Преподобни Далмат живял при царуването на Теодосий Велики, служел във войската и се ползвал с уважението на царя. Презирайки всичко светско заради Бога, той оставил жена си и децата си; вземайки със себе си само сина си Фавст, той отишъл при преподобни Исаакий, който имал обител близо до Константинопол; тук те били постригани в монашески чин от преподобни Исаакий и двамата водели богоугоден живот, постоянно спазвайки строг пост. Когато преподобният Исаакий вече достигнал дълбока старост и почувствал приближаването на смъртта, повикал братята, давайки им последно наставление, и поставил за игумен преподобния Далмат, по чието име и самата обител по-късно била наречена Далматска. 

Преподобният Далмат бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Атик. Той прекарал живот, изпълнен с въздържание, и веднъж през Великия пост не вкусил храна в продължение на четиридесет дни; с пост и молитва преподобни Далмат побеждавал бесовската сила. Той се подвизавал и против видимите служители на беса - еретиците несториани, хулещи Пречистата Божия Майка: преподобни Далмат бил деен помощник на отците от Третия Вселенски събор, заседавал при цар Теодосий Младши в Ефес, с това преподобни Далмат си спечелил любовта на царя и на светите отци, които го направили архимандрит на Далматската обител. Отдавайки по този начин целия си живот на служене на Бога, преподобни Далмат отишъл във вечността в дълбока старост.

Преподобни Фавст, подобно на своя баща, бил велик подвижник, строго спазвал монашеските завети и особено поста. Завършвайки земния си живот, той се преселил във вечните обители и в безсмъртния живот и бил причислен към лика на преподобните отци.

Католическата църква в България почита паметта на света Лидия.