Будният българин е министър на външните работи и изповеданията в първото българско правителство след Освобождението и председателства ХI обикновено народно събрание през 1901 г.
На 14 март 1837 г. в Клисура е роден българският политически и държавен деец, и книжовник Марко Балабанов.
Завършва Богословското училище на остров Халки и право в Париж. През 1870 започва адвокатска дейност в Цариград, където е активен в обществено-политическия живот на българската колония. Той е действен най-вече в консервативния кръг – т.нар. партия на „старите".
Неговата будна личност не подминава църковно-националната борба. Но счита, че Българската църква трябва да се изгради на основа на християнските канони и остро критикува Петко Р. Славейков и Тодор Икономов, които са за църква, устроена по „народната воля“.
Депутат и дипломат
Марко Балабанов става депутат в първото българско Учредително народно събрание от 1879 г. Там той е представител на Консервативната партия, а през 1882 г. преминава в умереното крило на Либералната партия. Председателства ХI обикновено народно събрание през 1901.
Избран е за министър на външните работи и изповеданията в първото българско правителство от 1879 г. и по време на управлението на Драган Цанков (1883 - 1884).
Балабанов е изпратен като български дипломатически представител в Цариград (1880), Букурещ (1901) и Атина (1905).
Многостранна е дейността на неуморния Марко Балабанов. Той е също доцент по римско, византийско и конституционно право във Висшето училище (по-късно, Софийски университет).и преподава гръцки език и литература. Член е на Българската академия на науките.
Книжовна дейност
Марко Балабанов сътрудничи и е редактор във възрожденски и следосвобожденски периодични издания. Застъпва се за просветителските идеи и е убеден, че възраждането чрез вярата и науката е предпоставка за политическо освобождение.
Автор е на „Елинска христоматия“ (2 ч.), „Страница от политическото ни възраждане“ (1904), „Тодор С. Бурмов“ (1908), „Гавраил Кръстович“ (1914) и др.
Превежда от гръцки и френски език произведения на Жорж Санд и Молиер. Изследовател на Неофит Рилски, Васил Априлов и много други българск възрожденци.
Още от От редактора
Преди 147 години княз Батенберг поема управлението на България след 483 години безнадеждност
В историята ни князът ще остане като по-голям българин от много сънародници, подложили се да служат сляпо на Русия
Преди 85 години хитлеристка Германия напада съюзника си СССР
Митът за „невинната жертва“ - как Хитлер и Сталин, националист и болшевик, се споразумяха да си поделят Европа в таен пакт, а после се хванаха за гушите
Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината
Оставил трайни следи в модерната българска поезия, поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години