Ако понякога имате усещането, че организмът ви „се срива наведнъж“, а не постепенно, това може да не е просто субективно впечатление. Ново мащабно изследване на Stanford Medicine показва, че човешкото стареене не следва равномерна линия, а преминава през два ясно изразени биологични скока – средно около 44-годишна възраст и отново в началото на 60-те години.

Проучването разкрива, че хиляди молекули и микроорганизми в човешкото тяло рязко увеличават или намаляват своята активност именно в тези два периода. Вместо плавно натрупване на промени с всяка изминала година, организмът преминава през фази на ускорено биологично преструктуриране, които засягат метаболизма, имунната система, сърдечносъдовото здраве и дори микробиома.

„Ние не се променяме просто постепенно във времето. Има моменти на изключително драматични промени и това важи за всички класове молекули, които изследвахме“, обяснява генетикът Майкъл Снайдър, ръководител на изследването.

Екипът на Станфорд анализира данни от 108 доброволци на възраст между 25 и 75 години, които в продължение на няколко години предоставят кръвни и други биологични проби на всеки няколко месеца. Това позволява на учените да проследят динамиката на стареенето не като моментна снимка, а като продължителен процес.

В рамките на изследването са анализирани над 135 000 различни биологични характеристики – от РНК, протеини и метаболити до състава на чревния, кожния, назалния и оралния микробиом. Натрупаните данни възлизат на близо 250 милиарда отделни измервания, което превръща проучването в едно от най-детайлните изследвания на човешкото стареене до момента.

Резултатите показват, че около 81 процента от всички изследвани молекули не се променят линейно. Вместо това те преминават през резки пикове на промяна именно в средата на 40-те и началото на 60-те години.

Двата биологични „скока“ и връзката им със заболяванията
Първият критичен период – около 44-годишна възраст – е свързан с отчетливи промени в метаболизма на липидите, алкохола и кофеина, както и с маркери, свързани със сърдечносъдови заболявания, кожата и мускулната тъкан. Вторият пик, настъпващ около 60-годишна възраст, засяга въглехидратния метаболизъм, имунната регулация, бъбречната функция и отново сърдечносъдовата система.

Тези открития дават възможно обяснение защо рискът от заболявания като Алцхаймер и сърдечни болести не нараства постепенно, а рязко се увеличава след определена възраст. Именно тази нелинейна динамика е подтикнала изследователите да търсят „ускоренията“ в биологичното стареене, а не просто натрупването на години.

Първоначално учените допускат, че промените в средата на 40-те години са доминирани от менопаузата и перименопаузата при жените. Когато обаче анализират данните по пол, става ясно, че мъжете преживяват почти идентични молекулярни промени в същата възраст.

Първият автор на изследването, метаболомикът Сяотао Шън, подчертава, че макар хормоналните промени да играят роля, те не могат да обяснят напълно наблюдавания феномен. По-вероятно е да съществуват по-дълбоки системни механизми, които засягат и мъжете, и жените.

Според учените, наличието на тези два биологични „преломни момента“ показва, че профилактиката трябва да бъде насочена по-прецизно към определени възрасти. Вместо универсални препоръки, медицината би могла да се фокусира върху целенасочени промени в начина на живот именно в 40-те и 60-те години – периоди, в които тялото е особено чувствително към външни фактори.

Майкъл Снайдър отбелязва, че част от наблюдаваните промени вероятно са повлияни и от начина на живот. Повишеният стрес, промени в консумацията на алкохол или намаляването на физическата активност в средата на живота могат да засилят биологичните процеси, които така или иначе са в ход. Именно затова, според него, корекциите в поведението трябва да започнат, докато човек все още се чувства здрав.