България има съвременна пазарна икономика с преобладаване на частния сектор над държавния, високо ниво на развитие в сферата на услугите и туризма, както и диверсифицирани източници за попълване на приходната част на държавния бюджет. В същото време традиционното земеделие остава важен отрасъл в българската икономика, като 47% от територията на страната е заета със селскостопански земи.

В тази връзка се е формирала де факто ситуация, в която Унгария подтиква България да използва в своя аграрен сектор минерални торове с руски произход (азотни, фосфатни и калиеви). Това разкриват пред Faktor.bg експерти от аграрния сектор.

 Де юре, 

върху руските торове не са наложени санкции

 от страна на ЕС и други западни държави. На практика обаче, по-голямата част от 27-те страни членки на ЕС след началото на мащабното нахлуване на руските войски в Украйна започнаха постепенно да намаляват обемите на вноса на торове от Русия, Беларус и Китай.

Първо, това съответстваше на целите за повишаване на продоволствената сигурност на ЕС, на чийто пазар руските и беларуски торове заедно представляваха 25% (значителен дял имат и китайските производители). Второ, намаляването на приходите за руския федерален бюджет (който получаваше около 3 млрд. долара от износ на минерални торове в ЕС) трябваше да ограничи възможностите на Кремъл да финансира въоръжената агресия срещу Украйна.

Като член на НАТО от 2004 г. и на ЕС от 2007 г., България напълно подкрепя общия курс на НАТО и ЕС относно руско-украинската война. Правителството на Унгария, водено от Виктор Орбан, последователно 

прокарва интересите на Русия в Европа, 

включително чрез насърчаване на реализацията на руска продукция, включително торове, на пазарите на ЕС.

Премиерът Орбан, пренебрегвайки колективните интереси на Обединена Европа, полага всички усилия за възстановяване на руското влияние в ЕС чрез 

"торова инфилтрация"

 Особено внимание се обръща на ситуацията около полската химическа компания Grupa Azoty – ключов играч в аграрната сигурност на ЕС, втора по обем на производство на минерални торове в ЕС и най-голямата в Полша.

Частичният контрол на руски капитал върху Grupa Azoty беше сериозна стратегическа грешка за икономическата сигурност на ЕС. Руският олигарх Вячеслав Кантор, близък до Путин, чрез компанията „Акрон“ притежаваше близо 20% от акциите на Grupa Azoty. Той не само търгуваше с цел печалба, но и финансираше проекти по поръчка на Кремъл в рамките на руската външноикономическа експанзия.

След нахлуването в Украйна, ЕС наложи персонални санкции на Кантор, а полското правителство прехвърли активите му в Grupa Azoty под външно управление. През 2023 г. обаче, използвайки правото си на вето, Унгария настоя за отмяна на санкциите срещу редица руски граждани, включително Кантор, и блокира нов санкционен пакет срещу Русия, докато не беше постигнат компромис за премахването на Кантор от санкционния списък.

Така една държава от ЕС отслаби санкционния режим в интерес на гражданин на държава агресор. Въпреки че Будапеща обяснява действията си с „прагматизъм“ и „изчерпана ефективност на санкциите“, тя реално помогна на Кремъл да си възвърне конкретен инструмент за влияние в рамките на ЕС.

Следва да се подчертае, че санкциите на ЕС и Великобритания срещу Кантор не бяха заради бизнес дейностите му, а поради близостта му до Кремъл и ролята му в прокарване на стратегически руски интереси в чужбина.

Контролът на Русия върху доставките на минерални торове ѝ дава възможност да влияе върху продоволствената сигурност на ЕС, да манипулира цените на химически суровини и дори изкуствено да създава недостиг. Кремъл изгражда същата зависимост в химическата индустрия, каквато вече съществуваше в енергийния сектор чрез "Газпром".

Унгария продължава да защитава интересите на Кантор и лобира за връщането му на 20% от акциите на Grupa Azoty. Докато Полша защитава стратегическия си актив, Будапеща подкопава единството на ЕС в санкционната политика, създавайки опасен прецедент. Ако една страна може чрез вето да премахне санкции срещу прокремълски олигарх в замяна на политически сделки, това показва сериозни слабости в механизма на общата външна политика и сигурност на ЕС.

В заключение, правителството на Унгария действа като надежден съюзник на Путин в ЕС и НАТО. Чрез задкулисни договорки, лобизъм и вето Орбан успява ефективно да подпомага Кремъл. Ако днес това е в сферата на химическата промишленост, утре може да е в областта на отбранителните технологии, логистиката и др.

Ако Кантор/Москва си върнат контрола върху Grupa Azoty, това ще е първият успешен 

пробив на руски капитал в сърцето на икономиката на ЕС

 след февруари 2022 г. В този случай Унгария ще бъде страната, която ще подтиква България и други държави от ЕС да закупуват и използват руски торове в своя аграрен сектор.