Хелга Шмид, Дойче веле
Западът трябва да направи повече. Да рискува, а не само да наблюдава как бомбите на Путин разрушават украински болници, съсипват семейства и превръщат деца в сираци. Просто трябва да бъде проявен кураж - кой не се е замислял за това поне веднъж? Защото просто е непоносимо да гледаш снимките как мъртва майка лежи на земята с две малки деца в обятията си . Или кадрите на изключително смелите хора, които се изправят невъоръжени пред дулата на руските оръжия. И дори пеят.
Западът показа единство и изненада дори ПутинПодобни кадри винаги предизвикват един и същи рефлекс: ако Западът не спре незабавно лудостта на Путин, това ще е несъвместимо с разбирането за какъвто и да е морал. Четири седмици след началото на войната обаче краят ѝ не се вижда - и западните държави са приложили почти всички налични средства. На страната бяха наложени най-строгите възможни санкции. Те дават резултат - но това ще отнеме време. Западът доказа, че е единен, включително на последната среща на върха на НАТО - и това е успех за Алианса.
Понеже съвсем не толкова отдавна военният съюз бе изправен пред изпитание, причина за което далеч не бяха само соловите акции на Доналд Тръмп. Сега обаче виждаме единство и решителност от Вашингтон до Варшава. Като заслугата за това е и на Путин, макар той всъщност да целеше точно обратното: разцепление и разединение на Запада.
Меркел едностранно заложи на Путин
За правителството на Германия предизвикателството е особено голямо. Три месеца след встъпването си във власт то трябва да отговаря за това, което в продължение на 16 години е правено погрешно във външнополитически план. Това, че Ангела Меркел до края на канцлерството си и то с подкрепата на много социалдемократи поставяше интересите на икономиката пред стратегическите цели на Германия, че едностранно заложи на Путин в сферата на енергийните доставки и игнорира всички правила на разумния риск, като същевременно целенасочено възпрепятстваше разширеното приложение на възобновяемите енергийни източници - всичко това е част от наследството ѝ. И води до ограничение на възможностите за действие на сегашното коалиционно правителство.
За разлика от други страни Германия не може да се откаже от руския газ - зависимостта ѝ е твърде голяма. Към това се добавя, че евентуален срив на германската икономика може да вкара целия европейски вътрешен пазар в дълбока рецесия. Какво да се прави в такъв случай?
Повече санкции, повече оръжия?
Налагането на допълнителни санкции е възможно, както и отнемането на собствеността на още неколцина олигарси. Възможно е и на Украйна да бъдат доставени повече оръжия. Но дали това наистина ще сложи край на бруталната война на Путин? Не е сигурно.
По-вероятно е в крайна сметка да се намеси руският елит. Онези, на които им липсва любимият западен лукс, с който са свикнали, и още по-важното - всички тези политици и военни, които дълго време са подкрепяли Путин и които сега осъзнават, че тяхната страна, която трябваше да бъде доведена до историческо величие, всъщност е низвергната от международната общност.
Възможно е този процес на осъзнаване да продължи още известно време, но е възможно да се случи и съвсем скоро. Никой не е в състояние да предскаже това. Войната е на Путин и сред опита, който натрупахме през първите четири военни седмици, е предположението, че накрая именно вътрешноруският натиск ще е този, който действително би могъл да сложи край на агресията.
Още от Свят
Британски политолог: Зеленски може да съжалява, че пожела смъртта на Путин
Марк Галеоти, който е специалист по въпросите на международната престъпност и сигурността, свързани с Русия, обеснява своята теория
Вулин с нова проруска пропаганда: ЕС е безсмислен, Сърбия е непобедима!
„Берлинската стена е паднала отново, но по различен начин“ и че светът се пренарежда около нова „Ялта“, в която водещи сили ще бъдат САЩ, Русия, Китай и Индия
Секретният меморандум на Хегсет: фокус върху Китай, натиск върху съюзниците
Тръмп иска да прехвърлят сдържането на руската агресия към съюзниците в Европа, Азия и Близкия Изток, а вниманието на САЩ да бъде насочено към заплахите в Тихо-океанския район и потенциалния конфликт Китай-Тайван