На 14 март 1837 г. в Клисура е роден българският политически и държавен деец, и книжовник Марко Балабанов.

Завършва Богословското училище на остров Халки и право в Париж. През 1870 започва адвокатска дейност в Цариград, където е активен в обществено-политическия живот на българската колония. Той е действен най-вече в консервативния кръг – т.нар. партия на „старите". 

Неговата будна личност не подминава църковно-националната борба. Но счита, че Българската църква трябва да се изгради на основа на християнските канони и остро критикува Петко Р. Славейков и Тодор Икономов, които са за църква, устроена по „народната воля“. 

 Депутат и дипломат

Марко Балабанов става депутат в първото българско Учредително народно събрание от 1879 г. Там той е представител на Консервативната партия, а през 1882 г. преминава в умереното крило на Либералната партия. Председателства ХI обикновено народно събрание през 1901.

Избран е за министър на външните работи и изповеданията в първото българско правителство от 1879 г. и по време на управлението на Драган Цанков (1883 - 1884). 

Балабанов е изпратен като български дипломатически представител в Цариград (1880), Букурещ (1901) и Атина (1905).

Многостранна е дейността на неуморния Марко Балабанов. Той е също доцент по римско, византийско и конституционно право във Висшето училище (по-късно, Софийски университет).и преподава гръцки език и литература. Член е на Българската академия на науките.

Книжовна дейност

Марко Балабанов сътрудничи и е редактор във възрожденски и следосвобожденски периодични издания. Застъпва се за просветителските идеи и е убеден, че възраждането чрез вярата и науката е предпоставка за политическо освобождение. 

Автор е на „Елинска христоматия“ (2 ч.), „Страница от политическото ни възраждане“ (1904), „Тодор С. Бурмов“ (1908), „Гавраил Кръстович“ (1914) и др. 

Превежда от гръцки и френски език произведения на Жорж Санд и Молиер. Изследовател на Неофит Рилски, Васил Априлов и много други българск възрожденци.