Пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, макар и само по себе си да е опустошително, е само начален залп в една много по-мащабна кампания, целяща да подкопае ръководения от САЩ световен ред, който поддържа мира и просперитета в Европа и Съединените щати в продължение на почти 80 години. За да възстановят стабилността, Америка и нейните съюзници трябва да съсредоточат усилията си върху сдържането чрез стратегия, предназначена да унищожи способността на Москва да води война сега и да наруши способността ѝ дори да обмисля война в бъдеще.

Опитът на Русия да промени със сила европейския и световния ред се подготвя от дълго време и също толкова дълго ще се отлага. Възстановяването на реда ще изисква усърдие и бдителност от страна на Съединените щати за години, ако не и за десетилетия напред. Както признава дипломатът и влиятелен архитект на външната политика Джордж Кенан през 1946 г., когато сме изправени пред непримирим и неудържим противник, способен да нанесе непоправими вреди на американските и съюзническите интереси, единствената алтернатива на продължаващата и ескалираща война е сдържането.

Време е за нова стратегия за сдържане. Тази стратегия, която трябва да започне в Украйна, не приключва с победа в настоящата война. Ефективното сдържане ще изисква подновяване на ангажимента за сигурността на източния фланг на НАТО, съгласувана стратегия за противодействие на руското влияние в западните общества и в световен мащаб и принципен отказ да се предаде на продължаващо господство който и да е от формалните васали на Москва в постсъветското пространство.

Интересите на САЩ и на Запада в по-широк смисъл са ясни. Ако бъде оставена без контрол, Русия ще продължи да произвежда вечни войни на европейския континент, заплашвайки съюзниците от НАТО с военно и неконвенционално насилие. Арсеналът на Кремъл вече е добре познат: той включва въоръжаване с енергия, нарушаване на стоковите и финансовите пазари и насаждане на вътрешни и международни разногласия, за да се държат демокрациите извън строя и да се създаде план, който да бъде последван от други злонамерени участници. Стратегическата цел на Москва също са ясни: да разруши ръководената от САЩ система от международни правила и норми. Така стратегията на подновено сдържане представлява завръщане към политика спрямо Русия, основана на интереси.

През по-голямата част от трите десетилетия след края на Съветския съюз Вашингтон и неговите съюзници се задоволяваха да оставят отношенията да се развиват в посоката и със скоростта, определени от Москва, неоправдано уверени в погрешното убеждение, че сближаването и дори интеграцията са неизбежни. Сдържането, напротив, трябва да се ръководи от ясно и последователно формулиране на интересите на САЩ в областта на националната сигурност - най-вече интересите за трайна сигурност и стабилност в Европа и в световен мащаб - като основен фактор, определящ контурите и съдържанието на бъдещите отношения с Русия. И трябва да се основава на трезво признаване на залозите и трудностите, свързани с постигането им.

Новата геополитическа реалност след войната на Русия в Украйна

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна разруши реда след Студената война и пренареди геополитическата карта. Новата геополитическа реалност се определя от четири факта:

1). Това не е просто войната на Путин: Русия демонстрира траен ангажимент за регионално и глобално разрушение, основан на светоглед, който разглежда съществуващия световен ред като фундаментално вреден за националните интереси на Русия - ангажимент и светоглед, които едва ли ще се променят след края на настоящата война в Украйна и дори след края на режима на Владимир Путин.

2). САЩ и техните съюзници, които са създали и се стремят да защитават съществуващия ред в служба на световния мир и просперитет, не могат разумно да очакват да нанесат на Русия съкрушително военно поражение, което да ѝ попречи да преследва целите си. Те не могат и да предизвикат промяна в целите на Русия чрез конструктивен ангажимент. В резултат на това Русия ще запази както средствата, така и волята си да предизвиква глобални смущения и несигурност в обозримо бъдеще.

3). Въпреки последиците от войната и санкциите Русия запазва, и вероятно ще увеличи, способността си да упражнява господство в постсъветското пространство и да нарушава сигурността и стабилността на Запад. Русия вероятно се нуждае от не повече от 7 години, за да възстанови армията си; нейните ядрени сили вече са демонстрирали способността си да възпират действията на Запада; икономиката ѝ успешно се преоборудва за война; а киберсилите ѝ, службите за тайни операции и инфраструктурата за дезинформация запазват глобалния си обхват.

