Сергей Шелин, политически наблюдател на Информационна агенция "Росбалт"

В тази текст няма да стане дума за 5 дневната руско-грузинска война, а за поглед върху тези събития като една от най-мощните акции, насочени към реставрация на предишната съветска империя.

Реставрационните мероприятия започват дълго преди началото на 5-дневната война, фактически едновременно с разпада на СССР. 2008-ма беше репетиция за 2014-та, също както 2014-та стана продължение и "творческо" развитие на 2008-ма година.

Абхазия и Южная Осетия, признати тогава в качеството им на самостоятелни държави, изцяло се намират в сферата на руския военен и икономически контрол. Понякога ги наричат "частично признати държави", но това, разбира се, е от учтивост. Нито една от получилите самостоятелност бивши съюзни републики на СССР не ги признава.

Но все пак през 2008 година основната част на Грузия не е превърната със сила във васална държавна структура.  От перспективата на днешния ден става ясно, че това решение, взето с големи колебания от Кремъл, позволява тогава на Русия да избегне 

разрив със Запада, изолация и санкции

Грузия не рухна, преживя смяната на правителствата и сега съществува като напълно жизнеспособна страна, чиято зависимост от Москва е много по-малка отколкото преди войната. Макар че, "орязаната" Грузия е малка, но в нея все пак живеят 12 пъти повече души (3,7 млн), отколкото в "отсечените" Абхазия и Южна Осетия (там живеят около 0,3 млн).

Много по-рано, в началото на 90-те, статут подобен на абхазкия и южноосетинския, беше даден с въоръжена ръка на Приднестровието (броят на жителите му устойчиво намалява и едва ли наброява днес 0,5 млн), но заради отдалечеността на метрополията контролът над него е по-слаб.

През 2014-та в този клуб влязоха така наречените Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНP), които в момента наброяват общо около 3 милиона души.  

Крим (2,3 млн. жители, включително Севастопол) е единственият случай, в който "разширяването" на Русия е оформено по официален начин (с референдум), и именно това, леко опростявайки, се смята за причината за разрива със САЩ и Европа.

В действителност разривът се превърна в самоподдържащ се процес малко по-късно, когато плановете да бъде разделена Украйна по "лингвистичната и граница" изглеждаха готови за изпълнение. Но по-късно се наложи да се откажат от тях, доколкото цената за осъществяването им започна да изглежда явно прекалено висока дори в особената атмосфера на 2014—2015 години.

Всичко изброено тук, сумирано заедно, е много по-малко от реставрацията на старата държава. Почти трийсе годишните усилия дадоха твърде умерен резултата, като при това радикално скараха бившата метрополия с половината бивши провинции на СССР.

Естествено, паралелно с грубата сила се използваше и това, което е прието да се нарича "мека сила".  С Белорусия и Казахстан, а също така и с някои неголеми и отдалечени постсъветски републики беше създаден икономическия и политически Евразийски икономически съюз. 

Но той, макар и неизгоден за Русия материално, по никакъв начин не е 

повторение на "старата държава"

Номиналните съюзници са самостоятелни във вътрешните си работи (включително смяна на режима, както стана наскоро в Армения) и не помагат на руската реставраторска политика в мащабните и проекти, още по-малко пък в силовите.

Характерно е, че всечки те се опитват да се измъкнат от категоричното признаване на Крим за част от Русия, като се опитват да се отърват с различни двусмислици.

От времето на разпада на предишната империя измина повече от поколение, а тя така и не е възстановена. Това донякъде наистина е изненадващо  като се има предвид, че в Русия не просто е прието да си носталгичен към времето на СССР, но и да смяташ неговото "разпускане" за нещо случайно, случило се в резултата на заговора на няколко злоумишленика. 

Предвидения само от малцина взрив на "кримски ентусиазъм" през пролетта на 2014 година показа, че тези чувства са живи. При това Русия все още и явно е много по-силна от останалите бивши републики, дори взети заедно. 

Разпадналата се царска империя беше възродена, а след това и радикално разширена от болшевикитке — през 1919 — 1920, и 1940-та година. 

Защо този път резултатът е толкова скромен? 

Основните причини са три:

Първо, в днешния свят имперските проекти срещат много по-голяма съпротива, отколкото в епохата на световните войни. И работата не е само в настроенията на Запада. Например, опитът на Иран да "привлече" източното Средиземноморие създаде срещу него пъстра коалиция, включваща съвсем не "западните" саудитци и не особено "западните" турци. А мащабите на международната криза, която би последвала опит за връщане на Украйна в империята или дори само едната и половина, просто не се поддават на прогнозиране.

Второ, държавните чувства на руснаците, дори в своя пик, не бяха съпроводени от масова готовност да жертват живота си за тях. Кримската операция предизвика възторг, включително и с това, че тя беше представена като преминала без нито една жертва.

Ентусиазмът по отношение на донбаската операция беше много по-слаб, доколкото веднага стана ясно че това е война, при това - с жертви.

Трето, върхушката по силата на своята осведоменост, а масите - интуитивно, знаят, че империята е скъпоструващо начинание. Всички земи, взети под контрол по един или друг начин, трябва да бъдат издържани. Ако те са големи и много населени, това би съкрушило руските финанси. Евразийският съюз също не излиза евтино, въпреки неговата полуфиктивност.  А историята с Чечня, единственият вътрешноруски регион, който се откъсна за известно време, показва, че за връщането трябва да се плаща не само 

първо с кръв, а после с големи пари, 

но и със собственото достойнство.

Говори се, че с нарастването на вътрешните проблеми руските власти ще започнат да подгряват отново имперските страсти. Още повече, че в Минск и Астана управниците остаряха и са възможни кризи на режимите там.

Но ако една и съща супа се подгрява отново и отново, тя губи всякакъв вкус. Масите в Русия са раздразнени от пропагандата, уморени от постоянната принуда да правят материални жертви и преминават от настъпателн тип на държавност към отбранителен.

Да се върне екзалтацията от 2008 и 2014 година ще бъде трудно, дори ако много им се иска. Вечни империи няма. И вечен имперски реставрационизъм - също.