Информационната война на Кремъл срещу България тече от години, продължава и в момента - 24 часа, 365 дни в годината

Президентът на практика има възможността еднолично да държи българските генерали „на къс повод“, демонстрирал го е

Овластената безотговорност дава крила, целта е отново да поставят Информационния център на Министерството на отбраната в будна кома, за да се радва Москва, казва пред Faktor.bg бившият директор на единствената в България подобна структура

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н  Миленски, наскоро бяхте освободен от поста  директор на Информационния център на Министерството на отбраната. Руска мина ли настъпихте?

- Де да беше само една мина… Цялата изминала година беше ходене в минно поле. И тя приключи с тотален внезапен и добре координиран „огън“ с всички достъпни оръжия на руската пета колона – хора, разположили се и в политиката ни, проникнали и в армията, и в държавната  администрация, и в разяденото от над 100-годишна пропаганда наше общество. Самият Информационен център на Министерството на отбраната няма как да е изключение – тази гангрена е проникнала и там. И в един момент дори министърът на отбраната, в чиято евроатлантическа ориентация едва ли някой се съмнява, беше подложен на сериозен натиск и принуден да предприеме този ход, с надеждата да минимизира вредите за Информационния център и за цялата отбранителна институция.

Надявам се, че е за добро. Защото това внезапно цунами от „храчки и сълзи“ всъщност постави най-добрата оценка за последната година, през която бях директор на Информационния център: наистина сме започнали да си вършим работата като истински Информационен център на Българската отбрана и Българската армия, и сериозно сме застрашили основния руски интерес в Министерството на отбраната на България. А този интерес е: Българската армия да се влачи на опашката в НАТО, българската отбрана да е слабото звено във веригата, готово да бъде лесно счупено, а още по-добре е да бъде доведено до състояние да се скъса само. Тогава Русия не би имала нужда да удря със скъпо, трудно и рисковано военно усилие. Напълно достатъчни ще са ѝ вече развитите у нас нейни метастази – енергийни и икономически проекти, добре подплатени със стратегическа корупция и с упорито, организирано и непрекъснато промиване на мозъка на българите. Промиване на мозъка, което започва още при децата в детската градина, минава през училището, продължава в университета, във висшите ни Военни училища и Военната ни академия (полицейската академия не вярвам да прави изключение) и разбира се продължава ежедневно, ежечасно и ежеминутно във всички съвременни медии. Включително и чрез перфидна намеса в църковните ни дела.

Срещу България, срещу Европа и срещу демокрацията Русия води информационна война – отлично организирана, щедро финансирана, високотехнологична и стриктно базирана на наука и дългогодишен опит. Русия цели да прегази неукрепналата ни демокрация, да извади България от Европейския съюз и да ни завлече обратно в своята орбита. От това неколцина предатели в политиката, в държавата и в медиите забогатяват още отсега, а всички ние ще се озовем в познатия на моето поколение, но непознат на младите, комунистически затвор. Между другото, нали Ви прави впечатление как и този комунистически затвор масирано се представя, чрез методите на пропагандата, като сладък носталгичен спомен, когато всичко било прекрасно?

Така че, тази „руска мина“, както я наричате, изигра двойна полезна роля – на нас постави отлична оценка, а своите агенти – без значение дали купени, дали по убеждение или поради собствена глупост – тях пък изкара от дупките им, изложи ги и ще продължи да ги излага на показ. Следете какво правят и по делата им ще ги познаете. 

- В какво състояние заварихте структурата преди година, как функционираше Информационният център, от всички министерства единствено той разполага със собствен телевизионен канал, вестник и електронен сайт?

- Структурата заварих в едно, бих го нарекъл блажено самодоволно състояние. На хартия, имаща отговорности, но на практика – нямаща необходимата функционална организация, с която да е възможно изпълнението на тези отговорности. Накратко – структура с дълбок функционален дефект. Нещо, като да имате автобус, на който му липсва скоростната кутия и не са монтирани гуми, домъкнали сте го някак си на паркинга и сте натоварили вътре пасажери, с обещанието да пътувате към морето, например. Двигателят реве, постоянно доливате гориво, а автобусът не мърда от мястото си. Уволнявате шофьор след шофьор, като се надявате с новия автобусът да тръгне, а провалилия се слагате на някоя празна седалка назад. Или го гоните „позорно“. От време на време търсите някой, дето по-рано вече се е пробвал, дано сега успее. А сред пасажерите – брожение. Едни са доволни, че получават безплатен сандвич, вода и заплата, затова че са вътре (инак ще стоят отвън гладни). Други недоволстват, виждайки дефектите по машината… А пък онези, дето дават парите - те са доволни, защото се хвалят, че са организирали редовна автобусна линия и е пълно с пасажери. Даже без връзки било трудно да се намери място вътре…

