Моделът „Ива” е просто поредният позор на лакомите политици, но и обида за всеки българин в странство

Георги Стоянов, Виена, специално за Faktor.bg

Добре, че гръмна скандалът с кръшната танцьорка и любовница на лидера на СДС Ива Йорданова, че чухме гласа на вицепремиерка Илияна Цанова. Тя ще си отиде от това спорно вече правителство толкова незнайно, както се и появи. Но за гражданите остава циничното усещане от думите й, изречени уж като оправдание за издигането на младата дама за шеф на важната Агенция за българите в чужбина.

„Нямаше как да оставим Агенцията без ръководство", оправда се Цанова в събота пред „Дарик”.

Много неуместна реакция, показваща от една страна, че българските управници продължават да са нагли гьонсурати, но от друга, че не правят разлика между „добро” и „лошо”. Цанова може да мине за христоматиен пример в това отношение, но при всички случаи трябва да се добави, че й липсва интелигентност, защото едва ли би поднесла на обществото толкова малоумно обяснение. Естествено, че никой не е против решаването на проблемите във важната Агенция и назначаване на авторитетно ръководство, което да спре далаверите. Става дума за начина, по който става всичко това – задкулисно, без конкурс или друг обществен дебат, без ясни критерии, без възможност за равен старт и израстване на кадърни българчета, но не по политическа и ченгесарска целесъобразност. Така въпросната Ива, вместо решение на проблемите вече се е превърнала в

основния проблем на Агенцията

И още вицепремиерката Цанова смята, че кръшната любовница на Лукарски има професионални качества, но не става ясно как се е убедила в това, след като Йорданова влезе като съветник в кабинета й през задната вратичка на Министерски съвет само преди два месеца. Преди това е била активистка в партията на Меглена Кунева, мечтаеща да стане поне евродепутат, а по-преди е въздишала с надежда да блесне като танцьорка в Шоуто на Слави - това е нейният творческият и професионален път, но той съвсем не кореспондира с професионализма и консервативните критерии, по които трябва да става заемането на важни държавни позиции.

Всъщност, историята с безпринципните назначения от правителството, което трябваше да върне морала в българската политика

сваля маските в още няколко сюжета

Премиерът Близнашки, лице на гражданските протести и острие срещу задкулисието и мафията, доказа, че никога не е късно да станеш за резил, приемайки да изпълняваш щенията и мераците на същото задкулисие, с което си се борил. По природа и вътрешна етика Близнашки е дълбоко морален човек и сигурно никога не би избрал Ива Йорданова за поста, но ще си носи кръста и петното, че се е оставил нагли играчи, оплетени между президентството, политиката и спец службите да му чупят ръчичките и да го маскарят. Ако беше показал малко повече сорат, щеше да види, че много близко до него е пълно с добри професионалисти и авторитети, които ще бъдат приети от обществото без скандали. Толкова ли непрогледно от прозорците на Министерски съвет се вижда фигурата на проф. Калин Янакиев, човек с излъчването на духовен пастир, с ясен морал и професионална експертиза.

И ако Близнашки и служебният му отбор си отиват след няколко седмици, то остава по-големият проблем – моралът на политиците, който продълажава да бъде

прогнил и да вони на нечистоплътност,

дори и когато са си присвоили марката „Реформатор”. Поне основание за подобни тълкования ни дава поведението на лидерите от Реформаторския блок по аферата с танцьорката Ива. Мълчат като комунисти на разпит – ни вопъл, ни стон, сякаш отровният дим не идва от тяхната къща. Реакциите им по скандала недвусмислено показват, че тези хора съвсем не искат да се разделят със старите практики или поне когато става дума за персонажи от тяхната „секта”, с които компромиси може да се правят.

Как обаче тогава гневните граждани, които крещяха срещу Орешарски, Станишев, Местан и корпоративната им мафия да направят простата разлика – защо срещу назначението на Пеевски може да се бунтуваме, а когато задкулисието работи в името на някакви измислени силиконки на Реформаотарите - ще мълчим геройски?

Скандалът с Ива Йорданова се вихри от няколко дни, но босовете на блока на реформите отказват да се ангажират с позиция. Научаваме от медиите, че въпросните лидери не си вдигат телефоните или отказват да ги питат по тази неудобна тема. С това мълчание водачите на Реформаторският блок, още преди да са влезнали в така мечтаната власт вече

се оваргаляха в калта като шопарчета

Кой ще повярва на мантрите им, че ГЕРБ назначавали калинки, че на ДПС кадрите им били неграмотни, а БСП трябвало да минат през лустрация? А какви са калинките на реформаторите – мутанти на ДС и задкулисието, амбициозни, но облепени с фалшив етикет от печатницата на Цар Киро - „демократи”, тоест, ментета. В случая лицемерието на Кунева и хората й е обяснимо и обичайно, но показателно е, че СДС издава признаци, че наистина е мъртво и е само едно кухо трибуквено означение, зад което няма съдържание. В противен случай до сега щяха да изхвърлят любовника Лукарски. Скандалът обаче показа, че и „страшилището” Радан Кънев, което щеше да чупи ръчичките на Бойко Борисов, се прави сега на слънчоглед и съзаклятнически подкрепя Лукарски, може би защото тъстовете им са агенти на Държавна сигурност.

Моделът „Ива” е всичко друго, но не и реализация на програмното обещание на реформаторите - да се борят с политическата партизанщина в държавното управление. Издигането на девойката демаскира и илюзията, че реформаторите могат да решават проблеми. Моделът „Ива” е просто поредният

позор на лакомите политици,

но и обида за всеки в странство, който иска да носи ценностите и духа на българщината – чисти и святи, както ни ни ги завещаха Апостолите на нашето Възраждане.

Назначението на Ива Йорданова беше тест и за героите от „Протестна мрежа”. Тяхното мълчание също обезсмисли гнева от последната година и половина. Чета статусите на активните протестъри във Фейсбук, но там няма и дума за „грозния танц” на служебното правителство. А инак тръбят по цял ден, че щели да демонтират модела „Кой”.

„Кой” не е определен персонаж, не е конкретен човек, система или схема. „Кой” е философия на бруталността в родни условия, „Кой” е манталитет, „Кой” е ценностна система. „Кой”. А историята с Ива Йорданова просто доказа за пореден път, че мафията, независимо дали е Пеевска или Реформаторска, стимулира младите българи да се махат, отвратени, че държавата даже ни ги забелязва. Затова демонтирането на модела „Кой” не може да стане само с високопарни фрази и крясъци по улиците. Отстраняването на „Кой” изисква преосноваване на държавата, а за това са нужни нови строители на съвременна България.