Иван Давидов, Ехото на Москва

Точно преди 19 години, на 26 март 2000 г., Владимир Путин за първи път става президент на Русия. Младият и малко известен победител в задкулисната надпревара за държавния пост спечели изборите още в първия тур с почти 52% от гласовете на избирателите. Оттогава реализират още  три победи - самият Путин и неговият наследник Медведев - и всеки път се пише нова програма, която отразява настоящите очаквания на „путинското обкръжение“.

Путин 1: гръмотевична буря срещу врага

Два дни преди Путин да бъде официално обявен за действащ президент и ръководител на правителството, бойците Басаев и Хатаб нахлуват в Дагестан. Путин лично ръководи антитерористичната операция, станала лицето на Втората чеченска война. Войната, която изглеждаше бърза и победоносна. До септември Дагестан бе прочистен, а терористите взривиха жилищни сгради в Буйнакск, Москва и Волгодонск.
На президентските избори Путин нямаше програма (в централата решиха да я заменят със списък от кратки отговори на често задавани въпроси), но имаше ясно послание: това е кандидат, който ще защитава населението от тероризма, без всякакво колебание ще се разправя с терористите, човек, който не се страхува да говори, че руснаците са граждани на една велика страна, освен това, е млад, здрав и енергичен.
Путин буквално конфискува от онези, които тогава се наричаха „червено-кафяви“, имперската риторика. В изказванията и текстовете си уверенията му за привързаност към либералните ценности бяха съчетани с аргументи за величието на страната. За мнозина това се оказа важно: психологическата травма, свързана с разпадането на Съветския съюз, все още не беше преодоляна в Русия. Освен това тя все още не е изкоренена.
Системните либерали също подкрепиха новия кандидат. Всъщност Съюзът на десните сили, в който се включиха Борис Немцов, Анатолий Чубайс, Ирина Хакамада и Сергей Кириенко, и  бе създаден в същия щаб, където се ковеше победата на Путин, официално обещаха да „подкрепят Путин отдясно".
Даде ли обаче Путин на руснаците нещо, за което беше подкрепен на изборите? Не. Войната в Чечения не беше лесна и победоносна. Тя се превърна в протяжна антитерористична операция, новините за двама или трима федерати убити в един ден, станаха рутинни. Създаващото се "Путинско обкръжение" едва ли се е замисляло за смъртта и страданията на чеченците. Схемата за примирие с Чечения с участието на клана на Кадиров беше изфабрикувана едва през 2003 г., а реално плодовете от нея дойдоха по-късно. През 2002 г. имаше жестока терористична атака в московската Дубровка, през 2004 г. - бе ужасът в Беслан. И характерният белег на ерата на „втория Путин” - за тези трагични събития, както и за трагедията с подводницата „Курск” през август 2000 г., имаше много недомлъвки в медиите и дори лъжи, сякаш „обкръжението на Путин” се готвеше за неизбежната ера на тържествуващата официална пропаганда.

