Георги Боздуганов

 Юлиус Амос (U.L. Amoss) е директор в американското разузнаване през годините на Втората световна война. Ръководи балканските операции. Заместник е на генерал У. Донован. През 50-те години написва концепция за антисъветска съпротива без лидери. Подтикнат е от успешната практика на КГБ да издирва и унищожава опозициони лидери в страните  от окупираната Източна Европа (български пример е съдебното убийство на Никола Петков).

Според Амос клетките на съпротивата с членове, които са осъществили контакти с емигрантски антикомунистически организации, са били прониквани от съветските разузнавателни агенции и разузнавателни агенции от съветския блок, разбивани са, членовете са 

измъчвани и екзекутирани

 Ето защо Амос призовава политиката на разузнаването на САЩ да бъде изместена от старомодния йерархичен модел, използван през войната, към насърчаване на Безлидерната съпротива за дестабилизиране и подкопаване на съветската окупация на източноевропейски страни като Полша, примерът, който той цитира подробно в своето есе. Амос предупреждава, че традиционните йерархични подземни клетки, организирани в Източна Европа, са били непрестанно прониквани и ликвидирани от контраразузнавателни операции на Съветския съюз и сателитните комунистически служби. 

Амос казва: 

„Ние не се нуждаем от „лидери“; имаме нужда от водещи идеи. Тези идеи ще произведат лидери. Масите ще ги произведат и идеите ще бъдат тяхното вдъхновение. Следователно, ние трябва да създадем тези идеи и да ги предадем на неспокойните хора, които се интересуват от тях.“

Ярък пример за съвременно приложение на тази концепция са масовите студентски протести в Сърбия. Протестът срещу властовото безхаберие след срутената козирка и смъртта на 15 души еволюира в 

тотална съпротива

срещу корупцията в държава, която не е надмогнала комунистическото си минало. Борбата на студентите е вече кауза, която те нямат никакво намерение да изоставят. Вучич и управниците му нямат изход — освен незабавна оставка. Особен интерес представлява и развитието на събитията в република С. Македония след “масовото убийство” в Кочани. Там настоящият противник е същия — корупцията.