По време на Sofia Info Integrity Forum — събитие, посветено на дезинформацията, информационната сигурност и медийната среда в България — представихме резултатите от мащабно разследване, проведено чрез комбинирани OSINT и AI методи по идея на „Бесарабски Фронт“.

Форумът събра журналисти, анализатори, експерти по сигурността и представители на институции за дискусия по ключови теми:
— въздействието на фалшивите новини върху обществото;
— актьорите зад манипулативните кампании;
— необходимостта от укрепване на медийната грамотност;
— ролята на медиите и държавата в защитата на информационното пространство.

 Какво е разкрито в изданието „Поглед Инфо“?
Един от най-големите новинарски сайтове в страната се оказа информационен център за системно препубликуване на съдържание от санкционирани руски медии.

Техническият анализ установи хиляди проследими руски дигитални отпечатъци:

• изображения и скриптове, зареждани директно от руски сървъри;
• идентични автори и дати спрямо руските оригинали;
• запазени линкове към първоизточника в HTML;
• повтарящи се руски метаданни в хиляди публикации.

Заключението е, че дори след въвеждането на санкциите на ЕС схемата на препубликуване не е прекратена.

OSINT + AI методология
За да измерим мащаба на руското информационно влияние, изградихме автоматизиран pipeline за анализ на огромни масиви данни. Той включва:

• събиране на над 50 000 статии чрез Python + Selenium;
• структурен анализ на съдържанието;
• проверка на метаданните;
• AI-класификация за откриване на зависимости, наративи и повторяеми модели.

Малък специализиран екип постигна резултати, които нормално биха изисквали ресурсите на цял аналитичен отдел.

Основните резултати от анализираните общо 49 800 публикации:
18,2% — директни руски източници
53,7% — при разширено проруско съдържание
189 медии — част от мрежата на влияние
71,9% — материали с руски произход или ясно изразен руски наратив

Glasove.bg (2023–2025):
AI филтърът откри 926 статии с директни връзки към държавни руски медии: RIA, TASS, RT, Sputnik и др.

Какво предприехме?
Представихме анализа в БТА.  Подадохме официален сигнал до Прокуратурата, съдържащ:
• пълни бази данни
• първоизточници
• времеви линии
• правен анализ на нарушенията на ЕС санкциите
• методология за независима проверка

Проведохме комуникация с национални медии за информиране на обществеността.

Институционален статус: липса на реакция
Три месеца след подаването на сигнала не последва официално действие. На практика прокуратурата отказа да образува дело, което поражда въпроси за ефективността на механизма за обработване на сигнали, свързани с информационната сигурност.

Това поставя три ключови въпроса:
1.Как България може ефективно да защити информационната си среда?
2.Как се ограничава външното медийно влияние в условията на хибридни заплахи?
3.Кой носи институционална отговорност, когато проверими доказателства остават без последващи действия?