Скандалът Рашагейт в Европа е на път да вземе първата си политическа жертва. В писмо, получено от „ПОЛИТИКО“, лидерите на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) оказват натиск върху депутат да признае истинността на съобщенията в чешките медии, че е приел 25 000 евро от проруска мрежа, която се опитва да повлияе на европейското обществено мнение преди европейските избори през юни. С писмо те призовават депутата Петер Бистрон, който е външнополитически говорител на AfD в германския Бундестаг, да изпрати писмено изявление до партийното ръководство до 14:00 днес с подробности за участие в схемата.
Въпреки че в писмото не се посочват последствията, ако Бистрон каже, че е взел парите, депутатът от AfD Максимилиан Кра каза пред германския вестник „Велт“, че Бистрон няма да има право да се появява на партийни митинги, докато „въпросните обвинения не бъдат изяснени".
Бистрон каза пред местните вестници на Функе груп, че „не е приемал никакви пари, за да защитава проруски позиции“ и поиска чешки служители по сигурността да предоставят доказателства.
Писмото до Бистрон е първият знак за значителни политически последствия от така наречения скандал Рашагейт, в който политици от няколко европейски държави са обвинени, че са получили плащания от проруска медийна мрежа „Гласът на Европа“. Засега никой от въпросните политици не е назован от властите. Мрежата разпространява наративи на руската прапоганда, включително за войната на Русия срещу Украйна.
Твърденията за плащания на политици от ЕС бяха публикувани за първи път от външното министерство на Чехия през миналата седмица и след това потвърдени от белгийския министър-председател - те са позовани на разузнавателни данни. Разкритията изглежда потвърждават опасенията, че Москва използва сложни инструменти, за да повлияе на общественото мнение в ЕС преди изборите за Европейски парламент след по-малко от три месеца.
„Европа е много уязвима от руското влияние, така че трябва да работим по-усилено върху нашата устойчивост“, каза чешкият министър на външните работи Ян Липавски пред репортери в Брюксел в сряда.
Политици от ЕС, включително ръководителят на либералния блок Renew в Европейския парламент, призоваха за незабавно разследване на дейностите на „Гласът на Европа“. Подкрепяната от Русия мрежа вече засне токшоу в сградата на Европейския парламент, включващо крайнодесни и евроскептични гости. Страницата на „Гласът на Европа“ във Facebook стана недостъпна на 31 март, а каналът на мрежата в YouTube е недостъпен от 3 април. Въпреки това нейният X акаунт, който е маркиран със златна отметка, запазена за „официални организации“, излезе на 1 април с изявление, което осъди „клеветите“ от „финансирани от Сорос НПО“.
Бистрон е единственият засега политик от ЕС, който е свързан поименно с обвиненията. Според съобщения в медиите, които цитират брифинги на служители на чешкото контраразузнаване, чешки служители притежават аудиозапис, на който може да се чуе как Бистрон приема плащане в замяна на предоставяне на услуги на „Гласът на Европа“. Към сряда вечерта той не отговори на искането на POLITICO за коментар.
Партията на Бистрон AfD, която според анкетата на POLITICO събира 18 процента подкрепа, е известна със своите твърдолинейни антиимиграционни, анти-ЕС и прокремълски гледни точки. Например, тя критикува западната подкрепа за Украйна във войната й с Русия.
Стотици хиляди германци излязоха по улиците в знак на протест срещу крайната десница през февруари, след като се появиха информации, че AfD планира да представи план за „ремиграция“, според който чужденците ще бъдат изпращани масово обратно в родните им страни. /БГНЕС
Още от Свят
Екатерина Захариева: Фон дер Лайен обеща повече пари за иновации
"Надявам се тази подкрепа да бъде получена от държавите-членки", каза още българският еврокомисар
Християн Мицкоски: Хора от Средновековието ни спират за ЕС
Премиерът на Северна Македония заяви, че в откакто министрите му встъпиха в длъжност преди пет месеца, няма нито един корупционен скандал
Мексико: Ефектът от митата на Тръмп ще е загуба на 400 000 работни места в САЩ
Предложените тарифи ще засегнат особено силно най-големите фирми за износ в автомобилния сектор, а именно Ford, General Motors и Stellantis