Поетът, когото омунистите се опитаха да присвоят, издъхва само на 25, но оставя литературна следа, която никоя идеология не може да заличи
На днешната дата през далечната 1923 година умира поетът символист Христо Смирненски.
Комунистите се опитаха да го пришият към идеологията си, обявявайки го като пролетарски поет. А той ще остане в златните страници на българската литература като символист, хуморист и най-добрия представител на модерната градска поезия от началото на 20 век..
Роден в Кукуш през 1898 г. под името Христо Измирлиев, той става известен с псевдонима Смирненски, който по-късно приема.
Семейството му емигрира в България след Междусъюзническата война. Учи в София в Техническото училище, а от 1915 г. активно сътрудничи на хумористични издания - "К'во да е", "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила".
Въпреки младостта си Смирненски бързо става един от най-търсените и популярни хумористи, открояващ се с своята находчивост и изобретателност. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в историята на българската литература.
През май същата година постъпва като юнкер във Военното училище, но продължава да пише. През 1918 година излиза първата му книга - "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза".
Повлиян от събитията в края на Първата световна война, Смирненски се увлича по левичарството, което доминира в Европа. След 1919 г. участва в списването на седмичното хумористично списание "Червен смях", където не крие своите левите идеи. Въпреки това лявата критика оценява дотогавашното му творчество като "проява на декадентския символизъм". През 1922 г. излиза и втората му книга - "Да бъде ден", която е социално ангажирана.
Поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години.
ГНЕВЪТ НА РОБИТЕ
Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни
и доволството блика навред,
но защо са печални трапезите пищни
и защо властелинът е блед?
Безутешни са вашите светли градини -
пролетта ви орося в сълзи,
и зловещата сянка на бурни години
неотлъчно и властно пълзи.
Първомайския блясък е страннозлокобен,
вред земята тресе се, дими,
и пред вас, изпод тежкия камък надгробен,
страховита закана гърми.
А редят се тълпите бездомни и боси,
над стъгдите разлива се рев.
Като облак високо, високо се носи
и боботи червеният гнев.
Той възбликва сред робските черни талази,
запламтя посред бранни поля -
из ония полета, където полази
огнелика червена струя.
А от него сега потъмнява лазура
и убийците тръпнат навред;
не затихва, не млъква великата буря
и люлее се стария свет.
Безутешни са тези разцъфнали вишни
и в златото ви гибел се крий -
над палати, казарми и пирове пищни
днес червеният призрак се вий.
-
Цветков
20:58, 19 Юни, 2025Смирненски не е символист, а постсимволист. Й не е манипулиран от комунистите, той е убеден комунист и затова е наречен принцът на пролетарската поезия . Това не му пречи да е гениален поет.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел