Виолета Радева

Само ужасно късогледи хора не виждат реваншистката стихия, която се е надигнала у нас след изборите за президент. Това особено натрапливо се проявява в последните дни с посещенията на Р. Радев в Брюксел и в Берлин, както и с действията на служебния премиер Огнян Герджиков, последвали конгреса на БСП. Няма телевизия, която да не предоставя изобилно време и възможности на червените политици и на техните производни (разбирай техните синове и внуци, окупирали точно

като октопод

цялото почти политическо пространство), да не сипят закани и да не правят заявки за категоричен завой назад в международната ориентация на България. А завоят назад е отново тясно обвързване с Русия, с нейните енергийни проекти у нас, с нейните икономически и политически интереси. Из форумите шестват платени клакьори, тъй наречените тролове, които заплашват дори със саморазправа хората, които не споделят русофилските страсти на създадените и финансирани от Москва партии и партийки, политици и комунисти-олигарси.

Какво готвят червените реваншисти? Да профукат колкото пари има в хазната – това едно на ръка. Да възкресят проектите от „големия енергиен шлем” на Гоце Първанов-Путин – две. Да въздадат „справедливост” – едва ли ще закъснеят и с това революционно дело. За да опреснят паметта си по-възрастните, а за да нучат младите, които нито помнят, нито знаят, защото в училище тези неща не се учат, ще разкажа за една най-обикновена история с един най-обикновен човек.

Казва се Владимир Савов Соколов

Роден е през 1900 г. в с. Извор, Радомирско.

На 9 февруари 1945 г. софийската областна инспекция съобщава на Владимир Савов, начален учител в с. Ново село, Радомирско: „... въз основа на чл. 7, буква „д” от Наредбата-закон за прочистване на учителския персонал при основните училища и пр. със заповед № 17, пар. 13, от 1. II. 1945 год. на инспекцията Вие се уволнявате, считано от деня на съобщението – за 2 години”.

На 24 март 1945 г. народният обвинител Мирчо Ташков обвинява Владимир Савов, че „през пролетта на 1944 г. доброволно е донасял в окол. управление на гр. Радомир, а след това и в Дирекцията на полицията – респективно Директора на същата, в гр. София, че родителите на избегалите партизани и някои други народни борци от с. Извор, Радомирско, са опасни антифашисти, вследствие на което няколко народни борци и семействата на партизани са били интернирани и къщите им запалени...”

Присъдата по наказателно дело № 2 от 1945 г., гр. Радомир, е издадена на 6 април същата година. В името на българския народ Владимир Савов Соколов е осъден на 10 години строг тъмничен затвор, лишава се от граждански права за 15 години, конфискува се част от имуществото му и бива глобен с 20 хиляди лева. Присъдата не подлежи на обжалване, а „подлежи на незабавно изпълнение”.

Знае се, че комунистическото правосъдие никога не греши!То не познава и глезотии. Но в случая с учителя Савов нещо се пропуква. Затворникът е помилван през 1946 г., като присъдата му е намалена от десет на пет години. Опущението обаче бързо е поправено! Кюстендилският областен съд на 29 октомври 1947 г. отменя помилването на затворника. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, както вече знаем.

От затвора в Шумен излиза на 30 април 1952 г. с указ за помилване.

Когато навършва 60 години, започва ходене по мъките. Пенсионната комисия при окръжния народен съвет в Перник с решение № 7578 от 19 юли 1965 г. отказва да му отпусне пенсия за изслужено време и старост, тъй като стажът му до 9 септември 1944 г. не се зачита, заради Закона за лишаване от правото на пенсия на лица, проявили фашистка дейност! Решението е потвърдено от Централната пенсионна комисия.

До смъртта на жена му през 1986 г. живеят с нейната учителска пенсия. След това от „Социални грижи” му отпускат 60 лв. пенсия.

Защо е това гонене на един дългогодишен учител,

възпитал поколения българчета? Според неговите съселяни Никола Серафимов Димчев и Иван Николов Котев това е лично отмъщение на братята Лазови от село Извор. Историята напомня за личното отмъщение на учителя по руски в Русенската мъжка гимназия Илия Ташев, племенник на Екатерина Каравелова, който след 9 септември 1944 г. като един от важните шефове на милицията в Русе включва в списъка за ликвидиране на „народните врагове” дългогодишния директор на Мъжката гимназия Нико Просеничков и неговата съпруга Тонка, внучка на Баба Тонка и дъщеря на Никола Обретенов. Така си отмъщава заради уволнение поради неморално поведение, предизвикало скандали из дунавския град.

„Фашистът” Владимир Савов е син на учителя Сава Соколов, един от основателите на БЗНС в с. Извор и околията. Семейството е многолюдно. Четири момичета и две момчета чакат на учителската заплата. Затова бащата се занимава и със земеделие. Синът му Владимир купува земя в местността Клисурата, на три километра от Извор, където прави овощна и зеленчукова градина. В долината живее Михаил Лазов Харизанов с четиримата си сина: Станко, Славчо, Никола и Лазар. Конфликтът избухва през 1942 година. Михаил Лазов подава молба до Водния синдикат в София да отклони реката в своите градини. Владимир Савов протестира. Когато пристига чиновник от синдиката да провери случая, в Клисурата се събират много изворци и намерението на Михаил Лазов не се осъществява.

Оттогава той започва да се заканва на учителя Владимир Савов: „Ти ще смърдиш в Клисурата”. Една вечер го причаква с единия от синовете си. Пребиват го. Овчарят Лазар Михайлов случайно чува стенания и го откарва с волска кола в дома му. По-късно братя Лазови стават партизани. Станко Лазов загива през юни 1944 г. край Драгоман.

„Светлата дата” 9 септември 1944 г. заварва Владимир Савов мобилизиран в Симитли. Жена му с децата била в Чепеларе. Началник на милицията в Радомир става Славчо Лазов, а брат му Никола – секретар на околийския комитет на БРП/к/. Първата им работа е да заловят личния си враг – учителя. На 2 септември в Симитли отива Райчо Христов, приятел от детинство на Владимир Савов, за да го предупреди за надвисналата заплаха. Започва игра на котка и мишка.

Печели я котката!

Владимир Савов е арестуван в лазарета на 22 полк в Смолян с 39 градуса температура. Отведен е в карцера. Оттук нататък започнали нечовешките мъки. До деня на делото никой не го разпитвал. На самото дело свидетелите на Славчо Лазов, с изключение на неговата сестра, не казали и една лоша дума срещу учителя. Прокурорът поискал една година условна присъда. Един от съдиите, това Савов узнава по-късно, настоявал за смъртно наказание. Осъдили го, както вече знаем, на 10 години, без да има доказано престъпление. Осъдили го за „клеветене” на братята партизани Лазови!

Побелялата за една нощ коса, избитите зъби, костната туберкулоза са само детайли от един мъчителен и преминал в отчайваща мизерия живот. Живот на български учител!

Това минало и тези обикновени човешки истории на стотици хиляди българи червените олигарси и техните верни слуги искат да се забравят, да няма памет за тях. Ако истината за режима на комунистическата диктатура се познаваше, ако се изучаваше от подрастващите поколения на България, отдавна щяхме да сме се разделили с рецидивите на едно минало и с една партия, която три пъти фалира държавата и която винаги, щом се докопа до властта, ограбва по някоя и друга банка и ни обрича неизменно на глад и отчаяние.