- Сравнението е много цветно и ефектно, но звучи притеснително, дори скандално…

- Дано тази метафора помогне да се разбере в какво състояние заварих Информационния Център на Министерството на отбраната: вдига шум, „отразява“ подбрани армейски новини, хората уморени, някои работят, някои дори се потят, но какъв е резултатът? Никой не задава въпроси като: кой определи стратегическите приоритети, по които да се работи през годината и в годините напред? Кой планира с какви форми и методи тези приоритети да бъдат постигани? Кой разпредели дефицитните ресурси към най-важните приоритети и на базата на какви критерии се разпределят усилията във времето? Aко някой изобщо планира действията на Центъра, то на базата на какви данни го прави?

Защото информационният център предоставя на обществото информация. Но стига ли тази информация до умовете и сърцата на хората, до които искаме да достигне? И ако достига, те възприемат ли я? Вярват ли ни? Всичко ли казваме или само лицеприятното? Защото, ако спестяваме проблемите, това се вижда незабавно, първо от хората вътре в армията и ние губим тяхното доверие и уважение. Освен това българското общество не е хомогенно и 2024 година не е 1970-та, когато всички гледаха само една телевизия, слушаха само едно радио и четяха само вестник „Работническо дело“. А точно по такава схема работеше това, което заварих.

В днешното високотехнологично време да говориш на обществото за отбрана е изключително сложна и трудна работа, ако наистина искаш да стигнеш до всички хора. А трябва, защото отбраната пряко засяга всеки български гражданин. И особено важни са децата ни, защото всяка година няколко десетки хиляди деца стават възрастни, а училището вече е формирало у тях множество грешни представи, особено като им е набило в главите, че „кат Русия няма втора“. На такива хора много трудно можем да говорим за отбрана, за патриотизъм и за демократични ценности и норми.

Прав сте, че единствено министерството на отбраната разполага с Информационен център, в който има телевизионен канал, вестник и електронен сайт. И сигурно е нормално, защото отбраната е първа цел на вражеското хибридно въздействие, манипулации и дезинформация. Но големият въпрос за мен беше как измерваме или как разбираме, че Информационният център е успял в своята работа? Как точно да отчетем резултата от усилията му, така че да знаем какво да коригираме и какво да запазим и засилим в дейността?

Заварих, тъй като не са имали знанието, смелостта и политическата подкрепа да въведат механизми, с които информацията да достига до различните групи хора, в Центъра „решили“ проблема по социалистически – щом сме похарчили законово парите, значи сме си свършили работата „за отличен“. Нещо като „да мерим изразходваното гориво в нашия автобус и колкото повече нафта сме изгорили, колкото повече дим сме произвели, толкова по-добре сме си свършили работата.“ В теорията на управлението на това шеговито му казват „самоближеща се близалка“ („self-licking lollipop“) - гълта ресурс, самата тя е доволна, смалява се, но… от нея полза има само тя.

- А какви са индикаторите за добре свършена работа, за които говорите?

- Индикаторите са лесни за разбиране. Първо, поглеждате има ли достатъчно желаещи да влязат в редовете на Българската армия. Това е индикатор за успех или неуспех в информирането на обществото по темата "Отбрана". Ако да, значи обществото вярва на армията си и я поддържа, включително с достатъчно хора, които ежегодно попълват редиците ѝ и тя е млада и здрава. И с достатъчно ресурси, за да бъдат стимулирани тези хора. За да се случи това, Информационният център трябва убедително, непрекъснато и на разбираем език да разказва на обществото какво се случва в отбраната и в армията. Явно по този параметър нямаме особен успех – през последните десетина години недостигът от хора упорито расте.

Или друго: поглеждате дава ли обществото достатъчно ресурси за армията, че да бъде тя съвременна, въоръжена с модерни оръжия, постоянно боеготова и натренирана. Знаете неприятния отговор. А защо е така? Ами, народните представители няма как да имат смелост да гласуват такива ресурси, защото отново, обществото не знае какво се случва в отбраната и в армията, и не е убедено (а същевременно дезинформацията го разубеждава), че трябва да предостави на армията такива ресурси. И обществото не подкрепя подобни разходи. Спорадичните големи покупки за армията, за които всички чуваме в медиите, са винаги обградени със съмнения за корупция, непонятна тайнственост и усещане за прибързаност. Това не гради доверие. И доверието го няма, защото индикатор за него са ресурсите, които армията получава. И е време да спрат да ни навират в очите манипулативното сравняване на доверието към армията с доверието към други институции – нещо като да сравнявате дали портокалът или саламът е по-вкусен. Или кое е по-важно – здравеопазването или образованието?

