Георги Котев

Преди време приятел ме помоли да разкажа малко повече за един виден представител на ЯМ. Сега с удоволствие изпълнявам неговата молба.

Костадинов-Фактурков е изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, в периода 2001 – 2005 години. Преди това е постоянен представител на тогавашния КИАЕМЦ (предшественик на сегашния национален, ядрен, регулаторен орган АЯР) на територията на централата. От тогава и датират и личните ми наблюдения и впечатления от това лице. Преди да стане представител на КИАЕМЦ (Комитет за използването на атомната енергия за мирни цели) в Козлодуй той се е подвизавал като висш оперативен персонал, най-вероятно на малките блокове от 1 до 4, защото нямам спомени да съм го виждал като такъв на блокове 5 и 6, макар и да „подушвам”, че се опитва да си припише подобни заслуги, както и настоящия му патрон Богомил Манчев.

Докато Фактурков е изпълнителен директор на АЕЦ-а аз изпълнявам длъжността на Ръководител група „Реакторно-физични анализи”, към сектор „Реакторно-физични разчети на ВВЕР-1000”. Това е важен детайл, защото в този период се случиха доста странни и необичайни събития, които в последствие получиха своето логично обяснение. Тук е важно да се отбележи и, че именно в този период е станала подготовката и реализацията на схемата с подмяната на ядреното гориво и началото на експеримента с рециклирано ядрено гориво. Точно това престъпление в последствие ме принуди да стана това, което съм в момента – антиядрен дисидент. Но нека бъда последователен.

В началото на мандата на Костадинов-Фактурков в реакторите на блокове 5 и 6 се забелязва трайна тенденция на проява на дефекти по време на експлоатацията на използваното тогава ядрено гориво (известно с абревиатурата ТВСМ). То се оказа механически неустойчиво и често се огъваше, което водеше до рискове за овладяване на мощността на реакторите, в случай на необходимост те да бъдат спрени. Огъващите се ядрено-горивни касети пречеха на контролиращите пръти да влизат и се спускат в тях и по този начин да заглушават верижната реакция на деление, което можеше да доведе до загуба на контрол над реакторите. Огъването на горивните касети, също така, водеше и до разхерметизация на част от тях, което означава радиоактивно замърсяване на част от оборудването и сериозни икономически загуби. Така естествено се стигна до неизбежния извод, че горивото трябва да бъде заменено с ново, по-устойчиво механически. Това решение е взето на извънредна и безпрецедентна до тогава българо-руска експертна среща, в почивната база на АЕЦ-а, в гр. Кранево, през месец октомври 2002 г. Оставаха малко повече от два месеца до окончателното спиране на блокове 1 и 2, договорено с ЕС за 31 декември 2002 г. Макар и да участвах на тази двустранна среща, но без да съм бил пряк свидетел на

тайните и задкулисни договорки,

от висотата на времето съм почти на 100% сигурен, че именно тогава българо-руските клонове на ЯМ са се договорили да подготвят и реализират експериментална експлоатация на рециклирано ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”, използвайки за параван реалната необходимост от подмяна на даващото дефекти гориво. Последващите събития потвърждават тези мои подозрения.

Годината е вече 2003. В АЕЦ „Козлодуй” от Русия пристига пакет от 29 (двадесет и девет) броя документи, които да покажат и докажат по-стабилните и надеждни характеристики на новия вид ядрено гориво (известно с абревиатурата ТВСА), което трябваше да започне да се въвежда поетапно (в продължение на 4-5 години) в реакторите на блокове 5 и 6, считано от следващата 2004 година. Вътрешните норми и правила на АЕЦ-а предполагат и налагат тези нови 29 документа да бъдат прегледани подробно от съответните ресорни експерти, в това число и моя милост, те да подготвят експертни становища, шефа на централата (Фактурков) да издаде заповед за свикване и провеждане на Експертен технически съвет (ЕТС), на който да се разгледат и обсъдят същите становища. ЕТС трябва да приключи с протокол, в който да се укаже приложимостта или негодността на част или на всички предложени 29 броя документи, касаещи характеристиките на новото ядрено гориво. Сред тях е и така наречената Глава 31, описваща „успешната” експериментална експлоатация на новото гориво в Русия. (По-късно аз условно нарекох тази Глава 31 Доказателство №1.) Ако новата документация е частично приложима, то експертите да предложат мерки за отстраняване на недостатъците, така че те да станат на 100% години за бъдеща употреба. На практика, ОБАЧЕ, нищо подобно не се случва!!! Вместо това се случва ето какво.

