Михаил Найденов,

експерт по национална сигурност

С началото на втория мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп в НАТО започна необратим процес на ребалансиране на трансатлантическите отношения. Той се изразява в поемане от страна на европейските съюзници от НАТО на нарастващ дял от общата тежест в рамките на колективната отбрана, който да съответства на икономическия им потенциал.

Към момента най-директният изразител на тази промяна е императивът за увеличаване на разходите за отбрана. Същевременно, тук следва да се отчита, че тези разходи, сами по себе си, не са единственият измерител на приноса на съюзниците към НАТО и колективната отбрана. Важни са също така приносът към операции и мисии на НАТО, активното участие във формирането и вземането на решения в Алианса, изграждането на съюзни формирования и структури на територията на страните-членки (като например многонационалната бойна група на НАТО в България), участието във формирования на Алианса, разположени на територията на други съюзни държави, участието в съвместни проекти със съюзници за изграждане на способности, изпълнението на Целите за способности на НАТО, изградени способности за поддръжка на страната домакин и др. 

Необходимостта от значително нарастване на разходите за отбрана сред европейските съюзници в НАТО днес е във фокуса на медийното и общественото внимание. Това развитие обаче не е нито ново, нито изненадващо. Още през първия си мандат президентът Тръмп поставяше този въпрос в рамките на Алианса. През този период много от европейските съюзници, включително и България, започнаха постепенно да увеличават разходите си за отбрана като процент от техния БВП. Разликата е, че сега промяната е необратима, като някои наблюдатели дори могат да я оценят и като твърде рязка. Новата американска администрация ще продължава да настоява бюджетите за отбрана на съюзниците 

да нарастват, при това значително над 2% от БВП

Обективно погледнато, в условията на коренно променената среда на сигурност след началото на руската война против Украйна и на фона на ребалансирането на трансатлантическата връзка, което вече е в ход, за България, както и за останалите съюзници в Европа, 2% от БВП за отбрана са крайно недостатъчни и е необходимо по-нататъшно ускорено и съществено нарастване. Доналд Тръмп настоява за 5%, въпреки, че и самите САЩ в момента не харчат толкова за отбрана (3.38% за 2024 г.). От своя страна, генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова съюзниците да започнат да отделят “значително повече от 3%” от БВП за отбрана. По последни данни на НАТО, за 2024 г. 23 държави членки, включително и България, отделят най-малко 2% от БВП за отбрана. Естония, Гърция, Латвия, Полша и САЩ харчат повече от 3%, като Полша е първенец с 4.12%. 

Неслучайно Полша беше наречена от секретаря по отбраната на САЩ Пийт Хегсет 

"съюзник за пример" в Европа (model ally) 

 Това е напълно заслужено не само заради полския бюджет за отбрана, а също и заради активната роля на Варшава в НАТО, приноса ѝ за сигурността в региона и достигнатото равнище на развитие на стратегическото партньорство със САЩ в отбраната и сигурността.

Следва да си припомни, че съюзниците в НАТО на срещата на върха в Уелс през 2014 г., след незаконното анексиране на Крим от Русия и в контекста на нестабилността в Близкия изток, поеха ангажимента да увеличат поетапно разходите си за отбрана на 2% от БВП в рамките на десет години, за да може Алиансът да разполага с необходимите отбранителни способности, с които да отговори на предизвикателствата на стратегическата среда. В тази връзка, следва да си припомним също така, че ангажиментът за инвестиции в отбраната на съюзниците от 2014 г. се основава на поет още през 2006 г. ангажимент от страна на министрите на отбраната на Алианса за 2% разходи за отбрана. Що се отнася до България, не трябва да забавяме, че още през 2003 г., т.е. преди присъединяването ни към НАТО, от наша страна се заявяваше намерение разходите за отбрана да бъдат 2.6% от БВП. Това остана неизпълнено след присъединяването ни към Алианса, като реално разходите за отбрана на България започнаха да нарастват в посока 2% от БВП едва от 2018 г., след период на продължителен спад. Намаляващите нива на разходи за отбрана като процент от БВП след 2004 г. дадоха своя кумулативен негативен ефект върху отбранителните способности на българските въоръжени сили.

България вече достигна целта разходите за отбрана да бъдат 2% от БВП, като значителното им нарастване и поддържане във времето на ниво от поне 3% тепърва следва да се реализира. Това е важно условие, за да можем да превъоръжим и модернизираме българските въоръжени сили, за да бъдат подготвени да посрещнат предизвикателствата на новата стратегическа среда и за да имаме 

по-силна българска отбрана в НАТО и ЕС

 Нарастването на разходите за отбрана на поне 3% от БВП е едновременно и обективна необходимост, и израз на стратегическа грамотност в управлението на държавата. За нейното наличие и проявяване обаче днес отделянето на достатъчно средства за отбрана само по себе си не е единственото условие. В допълнение, необходими са и други ключови стъпки, които трябва да предприемем, за да имаме силна българска отбрана в НАТО и ЕС.

Освен достатъчните инвестиции в отбраната и разходи за отбрана от минимум 3% в дългосрочен аспект, които ще позволят ускорено технологично превъоръжаване, стратегическата грамотност днес изисква да насочим усилията си в няколко направления.

Първо, необходимо е да изработим нова Стратегия за национална сигурност, която да направи адекватна оценка на коренно изменената и влошаваща се стратегическа ситуация, правилно да дефинира националните ни интереси като държава от НАТО и ЕС и да предложи секторни политики за тяхното реализиране и в защита на националната сигурност. Този най-висш стратегически документ трябва да се базира на реалистична оценка на стратегическата среда и на нашите национални интереси като страна член на НАТО и ЕС.

Второ, трябва да си даваме ясна сметка, че Русия ще остане най-сериозната и най-пряката заплаха за България в обозримо бъдеще. Руската реваншистка, ревизионистична и неоимперска политика ще се запази и ще се изостри в перспектива, което означава и дългосрочна регионална нестабилност, за която следва да бъдем подготвени. Ето затова сега солидарността и подкрепата ни за Украйна трябва да продължат, включително с изпращане на военна помощ съгласно решенията на Народното събрание. Ако допуснем Русия да постигне победа, това значи, че руската агресия ще продължи и към други страни в Европа, като това неминуемо ще засегне нашата сигурност. Оттук произтича и нашият стратегически интерес да подкрепяме Украйна. Ето затова сега е моментът да проявим стратегическа грамотност като подпишем дълго отлаганото Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна. Защото подкрепата за Украйна едновременно е и израз на нашата европейска цивилизационна принадлежност, и инвестиция в общата сигурност.

Трето, трябва да разберем много добре, че в Украйна може да се постигне справедлив и траен мир, само ако страната получи трайни и надеждни гаранции за своята сигурност. Мирът трябва да бъде справедлив, така че интересите на Украйна да бъдат защитени, а не наложен чрез принуда. Ако на Украйна бъдат наложени териториални отстъпки, това със сигурност ще увеличат имперския апетит на Кремъл да продължи с агресията си в Европа.

В този контекст, 

нищо за Украйна не може да бъде договорено без Украйна

 и без нейното съгласие. Траен мир означава и справедлив мир. Такъв мир може да бъде постигнат само чрез обединената сила на ЕС, САЩ и другите държави от цивилизования и демократичен свят, които да застанат на страната на Украйна за постигането на справедливо мирно споразумение. Мир чрез сила е възможен само ако Европа и Америка са заедно с Украйна. Ако двете страни на Атлантика бъдат разделени, това директно помага на агресора Русия.

В своята политика на стратегическа грамотност България трябва да се ръководи именно от това разбиране и да работи за това САЩ и Европа да бъдат заедно с Украйна в предстоящите тежки преговори. Защото от надеждността на гаранциите за сигурност, които Украйна получи, ще зависи устойчивостта на бъдещата архитектура за сигурност в Европа, а оттам и нашата собствена сигурност.

Четвърто, силна Европа в свят на нарастваща несигурност значи не просто превъоръжена, а въоръжена до зъби Европа, способна ефективно да се защитава от руската заплаха и да поддържа мира в Украйна след сключването на мирно споразумение. Разбира се, помощта на САЩ е необходима и трябва да бъде търсена активно. 

Силна и обединена Европа е в интерес и на европейските държави, и на САЩ. Мощна и превъоръжена Европа значи и един още по-устойчив ребалансиран Северноатлантически съюз, а оттук идва и за в бъдеще достатъчно ангажирана Америка със сигурността на нашия континент.

В този контекст, не трябва да се поддаваме на прибързани оценки и спекулации, че в новия етап на своето геостратегическо позициониране, започнал с втория мандат на президента Тръмп (а още и през първия имаше достатъчно знаци, сочещи в тази посока) Америка ще се изтегли от НАТО и ще изостави Европа. Занапред Америка ще пренасочва все повече внимание и ресурси към Китай като системно предизвикателство и към управлението на динамиката и баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион, но това съвсем не означава изтегляне от Европа. Подобен ход не е в стратегически интерес на Америка. В интерес на истината, идеята за пренасочването на фокуса на САЩ към Азия не започва с президента Тръмп и стратегическите документи на неговата първа администрация (2017-2021). Тук нека си припомним стратегическата визия Pivot to Asia на президента Барак Обама от 2011 г., който обяви намерение за ребалансиране на фокуса на външната политика на САЩ към Азия и Тихоокеанския регион.

Исторически погледнато, 

САЩ никога не са изоставяли Европа в критични моменти,

 които могат да доведат до преобръщане на баланса на силите в полза на авторитарни и тоталитарни сили, които в резултат на това да завладеят целия континент и оттам да установят контрол и над пространството на Евразия. Американската сила се намеси през първата и втората световни войни в полза на демокрацията и остана ангажирана с Европа през тежките години на Студената война. Дори и след падането на Берлинската стена Америка остана ангажирана с европейската сигурност, особено по време на войната в Босна и кризата в Косово. И днес не съществува стратегически обоснован и реалистичен американски интерес, който да мотивира САЩ да изоставят Украйна и да се изтеглят от НАТО и Европа.

Това, което в момента е в ход не е изтегляне на Америка от НАТО и изоставяне на Европа, а 

ребалансиране на трансатлантическата връзка

 в посока преразпределение на тежестите, така че европейските съюзници да поемат справедлив дял, съответстващ на техните икономически възможности. В крайна сметка това ребалансиране ще направи Алианса по-силен. Защото дисбалансите в разпределението на отговорностите и особено на разходите, макар че за известен период могат да бъдат пренебрегвани по стратегически съображения, в крайна сметка подкопават единството на всеки съюз и неминуемо го отслабват. 

В тази връзка, трябва да направим уговорката, че от начина, по който САЩ работят за ребалансиране на трансатлантическите отношения зависи в колко изгодна позиция ще бъдат един ден и те самите, и Европа като цяло. Това е така, защото евентуално редуциране на американските ангажименти към сигурността на Европа, осъществено прибързано и не добре синхронизирано с укрепването на военния потенциал на европейските съюзници, със сигурност ще даде предимство на реваншистка и агресивна Русия. Това ще отслаби американските позиции на континента и ще има негативни последици, с които ще трябва да се справят следващите администрации във Вашингтон през идните десетилетия.

Предвид всичко това, България следва да оцени правилно развиващите се процеси на ребалансиране на НАТО и да подкрепи нарастването на ролята на европейските съюзници, като даде личен пример за това. За целта България трябва чувствително да увеличи и да управлява ефективно и отговорно разходите си за отбрана, за да успее да реализира ускорено превъоръжаване и модернизация. Необходимо е също така да продължим с приноса си към изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО в Черно море, особено що се отнася до многонационалната бойна група на Алианса на наша територия у нас и изграждането на щаб на многонационална дивизия. По тази линия следва да търсим и по-нататъшно развитие на стратегическото ни партньорство със САЩ в отбраната и сигурността.

