не е в липсата на инвестиции или в съкратена рентабилност, а в ограничения върху износа на природен газ и леки нефтени фракции, които свиват потенциалното търсене. Част от причината е в желанието на САЩ да съхранят максимално дълго време предимството на ниските цени на нефт и газ, които да стимулират икономиката и възстановяват нейната конкурентноспособност.

Та нали най-значимите инвестиции в света в момента се реализират в сектора проучване и газ на нефт и газ, в нефтохимическата промишленост и в свързана инфраструктура именно в Северна Америка. САЩ подобриха своя търговски и платежен баланс, както и бизнес перспективата. Целият свят инвестира там – и китайци, и европейци и араби. Едните за да получат достъп до определящи икономическото развитие технологии, други за да имат сигурен източник на евтината суровина за да оцелеят на глобалния пазар, трети за да реализират допълнителни маржове по веригата на стойността. Тези инвестиции усилват и без това огромното откъсване на САЩ и Канада в сферата на новите патенти, иновации и технологичните пробиви. Разликата не е само в тоталната изоставане на Европа по отношение на предприемаческа култура и особено насърчаването на иновациите, производителния труд и предприемаческия риск, но и в отвореността на Америка към новите идеи, към тяхната подкрепа и конверсия в работещи бизнес проекти при подкрепяща финансова и пазарна инфраструктура. Силната конкуренция и незадушаваща регулация осигуряват ефективното функциониране на индустрията и пазарите, докато в Европа преобладават 

дирижистките уклони и глобалното визионерство

Трето, не мислете, че рисувам розови картини - напротив и в САЩ съществува обществено недоволство и определени групи протестират срещу добива на шистов нефт и газ - но на национално равнище никой и не си помисля да превърне тези групови съмнения в национална политика на забрани и ограничения върху предприемаческата активност. Там екоорганизациите си сътрудничат с бизнес в ограничаване на вредните последствия и най-вече в налагането и мониторинга на индустриални стандарти и норми на безопасност, които в редица случаи са в интерес и на самите компании, тъй като при равни други условия ги "натискат" да инвестират в по-добри и безопасни технологии.

Да се върнем на базовата разлика с нещата у нас и причината за тоталния колапс в нашата енергетика и по-конкретно в проучването и добива на нефт и газ, и в по-общ план на полезни изкопаеми. У нас е пленена волята на обществото и държавата да се развиваме по най-оптимален и изгоден за България път – въпреки въшните съображения и интереси. Търсенето и добива на нефт и газ е блокирано от комбинация от външни и вътрешни фактори – както свързани с Газпром структури, така и от местни заинтересовани лица. Ангажираните в тази дейност структури на Газпром у нас имитират дейност без никакви инвестиции и реални сондажни и проучвателни дейности. В редките случаи, когато има чуждестранен интерес, той систематично е обезкуражаван 

чрез административни и съдебни хватки,

чрез мотивиран и насочен еконатиск или административно бездействие или индиферентност. На практика са блокирани всички пътища, които реално водят до енергийна сигурност – от проучавне и добив на местен нефт и газ до "убиване" чрез бездействие на проектите за интерконектори и разширение на газохранилището в Чирен /което би дало възможност за купуване на природен газ по сезонни по-ниски цени/. На практика в енергетиката всичко се регулира и забранява за да няма конкуренцията, в това число и сред чуждестранните инвеститори.

Както казах по време на партизанската операция по налагането на мораториума преди вече близо четири години, когато се внушаваше, че Шеврон идва за да ни "пороби" чрез фракинг, да ни отровят земята и водите като за целта ще хвърлят милиарди долари - с или без нас шистовата революция в света ще си продължи по своя възходящ път. Както виждате и революцията и Шеврон са в цветущо здраве. Само гдето ние сме още по-бедни, по-зависими и по-обречени благодарение на зловещия микс на невежество, корупция и безволие.

Ако мислите, че кандидаствуващите за Вашия глас партия имат намерение да променят положението – прочетете програмите и декларациите. С малки изключения, няма да намерите нищо по темата дори и в дребния шрифт.

Толкова по-значими за това са изключенията сред кандидатите за депутати , поради което е толкова по-важно да ги откриваме и подкрепяме.

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог. Заглавието е на Faktor.bg.