Путин 2: борец срещу олигарсите

Не че Чечения не притесняваше новия президент, но други задачи се оказаха най-важните за него. Путин показа на тези, които го доведоха на власт, колко много са сгрешили, като са видели в него послушен изпълнител на чужда воля, а на онези, които се опитаха да се противопоставят на идването му на власт - че не забравя обидите и не прощава за тях.
Веднага след изборите, още през април 2000 г., започна атака от силите за сигурност на НТВ. В резултат на това телевизионната компания се оттегли от „Газпром“, а Владимир Гусински, след като загуби почти всичките си медийни активи и дори прекара няколко дни в следствен арест, беше принуден да емигрира. И това е важен момент, включително идеологически: либералните опоненти на Путин възприемаха случващото се като атака срещу свободата на словото, но и тогава Путин вече изработваше едно от ключовите си умения - способността да говори с мнозинството през главите на елитите. А за мнозинството поражението на НТВ изглеждаше като възстановяване на правосъдието: президентът унищожава телевизионен канал, който твърди, че Путин е подкрепял чеченски бойци. И се занимава с един от влиятелните олигарси, който също стопля душата на средния руснак.
Последваха неприятностите за Борис Березовски. Преди години той бе наречен "сив кардинал" на Кремъл, той бе един от създателите на "Единството", Путин бе смятан за негово протеже. Но сивият кардинал очевидно не очакваше, че протежето ще бъде толкова хитро. През лятото на 2000 г. Березовски се отказа от депутатския си мандат и се превърна в непримирима опозиционна фигура. А през 2001 г. той стана жител на Лондон. Опита се да спаси активите си, но не успя.
Делото на ЮКОС се превърна в най-мощния ход на противопоставяне на опозицията срещу президента и олигарсите. Путин действаше доста последователно: той елиминира потенциалните центрове на властта, превърна медийните активи в държавни, спомняйки си добре, че именно телевизията го направи президент. Други, без да се съобразяват със законите, станаха негови приближени.
Но мнозинството около Путин разчете събитията по различен начин. Техният президент възстанови правосъдието точно под формата, която най-често в Русия се разбира така: той последователно елиминираше бившите важни фактори в живота, олигарсите от ерата на Елцин, всички онези представителите на мнозинството, които бяха набедени, с основание или без основание, за всички чужди прегрешения и проблеми.
Това беше "вторият ход на Путин”: справедливост, заобикаляйки старите идеи за необходимостта от спазването на човешките права и свободи. И това отново работеше, това беше достатъчно, за да бъде простено на президента за неизпълнените обещания, свързани със сигурността. Конкурентите осъзнаха своето място в новата реалност - в реалност без свободни медии, в реалност, където няма пари, независими от Кремъл, а потенциалните политически играчи, като се има предвид съдбата на Михаил Ходорковски, предпочитаха да останат извън светлините на прожекторите. Така вместо Генадий Зюганов да играе на президентските избори, отиде Николай Харитонов, а Владимир Жириновски бе подменен от бивш шеф на неговата охрана Олег Малишкин.
И тогава се случи не просто победа. Случи се триумф. Още на първия тур Путин спечели 71% от гласовете на избирателите.

Путин 3: президентът на скъпия петрол

Но най-важното, може би, се е случило преди победата и не в Русия. През пролетта на 2003 г. САЩ започнаха войната в Ирак. Цената на петрола тръгна нагоре. Путин имаше нещо, което Елцин никога не е притежавал. У Путин се оказаха парите. Финансов ресурс, който изглеждаше почти неограничен. Путин имаше толкова много пари, че дори глобалната финансова криза, Русия успя да преодолее почти безболезнено.
Разбира се, третият ход на Путин не даде на руснаците това, което Путин обеща при своя втори ход. Правосъдието в путинова Русия се оказа много специфично. Но той успя да формулира нов социален договор, който никой не се е опитвал сериозно да постигне до „снежната революция” от 2011–2012 година.
Третото предложение на Путин към гражданите беше формулирано съвсем просто: вие няма да влизате в политиката, а ние няма да ви пречим да ядете от остатъците на царската маса. И отново нещата се получиха.
Петролът стана по-скъп и имаше за всички. Путин спокойно можеше да отстрани грешките в политическата система, в която нямаше политика. Да превърне системните партии - и парламента като цяло - в пейзаж, в скучен театър, в който депутатите не приемат законите, които вече са написали. Успя да замени олигархичната система на Елцин със собствена, където основните притежатели на активи са или стари приятели, или лидери на държавни корпорации. Да привлече все повече колеги и верни хора от специалните служби на ФСБ. Да постави на доизживяване истинската опозиция и унищожи всяка възможност да бъде критикувана системата. Да възстанови пропагандната машина, реликвите, на които би завидял всеки тоталитарен режим. Дори да влезе - много внимателно - в ролята на основен играч на световната сцена (да си припомним мюнхенската му реч).
Путин се чувстваше толкова уверен, че с лекота отстъпи президентския пост на Дмитрий Медведев. Той очевидно не се страхуваше да има някаква реакция от страна на неговия съратник.
Руснаците не забелязаха всичко това. Те бяха готови със зъби и нокти да защитават своето -  смешно, разбира се, но безпрецедентно богатство. Те бяха завладели курортите в Египет и Турция. Путин се стремеше към неограничена власт, а средният руснак отиваше в банката за заем, за да купи чужда марка кола или телевизор.
Но тогава се случиха и неприятни неща за  режима. В големите градове - именно поради изобилието на петрол - се формира класа на относително богатите хора, които започнаха да възприемат своята финансова сигурност като даденост. И те изведнъж си спомниха, че имат и друг вид права - политически. Всичко друго имат, на не и права. Така се случи протестният митинги срещу мащабни измами по време на изборите за Държавната дума през 2011 година.
Това беше очевидно покушение над създаването на обществен договор и Путин, преодолявайки краткия период на объркване и несигурност, започна да отмъщава на нарушителите. „Снежната революция“ завърши с „блатната афера“ - методични репресии срещу случайни хора, чиято цел бе да покажат, че всеки, който се осмели да протестира, лесно може да стане жертва на режима. Парламентът се насочи към създаването  на наказателни закони в индустриален мащаб. Държавните медии започнаха открита атака срещу "западните ценности", т.е. срещу остатъците от гражданските права и свободи. Държавата обяви война на обществото и може би за първи път Путин не можа да направи логично предложение на своето най-близко обкръжение. Експлозивният коктейл от „скрап“ и борбата с „петата колона“ не можаха да изиграят ролята на полезен ход от страна на Путин.