И трето, но може би най-важно: как стои въпросът с мотивацията вътре в армията, след като очевидно извън нея мотивацията за служба не е особено голяма? Бях шокиран като разбрах, че в Информационния център няма никаква информация за мотивационните фактори при различните групи военнослужещи в армията. Защото ще се съгласите, че младият войник има различни стремежи и мотивация от един сержант пред пенсия, както генералът – от лейтенанта или от майора, както подполковникът от някой полковник на активна служба, който едновременно с това получава и пенсия. Такова изследване никога не е правено в Центъра, нито от органите по кадрова политика на министерството. Още по-сложно става, когато си дадем сметка, че тези различни групи хора се информират през различни медии. И това не беше достигнало до колективната мисъл на Информационния център. А, например, младите хора не гледат телевизия, камо ли точно Военния телевизионен канал, нито четат вестник Българска армия, или тръпнат да чуят новините в 13 часа от сайта на Информационния център. Та, както казах, заварих Информационния център застинал блажено и самодоволно в 1970-та година.

- Преди година се носеха слухове, че една дама командва там, разпорежда се - кои да са гостите, какви да са политиките?

- И аз чух за такива неща, но дадох ясно да се разбере още в първия ден, че с моето идване с тези практики е приключено. Реших да пробвам може ли държавна структура в България да работи по правилата. Въведох принципа на пълна откритост и заявих, че няма да толерирам интриги и задкулисни действия, парадиране и заплашване с връзки по високи места. Не попитах за вътрешна информация, а неколцината, които се опитаха да ме „информират“, спрях насред думата им. Но тези хора започнаха един по един да се показват сами.

- Не говорим ли за Десислава Радева – жената на президента?

- Въпросът с президента е особено болезнен за мен, защото длъжностното лице Президент има огромни конституционни правомощия по отношение на армията и отбраната – назначава военачалниците. И когато член на неговото семейство, който няма абсолютно никакви права в президентската институция, започне да оказва натиск върху кадрови, структурни и организационни решения в държавни структури, тогава е очевидно, че като държава имаме сериозен проблем в нашата законова уредба на най-високо ниво. Кой и защо толерира това нейно поведение (на Десислава Радева, б.р.) мога само да гадая, но знам, че то е широко известно в партийните среди и със сигурност се знае и толерира от самия президент и от неговия екип.

- Имахте ли някакъв конфликт с нея, правила ли  е опит да се меси и във вашата дейност?

- Не, конфликт с тази жена не съм имал. За пръв път я срещнах по време на последното изложение на военна техника „Хемус 2024“ в Пловдив, където тя внезапно се отдели от кавалкадата около президента и придружена от своята охрана се втурна към мен, при което моя служителка и нейно протеже ми я представи като „първата дама иска да се запознае с Вас“. Аз не разбрах какво точно значи „първата дама“ и тази номерация по коя изконна ценностна скала е направена, но казах, че „ми е приятно“. Разговорът няма да предам, защото няма да предизвика гордост у нито един български гражданин. Приех нейните думи и опит за натиск чрез внушения за заплашително бъдеще като от човек, който няма никакви законови правомощия. Не счетох за необходимо дори да докладвам на министъра.

- Защо среди около президента Радев са толкова чувствителни към промените които предприехте?

- Със сигурност трябва да попитате „средите около президента Радев“, но логичният отговор е - защото се чувстват по някаква причина уязвими от успехите на Информационния център. Дали по отношение на свои убеждения, че тези промени са вредни за България, или по отношение на свои минали действия или бъдещи планове, не знам. Но и президентът, и началникът на неговия кабинет, а и мнозина други от антуража му имат високопоставено и отговорно минало в редовете на Българската армия. И когато Информационният център започна да работи истински и да информира обществото за реалностите по отношение на руската пропаганда и дезинформация, както и за реалностите и предизвикателствата пред Българската армия, много хора се оказаха „чувствителни“. Включително хора, които и в момента са на високи постове в министерството и в армията. Тук трябва да подчертая, че президентът, с ролята му да назначава и повишава българските генерали, има огромно влияние над офицерския корпус и така над цялата армия. Неизмеримо по-голямо от влиянието на министъра на отбраната, на Министерския съвет или на Народното събрание. Президентът на практика има възможността еднолично да държи българските генерали „на къс повод“. И го е демонстрирал. Съвсем наскоро демонстрира тази си власт и с българския посланик в Киев.

- Когато предприехте промените в Центъра констатирахте ли че неефективността на структурата се дължи на външно, вражеско хибридно влияние?

