Гватемала е безспорно люлката и сърцето на цивилизацията на маите. Именно на нейна територия, в гъстите джунгли на басейна Петен, процъфтяват някои от най-могъщите и емблематични градове-държави по време на Класическия период (ок. 250-900 г. сл.н.е.). Тук маите достигат върха на своите постижения, оставяйки след себе си грандиозни археологически комплекси като Тикал, Ел Мирадор и Киригуа, с техните величествени пирамиди и изящно издялани стели. Освен с монументалната си архитектура, те са известни и със своите дълбоки познания по астрономия, сложната си йероглифна писменост и напредналата си математическа система, включваща употребата на нулата. Наследството им обаче не е само в каменните руини – то е живо и днес в милионите потомци на маите, които съставляват значителна част от населението на съвременна Гватемала и продължават да пазят своите древни езици, обичаи и богата културна идентичност.

Макар че величествените руини в джунглата са най-известният символ на тяхното минало, цивилизацията на маите крие и по-необикновени тайни, скрити на неочаквани места. Една такава загадка се намира не на сушата, а дълбоко под водите на езерото Атитлан. Именно там откриването на цял потопен град повдига интригуващи въпроси и предизвиква сравнения с най-известния изгубен свят – легендарната Атлантида.

Самабах – мистерията на „Атлантида“ в Гватемала
Дълбоко под водите на езерото Атиглан в Гватемала археолозите откриват останки от древен град на маите – потънал свят, който изумително напомня на легендарната Атлантида. Наречен Самабах, този подводен град поставя въпроси, които все още нямат отговор: какво се е случило с него и дали може да има връзка с мита на Платон за изгубената цивилизация?

Откритието, което промени разбирането за маите
В средата на 90-те години гватемалският водолаз Роберто Самайоа се спуска в кристалните води на езерото Атиглан – кратер, образуван в древен вулкан преди около 80 000 години. Това, което намира на дъното, не са просто артефакти – а цели постройки, олтари и каменни улици. По-късно археолозите потвърждават: това е изгубен град на маите. В негова чест обектът е наречен Самабах – съчетание между фамилията му и думата abaj („камък“) на езика киче.

Град на боговете, погълнат от водата
Изследванията показват, че Самабах е бил религиозен център, издигнат на малък остров, достъпен единствено с лодки. На територията му са открити светилища, монументи и следи от човешки жертвоприношения – типични за маите ритуали, свързани с подземния свят и водата.

Три запазени пристана свидетелстват, че мястото е било посещавано от множество поклонници. Археолозите смятат, че тук се провеждали празници и церемонии, посветени на боговете на дъжда и плодородието.

Как Самабах изчезва под водата
Според анализите градът е обитаван поне от V век пр.н.е. и изоставен между 250 и 300 г. сл. Хр. Учените предполагат, че вулканична активност в района е блокирала естественото оттичане на езерото, което е довело до бавно покачване на водите. За разлика от внезапния потоп на Атлантида, Самабах потъва постепенно – вероятно за седмици или месеци.

Фактът, че най-ценните предмети са били предварително изнесени, подсказва, че жителите са имали време да се евакуират – те не са били изненадани от бедствието.

Атлантида на маите?
Паралелите с мита на Платон са впечатляващи: и двата града имат религиозен център, издигнат на остров, посещаван от поклонници, и двата изчезват под вода. Но докато Платон описва събитие от хилядолетия по-рано, Самабах е реален археологически обект, възникнал много след неговото време.

Някои любители на мистерии обаче предполагат, че част от „атлантите“ може да са се заселили в Америка, а името „Атиглан“ – произлизащо от думите atl („вода“) и titlan („между“) на езика нахуатъл – може да е ехо на древната „Атлантида“.

Науката остава скептична към подобни връзки. Но фактът, че в сърцето на маите лежи потънал свят с толкова поразителни прилики, оставя усещането, че митът за Атлантида може би не е само мит.