Николай Василев*

На 24 август се навършват 119 година от подвига на моята пра-леля Екатерина Симидчиева. Тя е родена и отраснала в Скопие - първият град в цялата Османска империя, където будните граждани още през 1830 година пожелават откриването на българско училище. През следващите десетилетия без да имат своя държава и църква, българите успяват да изградят свои организирани общности из цялата територия на днешните България и Македония. След дълги борби през 1871 година те извоюват своята културно-просветна автономия. Това е Българската екзархия, чиито граници са определени след серия от свободни референдуми. Априлското въстание предизвиква Руско-турската война, но Русия надхвърля мандата, който е получила и на Берлинският конгрес Великите сили 

разпокъсват земите на Българската екзархия

 Сръбското кралство получава Нишкия санджак и хвърля поглед към долината на Вардар.
Стара, много стара била гръцката пропаганда по тези земи. Тя настоявала църковните служби да се водят на гръцки, но и внушавала, че чрез изучаването на този език неписмените българи ще могат да се приобщят към модерния свят. Внушавала на хората, че не били българи, а потомци на Александър Македонски. 
След Берлинския конгрес, по думите на Кръсте Мисирков: „влязоха със своите претенции и сърбите. Прави ли са те, не е важно за дипломатите. Сърбите в течение на 25 години успяха да създадат впечатление, че в Македония има и сърби”.
Добре платени от дружеството Свети Сава – което на практика става подразделение на сръбското външно министерство – те успяват да отворят серия сръбски църкви и училища. Куманово е един от центровете към който сърбоманите проявяват особен интерес. Точно тогава леля Екатерина се омъжила в този град и станала българска учителка. Сближила се с Гьорче Петров, който я привлякъл в редиците на Българските Макеодно-одрински революционни комитети. Така тя започнала двоен живот. Работела като учителка, но действала и като таен куриер. 
През 1899 година кумановските сърбомани решили да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква. Подкупили турските власти, които, за да се извърши предаването на имота без сблъсъци, арестували всички видни български мъже в града. На 24 август заобиколени от въоръжени турски заптиета сърбоманите поставили първия камък на новата си църква. Макар в напреднала бременност, леля Екатерина повела кумановските жени да бранят не само своя имот, но и своята идентичност. Въоръжените войници не я уплашили и тя се провиква: 
„Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” 
Тогава била ударена с приклад и на 2-ри септември жертвала два живота за българската кауза.
Но геополитическият капан, заложен в Берлин през 1878 вече е щракнал. Последвали въстания и войни, но силите които не желаели нито обединение на Македония с България, нито автономна Македония с български училища и църкви се оказали прекалено много и прекалено силни. През 1913 земите на днешна Македония били завзети от сърбите, които през 1918 ги вкарали в Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Опитът за обединение с България под егидата на Хитлер се оказал илюзорен. Към лятото на 1944 било ясно, че каквото и да иска народът, 

тези земи ще бъдат върнати на Югославия

 Не е било сигурно обаче под каква форма ще стане това. 
Тогава на сцената се появява чичо Асен Симитчиев – племенник на Екатерина. Името му е ясен индикатор за националността на неговите родители. На колко деца в Македония през последните десетилетия са давани имена на български царе? Но подобно на Аспарух Йосифовски – брат на Кузман – човекът изстрелял първия истрел срещу българската администрация на 11 октомври 1941 година и Крум Тошев – член на комисията за кодифициране на македонския език, а и на много деца на българи, чичко Асен взема страна в това, което според мен поне трябва да бъде определено като Македонската гражданска война. 
„Десните“ – тези за които запазването на българщината е било първи приоритет, но които не са имали други съюзници освен фашистите и по-късно нацистите, са победени и дискредитирани. „Левите“ триумфират и чичо Асен е един от участниците в т.н. Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). Много от неговите тогавашни съратници Панко Брашнаров, Павел Шатев, Венко Марковски са се надявали под мимикрията на македонска нация и македонски език да запазят квинтесенцията на своята вековна българска култура. На първото полулегално свикване на АСНОМ приели песента на българина от Стара Загора Александър Морфов 