- С неефективността трябваше да се захвана незабавно, защото в тази политическа обстановка очаквах да разполагам с около шест месеца. Нямах нито време, нито ресурси, за да анализирам причините, довели до неефективността. Но всеки, който познава теорията на доброто управление, лесно вижда системния дефект: изпълнителна структура на стратегическо ниво, която не получава и никога не е получавала написани политики, написана стратегия, която няма обособен планиращ орган за своите действия, която няма орган за мониторинг и контрол на ефективността от своята работа. Просто събрани накуп хора със средна възраст към 60 години, предимно журналисти с различен вестникарски или телевизионен стаж, без опит в съвременните медии, оставени на автопилот да „отразяват“ лустросани събития. Онези от тях, назначени с протекции, деребействат, тровят работната атмосфера, парадират с връзки и влияние. Средно време работа на ден – около 3-4 часа. Разбира се, като една умела администрация, имат процедура как да изготвят план, който сами си изпълняват и сами си оценяват – разбира се с отлична оценка. Един малък комунистически рай.

Голямата „заслуга“ за този предизвестен и неизбежен провал в работата на Информационния център се дължи на това, че директорът и неговите заместници се назначават на трудов договор, без фиксиран мандат, като директорът може да бъде отстранен без обяснения с „предизвестие от една минута“, колкото е един телефонен разговор с министъра. С твърде често сменящ се през последните десетина години министър на отбраната разбирате, че директорите идват за много малко време и на повечето от тях мотивацията им е да оцелеят. А за да оцелеят, трябва да угаждат на министъра и на останалите политически фактори на деня. И това няма как да носи добър имидж нито на армията, нито на Центъра.

Дали тази неефективност се дължи на външна хибридна подривна дейност, трябва да се погледне в по-широк исторически план. Но това, което видях в последната година е, че във всеки момент, в който центърът показваше, че се придвижва към ефективност, атаките се подновяваха незабавно. Започнаха с един редовен платен клакьор със смехотворни атаки ad hominem, последва цунами от писма с оплаквания до парламентарната комисия по отбрана, с обвинения, че новото ръководство „разбивало ефективността на центъра“. Министърът на отбраната беше привикан да дава обяснения в тази комисия. И аз бях там, и аз давах обяснения. Видеозаписът на това изслушване би трябвало да стои на сайта на парламента. Депутатите ни изслушаха и вярвам разбраха, че предприетите действия са в пълно съответствие с буквата и духа на закона, не увеличават персонала, нито административното и финансово бреме и са в пълно съответствие с националния ни интерес – да имаме силна, модерна и високо мотивирана армия, готова да воюва и да побеждава всеки враг.

- В какво състояние оставяте структурата днес?

- Първо ще подчертая, че още през първия месец успяхме да разработим кратка и ясна концепция каква ще бъде и как ще се реализира информационната политика в отбраната. Тази концепция беше приета единодушно и с ентусиазъм от всички непредубедени хора. Разработихме я в консултация и координация с неправителствени организации, с наши съюзници, с представители на академичните среди и на медийния бизнес, и в съответствие с подхода по този въпрос в НАТО. Концепцията беше внесена от тогава заместник-министър Запрянов и въведена от министър Тагарев за прилагане в Министерството на отбраната.

До този момент в министерството писана концепция по този въпрос никога не е съществувала. Дотогава практиката винаги е била „грижете се за имиджа на министъра и ще сте добре“. В тази концепция ние казваме – Българският войн и Българската армия са най-важни, а не самият министър. Това на теория се хареса на всички, но много хора се притесниха, защото не знаеха какво ще означава на практика. Мнозина усетиха, че ще лъсне я нечия некомпетентност, я някои “недобри“ практики. И започна скрита съпротива. Основно чрез отказ за сътрудничество, чрез пасивност, административни трикове и протакане до бездействие.

Важно е да подчертая, че имах пълната подкрепа на министър Тагарев и на тогавашния заместник-министър по информационната политика, а сега министър Запрянов. Подкрепата от министър Запрянов продължи категорично и когато той пое поста на служебен министър на отбраната. Имах подкрепата и на тогавашния съветник по отбранителната политика и настоящ ресорен заместник-министър по информационната политика, генерал от резерва Радостин Илиев. Очевидно продължителността на политическата воля и политическата подкрепа бяха осигурени, което у нас е рядък шанс и Центърът ще може да продължи по същия път и със същата интензивност.

За изпълнение на споменатата концепция МС прие решение, с което преструктурира Информационния център, за да коригира системната грешка, която посочих в началото. Формулира ясно мисията на центъра и подреди по нов начин структурата така, че да гарантира ефективното изпълнение на мисията на Центъра. В изпълнение на това решение министърът на отбраната въведе ново длъжностно разписание, с адекватни на него длъжностни характеристики, с отчитане на новите медийни,  технологични и социални особености и реалности на света, в който живеем днес.