4). Трансатлантическата солидарност е жизненоважна: Избухването на война на европейския континент разкри неподготвеността на Европа да поеме отговорност за собствената си сигурност и отбрана. Американските интереси у дома и по света обаче също не могат да бъдат защитени, ако Европа не е сигурна. Затова лидерството на САЩ остава от решаващо значение за европейската и трансатлантическата сигурност, особено когато САЩ се подготвят да се изправят пред нарастващото предизвикателство на Китай.

Стратегически цели на Русия

Руският режим последователно преследва - и може да се очаква, че ще продължи да преследва в обозримо бъдеще - три всеобхватни геостратегически амбиции:

Упражняване на военно, политическо и икономическо господство в постсъветското пространство, ограничаване на суверенитета на съседите си, ограничаване на способността им да провеждат автономна вътрешна и външна политика и претендиране за неограничено право на военна намеса.

Подкопаване на световния ред, нарушаване на западния политически консенсус, раздробяване на световните политически и икономически институции, намаляване на способността на САЩ и Европа да поддържат стабилност и забавяне на напредъка на европейския проект.

Поддържане на вътрешната власт чрез използване на геополитическия конфликт за мобилизиране на поддръжниците на режима и репресиране на опонентите, както и сливане на държавата, обществото и икономиката в единен инструмент за водене на война.

Пренасочване към сдържане

Сдържането не означава премахване на конфликта или на причината за него. То по-скоро е насочено към предотвратяване на ескалацията на конфликта до нива, които могат да доведат до по-широка война. Точно както целта на сдържането по време на Студената война не беше нито да се разгроми, нито да се разруши СССР, въпреки че това в крайна сметка се случи, новото сдържане няма за цел нито да разгроми, нито да разруши Русия. Вместо това целта е да се защити американската и съюзническата сигурност, като се предотврати по-нататъшната дестабилизация на международните отношения.

Новата стратегия за сдържане трябва да се основава на разбирането, че заплахата, която Русия представлява, не е ограничен в Украйна и няма вероятност да намалее през следващите години, поради което отговорът на Запада трябва да бъде съобразен с мащаба на предизвикателството.

Стратегията трябва да наруши регионалните и глобалните стратегии на Москва и да държи Русия "извън равновесие" и в невъзможност да преследва глобалния си дневен ред. Това прекъсване трябва да започне от Украйна, където Кремъл е най-изложен и уязвим, а след това да се определят други области, в които САЩ и съюзниците могат да оттеглят руското господство и да натоварят допълнително ограничените ресурси на режима.

Също така Западът трябва да положи усилия за увеличаването на разходите на Москва за преследване на стратегическите ѝ цели, докато тя вече не е в състояние да го прави.

Победа над Русия в Украйна

Първият стълб на сдържането се намира в Украйна, където Русия отправи най-ясното си предизвикателство към Запада и където възпиращите мерки на САЩ и НАТО не успяха да запазят мира. Възпирането не може да бъде възстановено, докато Русия не бъде победена в Украйна, не бъде възпрепятствана да предприеме по-нататъшна агресия срещу съседката си и не бъде принудена да отчете цената на своята агресия. За тази цел САЩ и техните съюзници трябва да направят следното:

1). Да преместят акцента на военната подкрепа от "колкото е необходимо" към постигане на победа "колкото е възможно по-бързо", включително да увеличат темпото на предоставяне на оръжия и да намалят пречките пред способността на Украйна да си възвърне територията.

2). Поддържане на политическия ангажимент за бърза интеграция на Украйна в ЕС, за да се затвърди откъсването на страната от руското господство.

3). Да постигне скорошно присъединяване на Украйна към НАТО или установяване на съизмерими ангажименти в областта на сигурността с ясни механизми за колективна отбрана.

4). Спешно търсене на справедливост, включително чрез провеждане на трибунали за военни престъпления, пренасочване на замразени активи към Украйна и поддържане на режим на санкции.

