Димитър Попов

Тъй като предсрочните избори са неизбежни, е време за равносметка и за анализ както на причините, които ни доведоха до тях, така и за прогнозите какво ще стане след тяхното провеждане. 
Като се запитаме как стигнахме дотук, е добре да се припомни, че дълбоката причина за събитията не е битката между ГЕРБ и ППДБ, нито опитите някой да завземе властта и да я подели с други. Дълбоката причина е 

голямата гражданска война,

 която се води в последните 4 години между Румен Радев и Бойко Борисов. Именно в нейния контекст трябва да се разглеждат и последните събития около предстоящите парламентарни избори.
За да е по-ясен контекстът, трябва да си припомним миналото. Когато започна войната, в нея се сблъскаха две различни стратегии, които враговете следваха. От страна на Румен Радев залогът беше огромен – унищожаването на врага, изхвърлянето му от политическата сцена изобщо, доминирането на победителя за години напред. Радев искаше безусловна капитулация и нищо друго.
Съвсем различна стратегия имаше Бойко Борисов. Заради особености на характера, а и заради дългогодишната му свързаност с тайни служби, той не си представяше края на войната като капитулация. За него тя трябваше да свърши със споразумение и мирен договор с врага, но такъв, че интересите, свързани с ГЕРБ и с личното му оцеляване, да бъдат защитени. Той се грижеше за оцеляването си и това беше съвсем разбираемо.
В първите години победите на Радев бяха много. На практика всички служебни правителства управляваха в негов интерес. Той получи подкрепата на двете основни посолства в София – хем натовски офицер, хем руски резидент, а рейтингът му сред избирателите беше такъв, че го превърна в едноличен национален лидер. С машините и с новите си приятели, Радев успя да състави редовно правителство, което трябваше да е под неговия патронаж. Тогава стана премиер Кирил Петков. Една от първите задачи, поставени на премиера беше да арестува Борисов и да го прати в затвора. С това Радев се надяваше да приключи войната окончателно и с пълна победа. 

Провалът на тази стратегия

 дойде неочаквано, и то по геополитически причини - заради войната в Украйна. Тя раздели правителството на две половини и Радев изгуби лоялността на ППДБ, които веднага потърсиха място в отсрещния лагер при Борисов, където вече развяваха евроатлантическото знаме. Добрите отношения между двете посолства в София, постигнати при Тръмп, също пострадаха при Байдън, и Радев остана сам под руското знаме. Като посредствен човек с отмъстителен характер, президентът прие измяната на ПП и ДБ като непростимо предателство и отношенията му с Киро, Асен и Христо приключиха начаса.
Така битката обърна своя ход. Армията на Борисов получи неочакван импулс. Той направи правителство с ППДБ и стопли отношенията с посолството в София. Разбира се за това плати и много висока цена – отстъпи властта на аматьорите в ППДБ, но това изглежда си струваше, защото Радев се прибра обратно в президентството и лидерството му в държавата приключи. С помощта на новия съюзник, Борисов изпълни и другата си главна цел – да отнеме на Радев служебните правителства. Това мощно оръжие, което президентът използваше във войната срещу него безпощадно, мина в ръцете на парламента. Радев призна своята загуба и поиска споразумение – Борисов да му остави доминация в тайните служби, а президентът да се откаже от стратегията за унищожение и да го остави на мира. Така войната завърши с временно примирие, както Борисов искаше.
И след като се разбра с Радев, той взе на прицел неизгодното споразумение с ППДБ. На него струва ми се му е било ясно, че като се съюзиш с предател, той ще предаде и теб накрая. Ето защо Борисов не  вярваше на Киро и Асен изобщо. В последните 9 месеца битката не беше за това кой ще управлява страната и кой ще разпределя баницата. Борисов остави цялата баница на ППДБ, защото знаеше, че те не знаят как да я разрежат, а и не могат, защото ножа беше у него. Целта му беше да им свали рейтинга до 10% и да ги приключи като незаобиколим фактор в българската политика. 9 месеца му бяха достатъчни, след което в първия удобен момент – ротацията, той ги сложи