В Центъра задействахме план за преход към новата организация – нови процеси, процедури, практики и вътрешни правила. Предвидих 6 месечен преходен период, включващ множество обучения на хората по различни теми – работа със социални мрежи, стратегически комуникации, когнитивни и хибридни въздействия срещу отбраната, планиране, организация, логистично осигуряване… За повечето хора в центъра това беше и все още е шок, но a la guerre comme a la guerre. Защото информационната война срещу България тече от много време и продължава и в момента, 24 часа, 365 дни в годината. Важното е, че всички в центъра, без може би трима-четирима, проумяха, че това е пътят и че старото е стагнация и загниване. 

Започнахме въвеждането на нови информационни форми и резултатите не закъсняха - нарасна значително популярността на социалните канали на Центъра с много нови последователи и огромен ръст в гледанията. Появихме се в Инстаграм, в ТикТок, където са именно младите хора. Военният телевизионен канал започна постепенно да излиза от посредствеността в стил „кинопреглед“ от 1970-та с нови теми, лица и предавания. Обвързахме материалите във вестника с тези в телевизията, на сайта и в социалните мрежи. Разработихме и стартирахме нов дизайн на уебсайта. Разработихме мобилно приложение, което е в тестова фаза и по план трябва да се появи през септември. Стартирахме активно сътрудничество и взаимодействие с младежки организации, с които досега МО не е поддържало никаква стратегическа комуникация - с Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийски университет, с Нов Български Университет, с УНСС и с Пловдивския университет. Започнахме активна и редовна работа с няколко неправителствени организации по въпросите на изопачената българска история. Тясно сътрудничество имаме с няколко съюзнически държави в НАТО, както и с няколко неправителствени организации, занимаващи се с мониторинг на хибридните въздействия на врага, с дезинформацията и манипулацията с цел външна намеса в политиката на държавата ни и разбиване на мотивацията на армията ни. Пред Центъра се разкри огромно поле за работа, особено в координация и сътрудничество с останалите информационни органи в цялата система на отбраната, с които положихме множество усилия да заработим бързо и с няколко от тях това се случи. Дано всичко това не загине в зародиш, особено с дву-три месечните мандати на служебните правителства.

- Считате ли, че в момента МО разполага с ефективен инструмент за противодействие на дезинформацията и чуждото хибридно влияние?

- Ще Ви предложа такъв отговор: ако притежавате остър самурайски меч, но не владеете бойното изкуство да го ползвате, а си го закачите на стената и се  хвалите с него на гостите си, мислите ли, че можете да се изправите с него срещу враг?

В момента МО разполага с такъв инструмент. Все по-остър с всеки изминал ден. За съжаление, все още висящ на стената. И лошото е, че има интереси, които искат да изпилят острието му и да върнат всичко към предишното състояние на пенсионерска телевизия и вестник „трета възраст“.

Противодействието на дезинформацията и чуждото хибридно влияние изисква пълно участие на всички структури на Българската армия, на всички органи на пряко подчинение на министъра, на всички дирекции в министерството на отбраната. То изисква силна, постоянна и решителна политическа воля, за да извади хората от тяхната блажена летаргия. За съжаление тези условия отсъстват в сегашната организация на отбраната. Дори напротив, има високопоставена армейска съпротива срещу тяхното създаване.

Силно трябва да подчертая, че без останалите министерства и ведомства, без категорична подкрепа от самия министър-председател, МО не може да се справи с дезинформацията и чуждото хибридно влияние. Това усилие трябва да бъде поставено под прякото ръководство на вицепремиер по този ресор, с директни правомощия и отговорности над съответни структури за стратегически комуникации във всяко министерство. Само с единно, координирано и съгласувано усилие тази борба може да бъде успешна. Особено важни са министерството на външните работи, на образованието и науката и министерството на културата, наред с всички останали. Ако е само „в една отделно взета институция“ усилието е обречено на провал. Но постигнатото от МО може спокойно да бъде използвано като пилотен проект, който да се разшири и да бъде повторен и разпространен в останалите държавни структури, като отделни елементи трябва да бъдат ползвани споделено от всички министерства – например мониторинг на информационната среда, дезинформацията и хибридното въздействие. 

- Има ли в момента отбранителната политика на МО ефективни стратегически комуникации, адекватно ли се обясняват на обществото решенията в отбраната?