5). Инвестирайте в устойчивостта, реконструкцията и възстановяването на Украйна, включително в модерен и продуктивен отбранителен промишлен сектор.

Възпиране чрез отричане в Европа

Вторият стълб на сдържането е насочен към източния фланг на НАТО, който се оказа критично уязвим в европейската архитектура за сигурност, поддържана от САЩ и техните съюзници. Русия трябва да бъде ефективно възпряна от по-нататъшни авантюри в региона и да не може да заключи в контекста на бъдещ конфликт, че времето е в нейни ръце. За тази цел САЩ и техните съюзници трябва да направят следното:

1). Да се ангажират с траен трансатлантически консенсус по геостратегическите приоритети, включително с активизиране на стратегическия ангажимент на Америка към Европа и удвояване на диалога за стратегическо съгласуване по отношение на Русия, Китай и други предизвикателства.

2). Укрепване на вътрешния, двупартиен консенсус относно геополитическите предизвикателства и ролята на Америка и НАТО в света от двете страни на Атлантическия океан.

3). Предприемане на широкомащабни и координирани инвестиции в отбранително-индустриалното производство от двете страни на Атлантическия океан, обусловени от прогнозираните изисквания за поддържане на дългосрочно възпиране срещу сухопътни войни на европейския континент като основен интерес на САЩ и НАТО.

4). Преоценка на регионалната и глобалната енергийна сигурност, включително разработване на трансатлантическа доктрина за енергийна сигурност и структурно намаляване на зависимостите от руския нефт, газ и ядрено гориво.

Превенция на руските хибридни атаки

Сдържането без военен компонент е уязвимо, но сдържането, основано само на военен компонент, е неустойчиво. Така, както сдържането по време на Студената война започна със следвоенното възстановяване и плана "Маршал", така и съвременното сдържане трябва да бъде изградено върху основата на инвестиция в света, в който искаме да живеем - свят на силна кинетична отбрана, в който американските и европейските граждани са в безопасност в домовете си, както и свят на мирно взаимодействие между суверенни държави, свят, безопасен за демокрацията, и свят, в който стоките и идеите се движат свободно през границите. Съответно третият стълб на сдържането се фокусира върху втвърдяването на собствените меки цели на Запада и възстановяването на нова основа на отношенията с Глобалния юг. За тази цел САЩ и техните съюзници трябва да направят следното:

1). Да се затворят пътищата за клептократично влияние, като се укрепят националните институции за финансово управление и надзор и се пресекат опитите на руския или друг зловреден капитал да изкривява политиката.

2). Засилване на контраразузнавателната защита срещу злонамерена тайна дейност и манипулиране на информацията, като се неутрализират руските усилия да се използва оръжието на демократичното съревнование и да се възпрепятства вътрешният и трансатлантическият консенсус.

3). Да се ангажираме отново с дипломация, търговия, инвестиции и разрешаване на конфликти в глобалния Юг, за да осигурим трайна алтернатива на опортюнистичните и често паразитни авторитарни "услуги на режима", предлагани от Москва и Пекин, и да възстановим доверието на САЩ и Запада по въпросите на глобалния мир и просперитет.

Подкопаване на влиянието на Русия в бившата ѝ империя

Четвъртият стълб е свързан с отказа за отстъпване постсъветското пространство на господството на Москва. За тази цел САЩ и техните съюзници трябва да направят следното:

1). Да поддържат темпото на присъединяване към ЕС на Украйна, Молдова и Грузия и да съживят процеса на присъединяване към ЕС на Западните Балкани.

2). Да предоставим ясни стимули на демократично настроената опозиция и гражданското общество в Беларус да засилят натиска върху марионетния режим в Минск.

3). Да даде приоритет на стабилното присъствие на НАТО и възстановяването на свободата на корабоплаване в Черно море.

4). Да се съсредоточи върху изграждането на мира в Южен Кавказ, след като Русия не успя да предотврати възобновяването на войната между Азербайджан и Армения.

Продължаване на диверсификацията на търговията в Централна Азия, като се гарантира, че правителствата и икономиките там имат възможности за избор извън Русия и Китай./БГНЕС

------

Анализ на Center for European Policy Analysis