Днес от 18.00 часа  в Литературния клуб на Столичната библиотека на площад „Славейков“ ще бъде представен последният пети том на „Великите европейци“ на Пламен Асенов. Посмъртна премиера за София, след като през миналия май авторът напусна този свят.

Организатори на културното събитие са Атлантически съвет на България, Faktor.bg и в-к Стършел.

Великите европейци от Хераклит до Андрю Лойд Уебър ще бъдат представени през погледа на Едвин Сугарев, Михаил Вешим и художника на изданието Александър Гьошев.

Но ето как авторът показа великите европейци, които бележат петия том от поредицата:

„Книгата започва с представяне на

философа Хераклит,

който пише: „Бог е дневна нощ, зимно лято, военен мир, преситен глад“. С други думи – Бог е Оксиморон.

Тази брилянтна мисловна светкавица, блеснала и изчезнала за цели 25 века, напоследък се преоткрива от пост-модерното мислене. Така че централната идея на Хераклит – как промяната е стабилност и обратно, много му отива. Отива му на този парадоксален философ, отива му и на този парадоксален свят.

Като прескочим още неколцина титани на античната мисъл – Емпедокъл, Херодот, Аристотел, стигаме и до колегата Плутарх. „Колега“, защото той, в своите „Успоредни животописи“, представя древните велики европейци. Животописите и днес дават не само историческо знание, но и литературно удоволствие.
Изумително е обаче откъде и как Плутарх изравя информацията си – та тогава няма Интернет и нови технологии. А трудът е огромен – неговите общо 87 книги биха се побрали в съвременно издание с 4 355 страници, уточнява професор Богдан Богданов.

И къде се бутам аз с моите /очаквани/ 10 тома и около 2 700 страници?   

След това в книгата срещаме

 други титани – Джото, Дюрер, Коперник

и доста други, за да стигнем до една изумителна жена, британската кралица Елизабет I. Тя е на трона 45 години, реабилитира червенокосата женска красота, дотогава признак на дивашки произход, въвежда модата на дългите до лакътя дамски ръкавици и играе ролята на кралица-дева, женена за страната си.

Междувременно обаче поддържа религиозния мир, стабилизира англиканската църква, побеждава „непобедимата“ испанска армада и превръща Англия в морска сила, създава условия за развитие на бизнес и култура. Така англичаните от група събрани от кол и въже островитяни, стават единна нация, а малкото, сбутано на половин остров кралство – незаобиколим фактор в голямата европейска и световна политика.

Като тръгваме през книгата от „Елизабетинската епоха“, с бавни и приятни за четене стъпки стигаме до ерата на „Индустриалната революция“ и великия инженер Изъмбард Кингдъм Брунел. Наричат го „Човекът, който построи света“. В анкета на ВВС от 2002 той е втори в класацията за най-велик британец – след Чърчил, но пред Шекспир.

Брунел е дребен човек,

 едва 160 см. и – не само заради модата – вечно носи цилиндър. Компенсира обаче с амбиция и енергия, така че му викат „малкият гигант“. Проектите му са много и значими, той става легенда приживе. Когато умира, приятелят му Даниел Гуш пише: „Изгубихме най-великия инженер на Великобритания, човек с невероятно оригинална мисъл и сила на изпълнението, дързък в плановете, но прав“.

От Индустриалната революция до Модерния свят преходът на живо е дълъг и труден, но в книгата „Великите европейци“ е лесен, когато четем за учени и изобретатели като Луи Пастьор, Фердинанд фон Цепелин, Жорж Льометр, за писателите Карл Май и Робърт Луис Стивънсън, за

художниците Густав Климт, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Амедео Модилиани

И току-виж, носът ни опира в космическия инженер Вернер фон Браун, една от най-интересните, значими и сложни личности на модерната епоха.

Фон Браун цял живот следва мечтата си,

дори когато ракетите му се приземяват на „неправилната планета“. Животът му е крещящ пример как мечтата успява да се съчетае прекрасно с науката, но двете не винаги се съчетават с морала. Обаче ако беше следвал стриктно морала, човечеството вероятно нямаше да излети в Космоса, да стъпи на Луната, да се превърне в небесен пътешественик.

Оправдават ли тези постижения средствата, използвани за постигането им – въпросът за моралния релативизъм виси над главата на всеки, който се докосне до живота и делото на знаменития мечтател фон Браун.

В новия пети том на „Великите европейци“ са представени

и доста композитори –

Палестрина, Сметана, Дебюси и други, но книгата завършва с Андрю Лойд Уебър,  фантомът на модерната опера.

Да, тази пета книга от поредицата завършва с Уебър, но да не забравяме – чакат ни още толкова, цели пет тома с вълнуващи литературни приключения и знания за съдбите на хората, оформили духа и облика на нашата Европа, а и на целия човешки свят."