- По отделни теми и от време на време има успешни действия. Ефективната стратегическа комуникация, обаче, е точно обратното - на „отделни теми и от време на време“. Тук отново ще посоча системния дефект с краткосрочните министерски мандати и глупавата норма, съгласно която длъжностните лица, от които се очаква да предлагат и формулират информационната политика в отбраната, да пишат стратегията, да прилагат на практика стратегическите комуникации, да бъдат назначавани като мухи-еднодневки. При такива условия кой ще се съгласи да дойде на тази рискова позиция? Млад и енергичен, образован, компетентен, с опит и визия? Не. Хора с подобни качества имат далеч по перспективни, стабилни и добре платени възможности за професионална изява. И остават пенсионерът, който живее в своя носталгичен балон от 70-те години на миналия век (ах, какви вестници списвахме тогава!), или някой по-млад, чиято експертиза е толкова, че му се налага да разчита на партиен „спасителен пояс“. Не можем да очакваме компетентност, заедно с енергичност, иновативност и инициатива. Има изключения, разбира се, но сам се налага изводът, че тази късогледа уредба всъщност обрича стратегическата комуникация на отбраната да бъде неефективна и неспособна, и да бъде подменяна с фасадата на обикновен партиен пи-ар, който няма особено значение за армията. Кой печели от това - досещате се сами.

Министерството все още няма стратегия за своите стратегически комуникации, с поставени цели, приоритети, методи и ресурси за постигането им. Правилата, по които се работи в момента са правила не за стратегически комуникации, а за Връзки с обществеността, които не са променяни от 2012 година. 

- Вероятно са добри и сработват?

- Не, не са. Не и при 21 процента недостиг на хора в армията, не и при ударно превъоръжаване с 30-годишно закъснение. А двата проблема се усилват един друг и дълбокият корен е общ – неразбиране на армията и отбраната, от което следва недоверие и съмнения, нисък обществен статус и маргинализиране, които неминуемо водят до „пари ще има, ако остане от „по-важните“ неща“.

Но всяка отговорност, особено в държавното управление, си има ЕГН, както казват юристите. Затова е крайно време да започнем да говорим с имена. Иначе се превръщаме в съучастници на безотговорността и некомпетентността. Тъжно е, че в министерството на отбраната личността, която през последните четири месеца носи отговорност за стратегическите комуникации, заемайки поста директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, е всеизвестна в министерството експертна случайност. Човек с няколко спорадични журналистически опита, получила партиен спасителен пояс, с който била устроена да пренася папки в Комисията по отбрана в Народното събрание. Доколко позитивен е бил приносът ѝ към отбранителната експертност на Комисията можем само да гадаем. За нещастие на отбраната ни тази госпожа получи пореден партиен парашут, който я спусна на директорско място в Министерството. И не кое да е, а в момент на повсеместна, безогледна информационна, когнитивна война срещу България и срещу Българската армия. На мястото, от което зависи стратегията на българската отбрана по отношение на хибридното въздействие, борбата с дезинформацията и външната намеса чрез манипулиране на информацията – теми от най-висока важност и приоритет през последните две години за целия свят. В НАТО и в ЕС въпросът е централен. НАТО има специална стратегия по въпроса от декември миналата година, под която стои подписа и на българския Началник на отбраната адмирал Емил Ефтимов. И въпреки това Българската армия все още няма функции, нито органи по стратегически комуникации, а в министерството гореспоменатата госпожа открито заявявала, че натовските стратегии при нас в Западните Балкани не важали. Тук ще се въздържа да коментирам географските ѝ познания.

Недопустимо е да работим и ден повече по този начин и с тези правила и подходи, защото така провалът ни е неизбежен и набутването на България в евразийската орбита на сатрапи и деспоти става все по-вероятно.

Ето, при тези условия четири месеца беше създавана работна група, която така и не успя да изработи стратегия. Стратегия за единствената реална война, която водим в момента на наша територия; война, която главно Русия води срещу умовете и сърцата на всички български граждани и особено на хората в армията. Информационна война с всички средства, без оглед на закон, морал, без пестене на ресурси и технологии, с купуване на хора или с евтино промиване на мозъците им на всички нива – експерти, политици, военни, служби за сигурност, академични, културни и медийни дейци и контролни организации, цели политически партии. Война дори с взривове и отровителства…

Нещо повече, на позицията, където попадна тази госпожа, се предполагат усилени, почти ежедневни международни контакти, както с наши съюзници, така и с аналогични органи в ЕС и в НАТО, дискусии и аргументация, търсене на решения, споделяне на практики и поуки от грешки. Без преводач! Оказва се, че с едно-две кадрови движения блокирахме цялата си отбрана в тази война.

