Януш Бугайски*, thehill.com

През последните седмици руският президент Владимир Путин започна словесна офанзива срещу западния либерализъм, твърдейки, че либералната идеология и политики вече не са приемливи за все по-голям брой страни. В действителност твърденията на Путин не са насочени срещу определена идеология, а са пряка атака срещу американската външна политика и подкрепата на САЩ за независимостта на страните, граничещи с Русия.
Путин не е консерватор или либерал. Той е

 антидемократ и неоимпериалист 

 Вашингтон остава неговата основна пречка, за да издигне статута на Русия като велика страна и да възстанови предишните си доминиони. Като фокусира атаките си срещу либерализма, Путин може да твърди, че неговият авторитарен режим е легитимен и да описва Русия пред западните общества като защитник на консерватизма. За жалост, тъй като повечето западняци не са запознати с руската система, такива твърдения често се приемат като чиста монета.

Руските управници не само потискат личните свободи, но оглавяват и контролират социална система, която повечето западни консерватори биха определили като обезпокоителна - с високи нива на аборти, алкохолизъм, разводи, самоубийства, злоупотреба с наркотици, престъпност, корупция и семейно насилие, и ниски нива на обществена отговорност, религиозност и църковно присъствие. Руското общество е силно атомизирано и деморализирано от комунистите и сега се експлоатира и манипулира от путинистите.

За да бъде спасена Русия от тази прогнила система и нейния контрол, Путин започна словесна война срещу либералната демокрация. Той твърди, че изборната победа на президента Тръмп е продиктувана от нарастващото разочарование от износния либерализъм. Твърди, че уж американската общественост иска Вашингтон да намали своето международно участие, дори това да е за сметка на международните съюзи, които подпомагат защитата на американските интереси. В основата на тези твърдения на Кремъл е 

представянето на либерализма като главен враг на Русия

В първоначалния си смисъл либерализмът бе синоним на демокрация, а не на партия или идеология. И той бе в рязък контраст с всички форми на тирания. Различни политически формации са си присвоили този термин за целите на собствената си политика. В САЩ терминът либерализъм се свързва с лявото крило на Демократическата партия. В Европа либерализмът е тясно свързан с предложения за по-малко контрол на правителството, конкурентен капитализъм и отворени граници, ставайки обект на атаки както от леви, така и от десни.

Като добавим към тази липса на яснота и подвеждащия термин „нелиберална демокрация“, се подпомагат различни авторитаристи да твърдят, че те разполагат с алтернативен демократичен модел, който може да съвместява „консервативната демокрация“ или „патриотичната демокрация“. В действителност всяка квалификация на термина „демокрация“ позволява на автократите да се представят за демократи. Най-уместният пример е русият модел на "управляваната демокрация", термин, наложен много скоро, след като Путин поема властта през 2000 г., за да бъде прикрит извършеният от него обрат в едва започналия процес на демократично развитие на страната.

Сегашната заплаха за европейската демокрация произтича предимно от популистките радикали, особено сред крайно десните. За съжаление, няколко висши служители от Европейския съюз наивно ги подпомагат, твърдейки че ЕС трябва да засили ролята си на пазител на "либералния световен ред". Следователно, те несъзнателно се превръщат в обект на обвинения, че налагат определена идеология на народите на Европа, вместо да защитава фундаментът на демокрацията. По този начин те отварят терен, на който Путин да действа и извлича ползи за себе си. 

Путин вече е влязъл в либералния и глобалистичен дебат, атакувайки Вашингтон за опитите му да създаде "unipolar world" и своя програма за насърчаване на демокрацията. Посланието на Москва е, че либералните демокрации са само един вариант на демокрация и че Русия защитава алтернативите срещу американското глобално господство. Следователно, ограничаването на политическата опозиция, зависимият  парламент, подчинените регионални правителства, контролираните медии и полицейските репресии се представят като 

"суверенната демокрация" на Русия

По време на няколко правителства САЩ подпомагат посткомунистическите държави в тях да бъдат установени демократични системи. Но противно на пропагандата на Москва, САЩ нямат позиция да налагат такъв тип системи. Пряката помощ на местните институции и партии е силно ограничена, тъй като демокрациите предполагат автономност и  независимост. Истинската цел на Вашингтон обаче не е "мисията за демокрация", както твърди Кремъл, а да помогне на страните да получат и запазят своята независимост и свободно да изберат в кои международни организации да влязат. Демократичната система е ефективна защита на националния суверенитет.
Противно на твърденията на Кремъл, че разширяването на НАТО е в противовес на руските интереси, основната цел на Северноатлантическия съюз е да попречи на Европа да попадне под контрола на ревизионистките сили, каквато е Путинова Русия. Неспособността да се защити европейската независимост би могла в крайна сметка да предизвика американска военна интервенция, за да бъде освободен континентът. Следователно НАТО остава жизненоважен за американските национални интереси, за да бъде предотвратена нова деструктивна европейска война.

За да отклони вниманието от американската мисия за независимост в защита Европа от неоимпериализма на Русия, Москва трябва да представи това като налагане на чужд „либерализъм“.

Съветският съюз се разпадна, защото не можа да се реформира и демократизира, а Руската федерация сега е изправена пред подобна съдба. Не е чудно, че Путин трябва да намери външни врагове, за да прикрие провалите на „управляваната демокрация“.

*Януш Бугайски е старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) във Вашингтон. 

Превод: Faktor.bg