 на дузпата

Оттук нататък, след като всичко вече е подредено, предсрочните избори са напълно неизбежни. Те са изцяло в полза на Борисов и подсказват, че след като отстрани враговете си, елиминирайки ги поотделно, той си е осигурил добри времена и за своята партия в перспектива.
Какво ни очаква в близко бъдеще?
Първо, вече е ясно, че следващото служебно правителство на практика ще бъде правителство на ГЕРБ. Дали премиер ще е Росен Желязков или Главчев, няма голямо значение. За да е един от двамата, вероятно Борисов ще даде на Радев няколко служебни министри, но не такива, които ще засегнат истинската власт в страната, която ще остане в негови ръце.
Второ, следващото служебно правителство може да се окаже с много дълъг мандат. Причината е в очакваните резултати след изборите. Според моята прогноза, основана на различни социологически проучвания, ГЕРБ ще имат 21-22%, ППДБ 11-13%, Възраждане и ДПС по 14%, а БСП и ИТН ще паднат под 9%. В такава конфигурация Борисов ще поиска пак евроатлантическо мнозинство, този път с ДПС и ППДБ. Киро и Христо ще се държат естествено, както досега, и ще заявят пак претенции за цялата власт, което ще означава дълги и трудни преговори, които Борисов с удоволствие ще води месеци наред. Защото през това време ще управлява служебното правителство на ГЕРБ. Както видяхме и от управлението на Радев, конституцията позволява на такова правителство много неща, включително енергийни договори и стратегии за десетки години напред. При това без да се носи никаква политическа отговорност.
Следващата разделна линия ще са изборите в САЩ през ноември. Ако спечели Тръмп, Борисов ще има полза от нови предсрочни избори в края на тази, или в началото на следващата година. Те вероятно ще отворят път за нови политически формации, свързани с Радев. Искам да припомня нещо важно – и Борисов, и Радев имаха добри години с Тръмп. Единия беше избраник на неговата посланичка в София, а другия си правеше снимки в Белия дом с чичо Доналд. Така че е напълно възможно следваща 

коалиция между Борисов и Радев 

да се случи под някаква форма ако Тръмп стане президент.
Ако обаче победи Джо Байдън, коалицията с ППДБ и ДПС остава без алтернатива и вероятно ще се случи до края на годината. Разбира се, тя ще бъде в съвсем различни параметри, и пак ще е под патронажа на геополитическите събития около нас. Но в нея ще има различно съотношение на силите, много различно от сегашното.
Тъй като все още има много неизвестни в международен план, по - дългосрочна прогноза от тази е невъзможна. Затова, каквото и да стане в българската политика тази година, то ще е временно и ще зависи от войната в Украйна. 
В дългосрочен план войната между Радев и Борисов не е завършила. За да приключи окончателно, ГЕРБ трябва да извади врага си от президентството, където той се е окопал в кръгова отбрана, и където все още има силни оръжия - високо обществено доверие и възможност да използва институции за лични цели. Борисов не иска да го извади от там с импийчмънт, който ще го направи герой. Предпочита Радев сам да напусне, като оглави своя политическа партия. Ако това стане, вече на политическия терен, Борисов ще го смаже лесно и войната ще завърши окончателно.
Радев обаче има доста добри съветници, които отлично знаят, че ако оглави партия като Трети март, с неговата политическа кариера ще е свършено. Затова и никой сериозно не обсъжда излизане от президентството. Докато е вътре, Радев има поне гаранция, че войната с Борисов няма да приключи в негова вреда.
Разбира се, като цяло анализите и прогнозите сочат, че в близко бъдеще

 не ни очаква нищо добро

 Политиците воюват помежду си за наша сметка, както се знае. Бедата е там, че демокрацията няма надеждни механизми да предотврати такива войни като тази на Борисов и Радев. А в държави като нашата, където институциите изобщо не работят, тяхното предотвратяване е на практика невъзможно.