Попитахте ме в какво състояние оставям Информационния център. Преди вече пет месеца планиращият отдел на Информационния център разработи проект на стратегия за стратегическите комуникации на МО. Включихме в работата най-добрата съществуваща експертиза в министерството на отбраната – на хора, които съвсем неотдавна са защитили магистратури в точно тези науки в най-реномирани университети. Давах си сметка, че при тези постоянни политически промени по върха, хората в министерството просто спират да работят и чакат по-сигурни времена – не ни харесва, но така сме си подредили. Затова съгласувах тази разработка с тогава заместник-министъра по информационната политика, сега министър Запрянов и получих неговото одобрение. Изпратих проекта на стратегия на току-що назначената директорка. Но тя и новопоставения пиар съветник на министъра, господин Владислав Прелезов я отхвърлиха със злостни и пренебрежителни, дори обидни от професионална гледна точка квалификации и изказвания. Дано все пак са я прочели. Господин Прелезов на всеослушание обяви, че никакви стратегии не са нужни на това министерство, а трябва спешен план. За имидж. Между другото, едва в края на четвъртия си месец директорката разбра, че в министерството има документ, който дава политически и организационни указания за нейната дейност – Концепцията, за която стана дума в началото на разговора ни, но за нея това било цитирам „глупост, писана на коляно“. Дано да е видяла там и подписа на министър Запрянов, като вносител.

Същевременно се заговори, че въпросният съветник си е издействал специален договор, за да разработи комуникационен план. В изпълнение на коя политика? За реализиране на коя концепция? Спазвайки приоритетите и детайлите от коя стратегия? За постигане на кои цели и в какви срокове и най-вече, с какви ресурси? Няма как той да има отговорите на тези въпроси. Но г-н Прелезов написал нещо, което не е ясно кой е видял, кой е приел като качествено. Взел си тлъстото възнаграждение и довиждане! А кой носи отговорност за качеството и приложимостта на този „план“? Точно това е най-големият бич в нашата администрация – да не се носи отговорност, да се газят управленски принципи и процедури, и щом политическата конюнктура ти е дала възможност – да грабнеш едни бързи добри пари. Защо не – всичко наистина е законно. После тези, дето ще изпълняват, не носят отговорност за резултата, защото са само изпълнители и никой не е координирал с тях реализма на планираното. Тези, дето е трябвало да напишат стратегията, и те не носят отговорност – та нали самият министър вече така е утвърдил. Министърът – и той няма отговорност, защото просто никой няма да посмее да попита… А авторът – той бил само един съветник. На граждански договор… Парите похарчени, резултат – отличен за съветника. А за армията? Каквото излезе. Ако не се получи, пак ще го викнем да напише нов план. Нищо, че за това има експертни структури, които получават добри заплати и социален пакет и носят отговорност за продукта си. Оттук можете да изведете научната дефиниция за „политически кърлеж“. 

- А поведението на министъра в тази ситуация, случайно ли е?

- Предполагам, че натискът върху министъра на отбраната е бил много сериозен, щом господинът продължава да е на служба в министерството, на специален договор. Независимо, че в министерството има хора с далеч по-голяма, по-съвременна и адекватна експертиза и модерни знания, получена в специални школи по най-новите постижения и виждания на науката по въпроса. Хора, които освен подготовка, знания и опит, носят и отговорност за това, което правят. Чувам, че продължавал да дава указания директно и в Информационния център. И понеже говорим за експертиза, през септември миналата година Военна академия „Раковски“ заедно с Националния университет по отбраната на САЩ проведоха специално учение, водено от топ-експерти, част от тях – от нашето министерство на отбраната. В това учение 60 участници от български държавни институции, основно от отбраната и армията, както и от други ключови министерства и ведомства, разработиха проект-предложение за национална стратегия за противодействие на когнитивната война, която се води срещу България. Нищо не последва. И тази стратегия остана да събира прах в някоя канцелария.
Явно споменатите двама „парашутисти” са по-големи експерти, но в разрушаване на постигнатото и явно имат конкретни указания да върнат Информационния център към предишното му състояние на неадекватност. Овластената безотговорност дава крила и усилията им отново да поставят Информационния център на Министерството на отбраната в будна кома продължават. А в Москва могат само да се радват.

При тези вътрешни политически войни, подстрекавани от високи места и гарнирани с неадекватни закони, няма как да очакваме, че обществото получава адекватни обяснения на решенията в отбраната. Обществото получава информацията непостоянно, спорадично, обикновено изненадващо, прибързано, с недомлъвки и неразбираемо, архаично и безадресно, често неумело лустросано и изкуствено помпозно, без да се отчита мотивацията на различните получатели на информация, както в обществото, така и вътре във въоръжените сили.