„Изгрей зора на свободата“ за химн Македония

 Първият президент на новата република Методий Антонов Ченто на 30 ноември 1944 година заявява пред вестник Нова Македония: „Ние се борим за братско съгласие с всички народи около нас, на първо място с братския български народ ”. Но скоро всички демонстрирали и най-малката симпатия към българщината били отстранени от властта и жестоко репресирани. За Югославия вече не било достатъчно хората в Македония да се определят като „македонци – нито сърби, нито българи“. Трябвало да вярват, че българите са били окупатори, дошли да вършат зулуми! Екзархията била обявена за някаква чужда институция целяща да асимилира македонците. Леля Екатерина е трябвало да бъде забравена. Доскоро дори нейните родственици не знаеха нищо за нея и за нейната мъченическа смърт.
Чичо Асен остана верен на Югославия. Беше личен приятел на Тито. Съучастничеше в режим, който извършва страховити престъпления, но след това измъква мини-империята от хватките на Съветския съюз и получава подкрепата на Западния свят. С течение на времето този режим и неговата идеология започват да се възприемат от населението като легитимни. В личен план чичо Асен беше честен човек, който никога не се корумпира. Оглави комитета за възстановяване на Скопие след земетресението. Но макар да беше прекарал войната като нелегален в София, десетилетия наред никога не стъпи в България. Дори когато близкият му приятел Киро Глигоров стана президент на независима Македония. Почина през 90-те и никога няма да узнаем дали духа на тетка му Екатерина не му се е явявал нощем! 
Но тъй като сръбското проникване в Македония, откъсването на тази земя от България и интегрирането ѝ в Югославия бяха продукти на  случайна геополитическа конюнктура, те се оказаха временни явления. Югославия се разпадна, а способността на Сърбия да оказва решаващо влияние в Скопие е обречено да намалява. Миналата година бе подписан договор за приятелство и добросъседство между Македония и България. Истините за Възраждането, за Екзархията, за славното дело на леля Екатерина не могат да бъдат скрити завинаги. Македонската православна църква направи храбър опит 

да изведе страната от духовната си изолация,

 като призова Българската православна църква да ѝ стане църква майка! Игуменът на Бигорския манастир архимандрит Партений дори заяви в интервю пред българският журналист Стойко Стоянов:
„Пропагандни отрови започват тровят македонското население много по-рано - може би някъде от средата на XIX век. Но особено ужасно и непоносимо става след последното падане на Вардарската част на Македония под сръбска власт през 1918 г. Тогава започна

систематичното сърбизиране на македонския народ

 Македонското духовенство, което остана вярно на своята йерархия и на своята църква - Екзархията, пострада най-силно. (...) Всъщност много от големите борци за нейното създаване и дейност бяха от Македония. Сред тях са Райко Жинзифов от Велес, Константин и Димитър Миладинови, Йордан Хаджи-Константинов-Джинот, Григор Пърилчев, Методи Кусев и много други. Тук е нашият известен писател, общественик и революционер Натанаил. "
Притисната от североизток, Българската православна църква не се доказа достоен продължител на делото на своите предци и отхвърли братски протегнатата ръка. 
Но геополитическото положение на Македония реално се промени. Капанът заложен на Берлинския конгрес е на път най-после да замине в историята. България и Македония могат веднъж завинаги да излязат от полето на руското влияние и да се превърнат в неделими части от Свободния свят. Ако Македония стане член на НАТО и по-късно от ЕС, сближаването между двете страни ще стане необратимо. Светът на чичко Асен е обречен да си отиде. Светът на леля Екатерина има шанс да се възроди. С малко воля, България може да се превърне в основна 

опора на Западната цивилизация на Балканите

 Силите, които работеха за откъсването на Македония от нашата страна могат да заработят за нашето сближаване. Излизането на Македония от света на сърбоцентричната субкултура ще е бавно и мъчително. Но ако вместо истерично нападаме съвременната македонска идентичност на нашите братя в Македония, работим за нашето културно сближаване, пък било то и като вече отделни народи и езици, леля Екатерина ще спи спокойно в своя гроб.

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".