Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

НАТО ще остане най-силният и успешен съюз за колективна отбрана в света. Пътят към това обаче минава през справедливото разпределение на тежестта между Европа и Северна Америка. Следователно, необходимо е европейските съюзници да поемат своя справедлив дял от отговорността. 

Източноевропейските страни от НАТО, които са непосредствено изложени на руската заплаха и които трябва с ускорени темпове да се превъоръжават, могат да дадат добър пример в това отношение. България също. 

Днес са необходими не само повече средства за отбрана и поставяне на нова и по-амбициозна цел - вместо 2% 

да отделяме поне 2.5% от БВП,

 но също така трябва да продължим с изграждането на структури и формирования на Алианса у нас. Отделяне на значително повече средства за отбрана в дългосрочен план (минимум 2.5%), ускорено превъоръжаване и модернизация на българските въоръжени сили и увеличаване на присъствието на НАТО у нас и в Черно море - това са основните измерения на засиления български принос към увеличаването на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал в региона.

Новата американска администрация при президента Доналд Тръмп ще остане ангажирана с НАТО и колективната отбрана, независимо от спекулациите. В крайна сметка не думите, а взетите решения и тяхното реализиране определят резултатите. В случая целта е да имаме повече сигурност чрез укрепване на НАТО. Политиката на американската администрация през първият мандат на Тръмп в голяма степен спомогна да бъдат мотивирани европейските съюзници да започнат да харчат повече за отбрана. Това е нетен положителен резултат за способностите за колективна отбрана на Алианса. 

Нарастването на бюджетите за отбрана е само едно от необходимите условия за повишаване на способностите. Начинът на харчене на средствата определя в каква степен всеки цент на данъкоплатеца ще се трансформира в реални способности. Това вече е отговорност на самите държави и зависи от капацитета им да управляват бюджетите си и по-конкретно проектите за превъоръжаване и модернизация. 
 
Вторият мандат на Доналд Тръмп категорично ни напомня, че е крайно време съюзниците от Европа да поемат своя справедлив дял от общата трансатлантическа отговорност. Не може да имаме достатъчно силен Алианс в перспектива, ако разпределението на тежестта остане небалансилано. Времената на мирния дивидент за Европа след разпадането на СССР вече свършиха. В този контекст, стабилна трансатлантическа връзка и оттук запазването и укрепването на ангажимента на САЩ към сигурността в Европа, на фона на очертаващото се дългосрочно противопоставяне с Китай, на първо място значи постигане на справедлив баланс в разпределението на тежестта между Европа и Северна Америка. А това значи 

събудена и ангажирана с отбраната си Европа

 и оттук - развитие на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС като устойчив и силен европейски стълб на НАТО. Това не трябва да води до дублиране на усилия между НАТО и ЕС, а до допълняемост в условията на нарастващ европейски принос към Алианса.

Реваншистката агресивна политика на Русия ще остане най-тежката заплаха за нашата сигурност в дългосрочен план. Сериозни предизвикателства идват и от други авторитарните държави, особено от страна на Китай. САЩ при президента Тръмп все повече ще фокусират вниманието си към Китай като главният им глобален конкурент, който ще поставя все по-значими системни предизвикателства пред НАТО. Политиката на Китай е дългосрочно  предизвикателство и за нас като съюзник. Оттук по-конкретно можем да търсим нови възможности за укрепване на стратегическото ни партньорство със САЩ през следващите четири години. В България към момента Китай няма изградено силно икономическо присъствие, което да му даде възможност да установи и съответното политическо влияние. Главният ни проблем сега е реваншистка и ревизионистична Русия и нейните изградени мрежи на влияние у нас. 

Справянето с руското влияние

 у нас и недопускане на Китай да разшири и укрепи позициите си в региона са сфери, по които можем активно да работим с администрацията на Доналд Тръмп, а също и в съюзен контекст.

Нека не забравяме, че именно по време на първия мандат на Доналд Тръмп подписахме със САЩ десетгодишна Пътна карта за сътрудничество в областта на отбраната. Нейното реализиране е в интерес на изграждането на способностите на нашите въоръжени сили и е предпоставка за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството за в бъдеще.

България, като страна на първа линия на Източния фланг на НАТО, може да постигне много повече в развитието на стратегическо партньорство със САЩ в интерес на нашата сигурност.