Вместо това Костадинов-Фактурков прави две безпрецедентни персонални визити до прекия ми ръководител тогава Цветан Пейчинов, през работно време, в нашия офис. За повече от 17 годишния ми стаж в АЕЦ „Козлодуй” това са единствените два пъти, когато шеф №1 си е позволявал да дойде на крак при нас. Не че това е нередно, но е

свръх необичайно

До сега никога и никъде не съм споменавал дългогодишния ми пряк шеф Цветан Пейчинов (пенсионер от 2007 г.), в това число и в книгата „Ядреналин”. Но когато миналата година открих и публикувах тук Доказателство № Последно и видях и неговото име да фигурира там вече нямам никакво съмнение, че и той активно е съдействал в процеса на подготовката престъплението. Та когато Костадинов-Фактурков идваше в нашия офис, стая с осем работни места, се възцаряваше гробна тишина. Госта сядаше срещу домакина и започваха да си говорят. Интересното се състоеше в това, че независимо от пълната тишина в стаята (около 20 кв.м.) съдържанието на разговора им не стигаше до нашите уши. След известно време това се случи още веднъж, ако не и повече, когато не съм бил пряк свидетел на странните визити. Много по-естествено и разбираемо е Фактурков да извика при себе си Пейчинов и да си говорят колкото и каквото си искат. Нека пак повторя, че това се случи през 2003 г. и съвпада с получаването на пакета от 29 документа от Русия, описващи новото ядрено гориво. Пак тогава вместо те да бъдат прегледани и приети официално, на Експертен технически съвет, Фактурков прави странни визити, а Пейчинов се прави на разсеян и „не забелязва” пропуска на ключова процедура по приемането на документацията за новото ядрено гориво. Трябваше да минат цели 5 години, когато през пролетта на 2008 г. сам стигнах до извода, че описаното в новите документи гориво няма нищо общо с реално доставяното. Тогава ми стана ясно и странното поведение на тези двамата.

През октомври 2004 г. в АЕЦ „Козлодуй” пристига първата партида нов вид ядрено гориво (ТВСА) и част от него е заредено в реактора на 6-ти блок. Реално е даден старт на практическата реализация на най-голямата престъпна схема в атомната ни централа – експериментално използване на рециклирано ядрено гориво.

2005-та е година за парламентарни избори. В ранната пролет стана ясно, че Костадинов-Фактурков е

вписан в листата на ПП НДСВ

И той не губи времето си напразно. Незабавно започва да организира най-различни и все по-безсмислени срещи с едни или други групи от персонала на централата. Аз самият присъствах на поне две от тях. Не беше никак трудно да се досетя, каква е истинската цел на тези срещи. Фактурков трупаше опит в провеждане на публични срещи с електората, нали му предстоеше да стане „политик”. На една от тези срещи, пред около 150-200 човека, в стола на блокове 5 и 6, след като бъдещия „политик” си каза, каквото си беше намислил, се обърна към аудиторията с подкана да му задават допълнителни въпроси. Колегите явно разбираха безсмислието на цирка и предпочитаха да пасуват, но Фактурков беше неумолим да отработи и този елемент от бъдещото си общуване с електората и продължаваше да настоява някой да го пита нещо. Писна ми и взех думата. Не съм го питал нищо, а само му обърнах внимание, че не е нужно да насилва ситуацията сега, а просто да отговаря на въпросите, които му се задават във форума на вътрешната компютърна мрежа. Имаше такава практика, но Фактурков не си даваше зор да отговаря там, а сега се напъваше. Обърнах му внимание, че само аз съм му задал там два важни въпроса, но никога не получих отговор на тях. Един от въпросите ми към него беше изключително интересен, защото касаеше надписване на сметки за електроенергия, която се консумираше от ведомствените общежития на централата. Беше фрапиращ случай на източване на социалния фонд на централата, откъдето се плащаха сметките за този ток. Сметките бяха надписани минимум три пъти над нормалната консумация. Когато изложих тезата си той не ми отговори по същество, а вместо това ме попита как се казвам. Всички присъстващи избухнаха в смях, а той каза че щял да провери и да ми отговори. В близките месеци разбрах защо са смеели колегите.

Фактурков така и никога не ми отговори на въпроса за надписаните сметки за тока, а междувременно се проведоха парламентарните избори и България се сдоби с нов „политик”. Веднага след това в централата бяха набързо променени тарифите за ползване на апартаментите във ведомствените общежития, чийто ползвател винаги съм бил, по време на престоя ми в Козлодуй. Реализатор на завещаната от Фактурков схема, за саморазправа с неудобните стана дясната му тъка и емблематичен пример за човешко зло Емилия Василева. Под нейното „мъдро предложение и пряко ръководство” тарифите бяха променени така, че да бъде наказан задавачът на неправилни въпроси, за надписване на сметки. До тогава цената на наема, който плащах за един апартамент, който е по-малък и по-неудобен от обикновена гарсониера, беше в размер на 100 лева. Изведнъж  тя скочи на 170 лева! Цели 70% скок, без никаква икономическа логика и причина. С промените в тарифите се получаваше така, че едно петочленно семейство би плащало за същата площ 175 лева, а аз сам трябваше да плащам 170. Под мен живееше ромско семейство с едно дете, които плащаха значително по-малко от мен. Няколко пъти ходих при Емилия Василева, в опит да нормализирам нещата, но ударих на камък. Вместо това стана ясно, че са ми подготвили още по-голяма гавра. В случай че не приемех тарифата от 170 лева на месец Василева ми предложи да се преместя в тясна и даже неотремонтирана, с течове, боксониера. В сетен опит да нормализирам ситуацията ходих да говоря и с изпълнителния директор Иван Иванов, но поръчката си беше поръчка и трябваше да се изпълни до край. Аз се примирих с новата цена и така станах наемател на най-скъпата единична площ от ведомствено жилище.

