Интервю
Проф. Анастас Герджиков: Нужен ни е просветителски проект – образованият и мислещ човек не се влияе от хибридната пропаганда на чуждите агенти
Проф. Анастас Герджиков
България трябва да подкрепи Украйна решително и по всякакъв начин, не могат да бъдат оправдани моралните позиции – нито на агресора, нито на разпространителите на хибридните му послания
Войната свали маските на много от политиците, хитруващи от 30 години, партиите няма да се измъкнат с увъртанияНосим вина за това, че допуснахме подмяната на прехода - дискредитирахме самата идея за демокрация, казва пред Faktor.bg ректорът на СУ „ Климент Охридски“
Интервю на Стойко Стоянов
- Проф. Герджиков, в навечерието сме на най-светлите български празници, свързани с Кирил и Методий и с българската култура и писменост, ще поведете ли и тази година, като ректор на Софийския университет, с духовенството шествието до паметника на светите братя?
- Това дали ще има шествие в чест на 24-ти май, ще се реши на национално ниво. Ако има шествие, Академичният съвет на Софийския университет разбира се ще се включи както всяка година. От създаването си преди 134 години първият български университет винаги е бил начело на българската духовност, просвета, наука и култура през цялата година, не само на 24 май.
- На 24 май през 2019 година в аулата на Алма Матер произнесохте пламенна реч, изтъквайки, че култура и духовност не се наливат насила. България имаше своето Възраждане, но извървяли ли сме пътя на европейското Просвещение?
- От времето на П. Р. Славейков и Хр. Ботев е спорът дали изостанала България има време да наваксва липсата на свой просветителски проект или трябва да го прескочи в името на бързо постигане на свобода и независимост. В крайна сметка за 50 години младата българска държава успява да постигне всичко това – възстановява се държавността, изграждат се институции, постига се сериозен икономически ръст, но в същото време образованието и културата преживяват подем.
Дори да вземем за пример само Вазов, той е принуден да бъде пионер в няколко литературни жанра, защото дотогава литературната ни традиция не е богата, но доживява да стане свидетел на това как за няколко десетилетия българската литература се развива до пълноценна европейска литература с изключителни разказвачи, с поети от световна класа и дори с експериментатори във формата и съдържанието, които са в крак с най-модерните европейски тенденции.
- Дали сме светлина с четмо и писмо на много народи, но защо продължаваме да се лутаме между суеверното русофилство, Евразия и западните ценности?
- Противопоставянето на русофили и русофоби започва още от Освобождението и противоречивите ни отношения с Русия, а и с СССР през следващите десетилетия не допринасят за помиряване на позициите. Всъщност би трябвало България да има свой собствен път и посока и да определя отношението си към отделни страни според това дали те споделят същите ценности и цели. Когато напоследък често се говори за цивилизационен избор, това не е просто клише. Това, което наричаме „западна демокрация“ не е иманентно западно. Демокрацията възниква в Гърция и през Рим достига до Западна Европа, където дори по времето на средновековните монархии политическите мислители изследват доброто и справедливото управление. Но корените на тези идеи са гръцки и такива мислители наред със Западна Европа има и във Византия, и дори в Средновековна България. Затова, ако днес се стремим да изградим демократично и справедливо общество, основано на върховенството на правото, това наистина е цивилизационен избор. Всяка страна – западна или източна, е свободна да избере дали иска да върви по демократичния път, очертан преди 2500 години от Древна Гърция, или по пътя на нейния съперник Персия, управлявана от сатрап, пред който безправните поданици са длъжни да се просват по очи.
- Можем ли днес да говорим за тържество на духа и словото, за празници, след като само на 300 км от нас се води варварска война срещу украинския народ, която е тяхно отрицание?
- Духът и словото бяха пренебрегнати и преди войната. Отрекохме се от търсенето на истината и в стремежа си да разберем всички гледни точки решихме, че има много истини. Идеологията на „пост-истината“, в която всички гледни точки са равноправни дори взаимно да се отричат, даде възможност за идеологическото оправдаване на терористични актове, на етнически прочиствания и на варварската война, за която говорите. Путин ни убеждава, че военната агресия срещу Украйна е оправдана, защото има две гледни точки, не само на жертвата, но и на агресора. Различни гледни точки може да има, но има морални позиции, които не могат да бъдат оправдани – нито тази на агресора, нито на разпространителите на хибридните му послания, нито на политиците, които се снишават в името на собствения си комфорт и преизбиране.
- Знаем вашата позиция, че Крим е украински, а трябва ли България да подкрепи категорично с оръжия и друга военна помощ Украйна?
- Да. България трябва да подкрепи Украйна решително и по всякакъв начин. Колебанията по този въпрос в българското общество не идват нито от страх, че това ще ни въвлече във войната, нито от някакво разделение на русофили и русофоби. Те идват от факта, че една голяма част от това общество не е убедена, че трябва да вървим по пътя на демокрацията, а копнее по едно идеализирано минало, в което по думите на Ботев „тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра“, а в замяна някой мисли вместо него и го храни, независимо дали работи.
- Може ли войната срещу Украйна да стане катализатор за очистване на българската история от митове, а масовото съзнание от тоталитарни клишета и фалшиви представи и герои?
- Не знам. Бъдещето ще покаже дали войната ще доведе до такъв обществен катарзис. Това, което виждаме отсега, е, че войната свали маските на много от политиците, хитруващи от 30 години. Всички партии – стари и нови, бяха принудени да направят избор и този път няма как да се измъкнат с увъртания.
- Носим ли вина за не състоялия се с младите хора истински и откровен разговор за близкото минало, за да не бъдат днес те жертва на хибридното настояще и кремълска пропаганда?
- Носим вина за това, че допуснахме подмяната на прехода. Позволихме старите управляващи да овладеят политическия и стопанския живот на страната, а децата им да ни поучават как да строим демокрацията. За 30 години ни окрадоха по сто начина, а ние търпяхме без равен шанс и без пари, с режим на тока, с дефицит, купони и инфлация, докато накрая дискредитирахме самата идея за демокрация. Сега възрастните гледат с носталгия към тоталитарния режим, а младите не го познават истински, за да се възмутят от това. Може би наистина трябва да се върнем към просветителския проект, с който започнахме разговора – образованият и мислещ човек не се влияе от хибридната пропаганда на чуждите агенти, и което е по-важно, образованият и мислещ човек е свободен и независим. Той няма нужда от бащица и от силна ръка, той гради живота си със собствените си ръце.
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация