Нашата Вселена съществува от около 13,8 милиарда години, но въпреки десетилетията космически изследвания, учените все още не разбират 95% от нейния състав. Сега ново изследване твърди, че целият ни космос може да е „затворен“ вътре в гигантска черна дупка – идея, която предизвиква оживени научни дискусии.

Професор Лиор Шамир от Канзаския държавен университет, използвайки данни от James Webb Space Telescope (JWST), анализира изображения от Advanced Deep Extragalactic Survey (JADES). Неговият екип установява, че от 263 изследвани галактики, около две трети се въртят по часовниковата стрелка, а една трета – обратно. Това противоречи на очакваното равномерно разпределение, според което броят на галактиките в двете посоки би трябвало да е приблизително еднакъв.

Шамир предлага две възможни обяснения: или Вселената е била „родена“ с въртене, или наблюдаваният ефект е свързан с нашата собствена гледна точка и движението на Млечния път. Първото предположение подкрепя хипотезата за космологията на черните дупки, според която целият космос представлява вътрешността на черна дупка.

Теоретичният физик Никодем Поплавски от Университета на Ню Хейвън подкрепя тази идея, отбелязвайки, че „най-простото обяснение за въртенето на Вселената е, че тя е родена в въртяща се черна дупка“. Според него това би могло да даде ключ към разбирането на асиметрията в галактическите ротации.

Изследването също така поставя въпроси за начина, по който измерваме космическите разстояния. Ако движението на Млечния път влияе върху наблюденията, това може да помогне за решаването на други космологични загадки – като разминаванията в скоростта на разширяване на Вселената или парадокса на галактики, които изглеждат по-стари от самата Вселена.

Макар че самият Шамир подчертава, че може да греши и са нужни нови изследвания, неговата работа е пореден пример за това как данните от телескопа „Джеймс Уеб“ променят нашите представи за космоса и поставят фундаментални въпроси за произхода и структурата на Вселената.

Исторически контекст и алтернативни космологични модели
Идеята за въртяща се Вселена не е нова. Още през 40-те години на XX век австрийският математик Курт Гьодел създава модел на Вселена с глобално въртене, в който се допуска съществуването на „затворени времеподобни криви“ – хипотетични пътища във времето, позволяващи пътуване в миналото. Макар моделът да е математически консистентен, той остава извън основните космологични теории, тъй като не съответства на наблюдаваните данни.

По-късно, в края на XX и началото на XXI век, теорията за космологията на черните дупки набира популярност. Тя предполага, че всяка черна дупка може да поражда „нова Вселена“ отвъд хоризонта на събитията. Така нашата Вселена би могла да бъде „вътрешността“ на черна дупка, създадена в друг космически свят.

Тази концепция има важни последици:

• Обяснява защо Вселената изглежда фино настроена за съществуването на материя и живот – ако съществуват безброй вселени, всяка родена в черна дупка, то естествено е да има такива със стабилни закони на физиката.
• Може да предложи алтернатива на класическия модел на Големия взрив – Вселената не е започнала от „сингулярност“, а от границата на друга черна дупка.
• Подкрепя хипотезата за мултивселената, според която нашата реалност е само една от безкрайно много.

Данните от телескопа „Джеймс Уеб“ сега придават нов живот на тези теории. Ако асиметрията във въртенето на галактиките се окаже реална и не е следствие на наблюдателни грешки, това може да бъде силен аргумент в полза на модела за въртяща се Вселена, родена в черна дупка.

Някои учени обаче остават скептични. Те посочват, че статистическите аномалии в малки извадки не бива да се тълкуват като универсални закономерности. Други предупреждават, че оптичните ефекти, като Доплеровия ефект и ограничената перспектива на нашата галактика, могат да изкривяват данните.

Въпреки критиките, идеята има потенциал да се превърне в част от големия дебат за природата на космоса. Независимо дали е вярна или не, тя поставя под въпрос досегашните ни разбирания и отваря път за нови тълкувания.