Путин 4: обединител на територии

На несменяемият президент отново му провървя  - Майданът започна, пропагандата лесно успя да създаде разбираем образ на врага, а въпросът, който замени новото предложение на Путин, беше: "Какво искате, да стане това, което става в Украйна?". След това последва анексията на Крим - това бе осъзнат и открит курс на конфронтация със Запада и САЩ.
Кръгът се затвори: Путин пръв се възползва от риториката на „червено-кафявите“ имперски величия и със своя четвърти ход - анексирането на Крим - Путин върна на своето обкръжение вярата в това величие. Мозайката бе подредена, всички се оказаха по местата си: и квази-религиозният култ на Победата, който позволява да бъдат обвинявани опонентите във „фашизъм”, и дудукането около „традиционните ценности”, благодарение на които можем отново да противопоставим свещена Русия на разклатения Запад. Целта на останалия свят е да ни навреди по всякакъв начин, а нашите верни съюзници са само антиамериканските лидери на различни диктатури. Русия най-накрая намери идеологията, приблизително релевантна на култа към личността, а призивите за обединение около него се превърнаха в основното ястие в неговото политическо меню.
Схемата е зловеща, но тя работи. Работи, обаче, точно толкова дълго, колкото руснакът, опустошен от ерата на скъпия петрол, не започна да усеща със сетивата си истинските резултати от геополитическите завоевания на президента.

Путин 5: Няма оферта

Путин има невероятен талант - той никога не е изпълнявал обещанията си, заменяйки тяхното изпълнение с нова оферта, която винаги работи. Вместо обещаната победа над тероризма, той демонстративно напляска олигарси; вместо правосъдие с „равнопоставеност пред закона”, изгради корумпирана система, чрез която даде на гражданите само правото да се кланят и  плащат подкупи, и да участват в създаването на империя, която високомерно се надсмива над заплаха от всякакви врагове, тласкайки страната към пропастта, от която не е ясно как ще се измъкнем.

Разбира се, Путин никога не имал намерение да слиза от власт. Редовно се пускат партенки, че се търсят схеми как да бъде запазен на власт. "Казахстанска версия", "белоруска версия" за създаването на някакъв нов орган с неограничени правомощия ...
Но магическата пръчка изглежда е счупена. Запасът от обещания, изглежда, не е безкраен. Той отново се опитва да си купи лоялност, обещавайки блага за бедните и многодетни семейства, но всеки помнят, че "няма пари". Остана май само едно и може би последно, но много дръзко обещание - документалните филми за най-новите ракети. Обещанието, че всички ще отидем на небето след победоносна ядрена война.
И много искам да се надявам, че и това обещание няма да бъде изпълнено, така както Путин не е изпълнил и предишните си.

Превод: Faktor.bg