- Може ли българският военнослужещ  адекватно да противодейства на руската хибридна пропаганда, до каква степен хората в армията са поразени от сляпо русофилство?

- Не мога да Ви отговоря с числа и факти на този въпрос, защото досега никой не е посмял да направи такова проучване в армията. Но по-лошото е, че и самият Началник на отбраната не може. Но и той, и аз можем да предполагаме с голяма доза увереност, че каквото е положението в обществото, такова е и в армията. Стара максима е, че армията е синтезиран модел на обществото, с всичките му позитиви и кусури, като кусурите в армията стават многократно по-опасни, защото – ако обществото сгреши, има възможност да се поправи. Когато армията сгреши, това обикновено е фатално и за нея, и за обществото.

Може ли българският военнослужещ да противодейства? За да може, трябва да мисли критично. Критичното мислене е ампутирано от българското средно, както и от висшето ни образование, включително и военното. Поради което обществото ни е толкова податливо на манипулации и толкова разделено. Вижте и в парламента, за по-ясно доказателство.

На второ място – българският военнослужещ трябва да има отлично демократично гражданско образование, като войн, гражданин на демократична държава. Гражданското образование е все още имитация в нашата образователна система, а във военното образование предметът „Гражданско-военни отношения“ е наврян в ъгъла и постоянно подменян с имитации като „гражданско-военно сътрудничество“. Всичките ни днешни генерали, почти всеки от тях учил в чужбина, познават този въпрос и знаят как трябва да бъде. Но само докато си вземат изпитите. Щом стъпят на родна земя, изведнъж ги хваща демократична амнезия и ги тегли към съветската военна организация. Това не създава способности за адекватно противодействие на хибридна пропаганда. Напротив, прави ги привърженици на пропагандните внушения и на ценностната система на „здравата ръка и диктатурата“. И като добавим и промитите мозъци на всяко българско дете, като комунистическите съветски паметници, като добавим изопачената ни и скрита и дори открадната история и пълното неведение сред младите относно последните 45+33 години, като добавим пленените ни медии, които повтарят антидемократични опорки и мълчат за неудобните за Русия факти, нещата стават плашещи.

Лошото е, че органът, който се предполага да следи и анализира „до каква степен хората в армията са поразени от сляпо русофилство“,  не е в подчинение на министъра на отбраната. Това е преднамерено, въведено със закон, осакатяване на способността на министерството на отбраната да контролира този и подобни фактори и да противодейства бързо и ефективно на подобни процеси. Неправителствени организации, както и съмишленици и поддръжници на Българската армия и отбрана ни сезират за военнослужещи, които в техни фейсбук профили открито заявяват лоялност към Русия. А напоследък и в закрити, конспиративни и неподлежащи на контрол „Телеграм“ канали. Въпросът за личното използване на социалните мрежи от военнослужещите и от държавните служители е тотално неглижиран и оставен на самотек, докато в своите социални контакти тези хора открито заявяват принадлежността си към армията, отбраната и държавните институции. Дали това неглижиране е поради неразбиране или поради умисъл, и в двата случая заслужава спешни корективни действия и кадрови промени, защото ефектът върху морала, лоялността към държавата и към мотивацията за военна служба е осакатяващ.

- Какво не успяхте да направите за тази една година?

- Не успях да убедя политическото и военното ръководство да използват Информационния център по предназначението му, тоест във всичките им публични изяви първият им избор да бъде Информационния център и Военния телевизионен канал и едва след това БНТ, БТВ или Нова телевизия.

Не успях да убедя Началника на отбраната, че без стратегически комуникации както са описани най-общо в концепцията, го чака провал. Не успях да превърна Военния телевизионен канал в неразделен елемент от системата за вътрешна информация в Българската армия.

Не успях да привлека достатъчно експерти от министерството и от Българската армия които да се осмелят да представят пред българското общество истински Военни Новини и експертни анализи. Повече от две години се води война на 200 километра от България, война с огромни политически, военни, технологични, оперативни и тактически последици, изводи и поуки, a Военният телевизионен канал, Българската армия, военната ни академична мисъл мълчат и оставят българското общество да се информира – или дезинформира – от Фейсбук, от Телеграм и от ТикТок. И от „Раша тудей“.

Искам да видя истинска военна смелост и твърдост в политическото ръководство на Министерството на отбраната. Искам да видя скорошно „събуждане“ на военното ръководство. На новия директор на Информационния център пожелавам куража да бъде иновативен, дързостта да не се бои от грешки и способността да мисли и действа в перспектива за поне 10 години. Нищо, че могат да го сменят след едноминутен телефонен разговор под натиска на агенти на Москва.