Шокиращ анализ: Минималната заплата не стига за наем в София и още 14 европейски столици

Наемите в европейските столици изпреварват доходите: София сред най-недостъпните градове за работещите на минимална заплата

Жилищната криза в Европа продължава да се задълбочава, а нов анализ показва колко трудно става намирането на достъпно жилище за хората с най-ниски доходи. Данните разкриват тревожна тенденция – в голяма част от столиците на Европейския съюз дори брутната минимална работна заплата не е достатъчна за покриване на средния наем на стандартен двустаен апартамент.

Според анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), цитиран от Euronews Business, в мнозинството европейски столици разходите за наем надхвърлят размера на минималното възнаграждение. Това поставя милиони работещи пред все по-трудния избор между жилище, храна и други основни разходи.

София е сред най-недостъпните столици в ЕС
Особено показателно е мястото на България в класацията. София се нарежда сред градовете, където наемите представляват най-тежко бреме за хората на минимална заплата.

Изчисленията показват, че средният наем на двустаен апартамент в българската столица е равностоен на около 154% от минималната работна заплата. Това означава, че работещ на минимално възнаграждение би трябвало да отдели цялата си месечна заплата за наем и въпреки това да не разполага с достатъчно средства, за да го покрие напълно.

По този показател София се нарежда редом до градове като Атина, Будапеща, Братислава и Рига, където жилищните разходи също са значително по-високи от възможностите на най-нископлатените работници.

Прага и Лисабон оглавяват негативната класация
Най-тежка е ситуацията в чешката столица Прага. Там средният месечен наем достига около 1710 евро, докато минималната заплата е 924 евро. Това означава, че наемът възлиза на 185% от минималното възнаграждение.

На второ място е Лисабон, където съотношението достига 168%. Следват Будапеща (159%), Братислава (158%), София (154%), Атина (153%) и Рига (151%).

В редица други големи европейски столици положението също остава проблематично. В Париж средният наем на двустаен апартамент е около 2523 евро при минимална заплата от 1823 евро, докато в Мадрид съотношението е 1721 евро наем срещу 1381 евро минимално възнаграждение.

Съществуват и няколко изключения. Анализът показва, че Брюксел е най-достъпната европейска столица за хората на минимална заплата. Там наемът представлява около 70% от минималното възнаграждение.

Следват Берлин с 76%, Никозия с 85%, Люксембург с 87% и Хага с 96%.

Макар тези стойности да остават високи, те все пак позволяват на работещите да запазят част от доходите си за покриване на други ежедневни разходи.

Жилищната криза се превръща в социален проблем
Жилищните разходи вече са най-голямото перо в бюджетите на европейските домакинства. Според данни на Евростат средно 23,6% от разходите на домакинствата в ЕС се насочват към жилище, вода, електроенергия, отопление и други комунални услуги.

Профсъюзите предупреждават, че реалната ситуация е дори по-тежка от показаното в статистиката, тъй като анализът използва брутни, а не нетни доходи. След плащането на данъци и осигуровки разликата между доходите и наемите става още по-голяма.

Генералният секретар на ETUC Естер Линч предупреждава, че комбинацията от високи жилищни разходи и ниски заплати тласка все повече хора към бедност и ограничава потреблението в икономиката. Според нея нарастващите цени на жилищата, храните и енергията оставят работещите без възможност за спестявания и инвестиции в собственото си бъдеще.

Какви решения се обсъждат в Европа?
В отговор на задълбочаващата се жилищна криза Европейската конфедерация на профсъюзите призовава държавите членки да прилагат по-активно европейската директива за минималните заплати, да отчитат жилищните разходи при определянето на размера на възнагражденията и да увеличат инвестициите в социални жилища.

Данните, публикувани от ETUC и цитирани от Euronews Business, показват, че проблемът вече не е ограничен до отделни държави или мегаполиси. Все по-често достъпността на жилищата се превръща в един от ключовите икономически и социални въпроси пред Европа, а столиците са мястото, където този натиск се усеща най-силно.