Шестдесет и пет години след трагедията в прохода Дятлов мистерията около смъртта на деветимата млади туристи в северен Урал продължава да вълнува изследователи и обществеността. Макар че съвременни симулации на така наречената „невидима лавина“ предлагат ново и логично обяснение на загадъчната история, съмнението продължава да преследва изследователите.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1959 година група опитни алпинисти, студенти от Уралския политехнически институт, се установяват да пренощуват на голия склон на планината Халат-Сяхъл, наричана от местните „Планината на мъртвите“. Те не се спускат в долината, както било предвидено, а опъват палатка на открито въпреки суровите зимни условия. Това решение се оказва фатално за смелите алпинисти – те сякаш безследно изчезват. 

Седмица по-късно спасителни екипи достигат лагера им, но се натъква на ужасяваща картина, която ще остане в историята като едно от най-зловещите неразкрити събития на XX век. Палатката е разкъсана отвътре, сякаш студентите панически са се опитвали да избягат. Следите водят към гората, а телата им са разпръснати в радиус от около километър. Някои са боси и полуголи при смразяващи температури под минус 25 градуса по Целзий. Част от телата са с тежки вътрешни наранявания – счупени ребра и черепи – но без значими външни рани. При една от жертвите липсва езика. Обезпокоителен е и фактът, че върху дрехите на двама от загиналите алпинисти са открити следи от радиация.

Започналото разследване от съветските служби незнайно защо приключва много набързо, излизайки със заключението: младежите са загинали от „непреодолима природна сила“. А делото е засекретено за повече от 30 години.

Чак през 90-те години на миналия век част от документите, свързани с мистериозната съдба на младите алпинисти стават отново достъпни. И те  подклаждат отново създаването на конспиративни теории. Няколко са най-популярните обяснения на случилото се прохода Дятлов - внезапно задействана лавина, военен експеримент, инфразвуков феномен, нападение от местното население и дори намеса на извънземни. 

Първата хипотеза – че са жертва на лавина, много дълго време е отхвърляна заради особеностите на терена и липсата на следи от подобно природно явление. Когато през 2019 г. руската прокуратура подновява отново делото, тя също стига до подобно заключение, което този път е подкрепено от конкретни научни модели и факти.

През 2021 г. швейцарският учен Йохан Гом и геоинженерът Александър Пузрин публикуват за първи път компютърна симулация, според която малка снежна плоча може да се откъсне със закъснение, предизвикана от изрязването на склона под който е била разпъната палатката. По-късни модели от декември 2024 г. включват вече и въздействието на катабатични ветрове – студени въздушни потоци, които бавно натрупват тежка снежна маса върху спящите алпинисти. Когато тя се плъзва, притиска човешките телата между твърдия сняг и земята, причинявайки травми, аналогични на констатираните при аутопсиите на намерените тела, без да оставя очевидни външни следи. През юни 2023 г. екип от Университета в Инсбрук прави лабораторен експеримент с манекени, подложени на натиск от снежна плоча с тегло 400 килограма. Резултатът потвърждава хипотезата – счупвания без външни увреждания.

Въпреки тези логични обяснения въпросът остава отворен поради отрити елементи от радиация, чийто произход може да се дължи на фосфорни съединения, използвани във военни факли, или на контакт на двама от участниците с ядрени материали по време на предишната им работа. Категорични доказателства в тази посока обаче липсват. Липсващият език на един от алпинистите учените смятат, че може да е резултат от намесата на животни или в резултат на разлагане, но и тук няма консенсус между изследователите. 

Светещите сфери в нощното небе, заснети от други експедиции, провокират хипотезата, че може да става дума за проследяващи ракети. Но информацията за този тип оръжия все още е частично засекретена. 

След разпадането на Съветския съюз архивистът Юрий Кунцевич успява да си издейства публичен достъп до някои от досиетата, разкриващи странни обстоятелства около мистериозната смърт на деветимата алпинисти. И те правят картината още по-сложна и объркваща.

Така като най-достоверна, според него, е хипотезата за „невидимата лавина“, която е довела до трагедията със студентите, която обаче продължава да не е достатъчна, за да бъде разгадана мистерията с Дятлов. В този смисъл проходът остава не само географска точка в Урал, но и символ на границата между знанието и страха пред неизвестното. И до днес той продължава да напомня, че природата не винаги разкрива тайните си, а понякога в мълчанието на снега са скрити всички отговори, които науката се опитва да открие.