В този ред на мисли, нека не забравяме, че преди малко повече от три години Русия нападна Украйна, в резултат на което рухна митът за "непобедимата" руска армия. Украйна, от своя страна, въпреки че плаща крайно болезнена цена за това, същевременно започна да се утвърждава като значима европейска сила. Въпросът вече не е дали, а кога страната ще се присъедини към ЕС. Въпросът е не дали изобщо, а още колко време ще трябва да мине, преди да има благоприятни условия Украйна да се присъедини към НАТО. Украйна се утвърждава като страна с нарастваща тежест в бъдещата архитектура за сигурност в Европа, с една от най-подготвените и притежаващи боен опит армии на континента.

На 24.02.2022 г. Русия подцени Украйна и в резултат на това навлезе в етап на постепенен геостратегически упадък, независимо от моментните надежди за положителна развръзка, в контекста на последните ходове на политиката на Доналд Тръмп спрямо Украйна, които поставят редица въпросителни и неизвестни. Вместо „Киев за три дни“

 Русия вече е в конфликт на изтощение, 

който никога няма да успее да спечели. Едновременно с това, става все по-ясно, че, съвсем изненадващо, в резултат на релабансирането в НАТО и политиката на Доналд Тръмп, Русия вече получава също така още по-единен и още по-мощен европейски отговор на своята агресия. В следствие на действията на президента Тръмп, Европа се събуди и започна да се изправя и превъоръжава. Преди три години Русия подцени Украйна и единството на Запада и направи фатална грешка. Възможно е и сега Русия да продължи да подценява Европа. Ако обаче не го направи, тогава Кремъл ще мобилизира всичките си инструменти за хибридно въздействие, и най-вече агентите си за политическо влияние в европейските държави, за да саботира европейската подкрепа за Украйна и укрепването на отбранителните способности на държавите от ЕС.

Процесите на ребалансиране на тежестите в НАТО между Америка и Европа и на изграждане на силна европейска отбрана ще отнемат време и вероятно няма да протичат гладко, но новият баланс в трансатлантическите отношения в крайна сметка ще направи Алианса още по-мощен гарант на нашата колективна отбрана. Реализмът сочи, че обща европейска армия не може да има, докато няма европейска федерация или поне конфедерация, но значителните инвестиции в отбраната ще направят от европейските съюзници мощен европейски стълб в един обновен и ребалансиран Северноатлантически алианс. А това е в ваш интерес.

Вместо заключение

Предвид всичко гореказано, идва ред на въпроса къде и как стои България в този момент? 

Преди да отговорим, нека се спрем на призива на полския премиер Доналд Тук: "Запазете спокойствие и продължете напред!" На 4 март Туск призова за това европейските лидери по повод временното напрежение между президентите Тръмп и Зеленски. Това беше най-адекватната реакция на емоционалната волатилност на ситуацията.

Разбира се, българският отговор трябва да се базира на три елемента – да следваме стратегическия си интерес да подкрепяме Украйна; да участваме активно в изграждането на силна във военно отношение Европа; и да работим за укрепване на единството на НАТО.

За да можем да работим успешно и по трите, сега е моментът активно да подкрепим и да се включим в Плана за превъоръжаване на страните от ЕС - "ReArm Europe" ("Превъоръжи Европа"), представен от Председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Целта е да бъдат мобилизирани 800 милиарда евро за укрепване на отбранителните способности на държавите от ЕС. Тези средства ще дадат възможност за мащабни инвестиции в европейската отбрана, а оттам и за укрепване на европейския стълб на НАТО.

"ReArm Europe" дава златна възможност за България да получи средства в подкрепа на ускорено превъоръжаване и модернизация на Българската армия. В този смисъл “ReArm Europe” може да значи и “ReArm Bulgaria” (Превъоръжи Европа" – „Превъоръжи България“). От нас зависи. Това трябва да бъде мотото на нашите усилия.

Стратегически грамотните държави печелят.

Снишеният губи.

Среден път днес няма.

Време е за избор!