Паралелно с това тече и още

едно активно мероприятие

През същото лято на 2005 г. се провежда странна, частична, структурна „реформа”, целяща обединението на двата сектора „Реакторно-физични разчети”, съответно пресмятащи реакторите ВВЕР-440 и ВВЕР-1000, в общ отдел „РФР”. Няма други сектори от двете предприятия (малките и големите блокове са структурно разделени), които да се обединяват или преструктурират, по подобен или сходен начин. Само пресмятането на ядреното гориво се „реформира”! Даже  секторите с т.нар. контролиращи физици не се обединяват. (Контролиращите физици обслужват хардуерната част свързана с ядреното гориво, а ние – софтуерната.) За шеф на отдела е назначен Цветан Пейчинив, който до скоро си шушукаше с Костадинов-Фактурков, а за ръководител сектор „РФР-1000” лицето Красимир Каменов, преназначен от малките към големите блокове преди само 6 месеца. Последният не отговаря на нито един критерий, разписани в правилника за вътрешния ред на централата и служебните характеристики (образователен ценз, стаж, опит и т.н.), НО е „успешно проверен” в реализирането на не една и две престъпни схеми , докато е работил на малките блокове. Аз съм понижен от ръководител група на главен експерт. Чак след две и половина години, през зимата на 2007 г. разбрах истинския смисъл на тези „рокади”. Тогава, когато новото ядрено гориво започна да демонстрира нетрадиционно поведение лицето Каменов буквално се развихря, за да „гаси пожара в печката”. (В следващия си материал обещавам да ви покажа, как лицето Каменов продължава да се вихри с още по-голяма сила и в наши дни.)

Костадинов-Фактурков е народен представител и е спокоен, че схемата с експерименталното, рециклирано ядрено гориво никога няма да стане публично известна. Когато през лятото на 2008 г. обявих публично, от Виена, с видеоклип вYoutube.com, той и Р. Овч. бяха първите, които ме обявиха за луд. По-малко от месец след избухването на скандала Фактурков дава интервю за германската медия „Дойче веле”, в което ми спестява диагнозата, но пък казва нещо много интересно, което звучи като самопризнание:

Йордан Костадинов: Мога да твърдя, понеже аз вече три години съм депутат, че когато бях директор на АЕЦ-а, на някои реактори на руска територия касетите вече бяха сложени. Тези изпитания са преминали. Това поне. . . твърдо говоря за днешна дата, изпитанията отдавна са преминали. Касетите поне до този момент нямам информация, никаква информация, че са били дефектни или пък са давали някакви отклонения. За първи път от нашата атомна централа излиза този въпрос.

Емилиян Лилов: Вие имате информация, че този нов вид ядрено гориво е преминал задължителния. . .

Й. Костадинов: Да, да, абсолютно съм сигурен.

Е. Лилов: . . . срок на изпитание?

Й. Костадинов: Отдавна. Преди година, година и половина вече, даже ако не и повече.

Е. Лилов: Ами точно обратното твърди г-н Котев.

Й. Костадинов: Ако искате да получите пълната представа на картината, трябва да се обърнете и към организацията по развитие на горивото. . . Те мисля, че могат да ви дадат много по-изчерпателна информация, защото първо мисля, че ние игнорираме руската страна, а тя е в основата на всичко. В смисъл, че ако има такива твърдения, то те засягат главно руската компания. . . затова добре би било да бъде включена и тя.

Така през август 2008 г. Фактурков твърди, че горивото е преминало изпитание преди година и половина, което прави началото на 2007-ма. А то би трябвало да е приключило още през 2002 г., през 2003 г. да се опише (в споменатата по-горе Глава 31) и изпрати в България, за преглед, приемане или отхвърляне, посредством протокол от Експертен технически съвет, който Фактурков нарочно не е назначавал.

Някой е луд, но кой?

На 11 март 2011 г. се случва трагедията на японската АЕЦ „Фукушима” и това е пореден повод за Фактурков да „блесне” със знание и „експертен” потенциал. Ядрената мафия си поръчва, чрез вестниците „Труд” и „24 часа” „дискусия”, с участието на постоянните заподозрени. На това мероприятие Фактурков най-нагло лъже, че АЕЦ „Козлодуй” била най-проверяваната централа в света, цели 25 (двадесет и пет) пъти, за последните 30 години. Подробно разгледах случая и редуцирах измисленото от него число цели пет пъти, до 5 проверки, в материала Йордан Костадинов – Фактурков: „Аз ще ви лъжа, а вие сте длъжни да ми вярвате!”, като пак там разказах и за произхода на прякора му Фактурков. Независимо от това, след тази поредна „партенка” не един и двама родни „политици” подеха този рефрен и заповтаряха числото 25 и „най-проверяваната”, та чак до премиера на страната.

В наши дни Фактурков е „на сянка” под крилото на Богомил Манчев, в „Риск инженеринг”, с едно единствено задължение, да измисля и реализира нови и все по-големи схеми за изтичване на държавни енергийни компании.