Около председателя Снежана Тодорова са хора от старото време на „Работническо дело“, на левите издания и следват генералната линия на партията

Виждам как след известно време с един чук слагате табела на мястото на СБЖ - хотел „Москва“,  казва с ирония пред Faktor.bg известният фотожурналист

Интервю на Светослав Пинтев

-  Г-н Томчев, втората част на прословутото Общото събрание на СБЖ, преизбрало за председател незаменимата Снежана Тодорова, беше преди двадесетина дена, а вече се превърна в легендарно, обрасна със слухове и догадки, прокуратурата се занимава с него. Казаха ми например, че и Вие сте помолен за т.нар.  „сведение“  за него от ГДБОП.  Така ли е?

-  Да, обади ми се следовател от ГДБОП. Каза, че съм споменат в жалба до прокуратурата като човек, който е свидетелствал за нередности в СБЖ. Дадох като сведение това, което говоря навсякъде от маса време. Обясних, че аз писмено, с писмо с обратна разписка, поисках от Съюза на журналистите достъп до списъците с делегатите на Общото събрание, а те писмено ми върнаха отказ, не били длъжни, нито по Закона за юридическите лица, нито по Устава на СБЖ,  да ми дадат,  което е просто грамадно безсрамие.
  
-  Разбираемо, длъжни са да пазят в дълбока тайна от кого са избрани… А жалбата е от… ? И за…

-  Жалбата е от колегата Владимир Йотов. Там са написани неща, които него го смущават. Той живее и работи във Варна, в района, познава туристическия бизнес, като намира, че договорите за отдаване под наем на Международния дом на журналистите  са сключени изключително неизгодно. В доклада си председателят на СБЖ Снежана Тодорова говори за събития отпреди 2015 г.,  в сегашния отчетен доклад, за последните 5 години, но споменава някакви договори, които били объркали Съюза  преди това. Оказа се, че старите договори са носели на СБЖ по 500 000 лева наеми, а новите ръководства, след онези „много сгрешили“ преди години, са отдавали също на позорно ниски цени базата. Трябва да е ясно едно. Съюзът има грамадна материална база, която се управлява толкова лошо от тесен кръг хора, че стигаш до един извод - СБЖ се води умишлено към фалит.
 
-  Не може да бъде. Под носа на цялото журналистическо войнство, което несъмнено ще стане за смях…

- Най-неприятното е, че има една голяма група журналисти, които чисто по партийна линия, те са бесепари, приемат Снежана Тодорова и тези около нея като хора от едното време, от старото време на „Работническо дело“, на левите издания,  те са твърди като партиен юмрук и следват генералната линия, олицетворявана от нея. По този начин се върви към съсипване на една голяма материална база и отблъскване на младите журналисти.

- Не само, на огромната част от журналистите…

- Да. Тодорова казва, че имало над 500 човека приети през последните 5-6 години. Те толкова хора бяха съкратени от медиите. Ние нямаме много действащи журналисти като членове на тази организация, хора, които да действат активно в професията, в синдикалния живот.

- Имаше една много вълнуваща история с открадната каса от станция на СБЖ,  в стил Арсен Люпен, разбра ли се нещо?

- Това е една голяма мистерия, забулена в мъгла, като много неща в отчета на председателката. В доклада тя успя  да изчете 72 имена на починали през периода от 5 г. журналисти, но не каза с две думи, че през 2015 г., по време на отчетния период, от станцията на съюза в Златни пясъци е открадната голяма желязна каса с 200 000 лева вътре. Никой не дава смислено обяснение каква е тази каса. Преди 5 години са сезирани полицията и прокуратурата, можеше Снежана Тодорова да каже, че е направено запитване, парите не са намерени, изчезнали са. Нещо такова.  Или -  има заподозрян, нещо да каже. И да обясни имало ли е вътре пари на СБЖ. И какво правят там, ако е имало?   Нито дума по въпроса…   

- Много изумителни неща се случиха след Общото събрание, как изглеждат те през очите на делегата Цветан Томчев? 

- Първото нещо, което ми направи впечатление, а и имаше обществен отзвук,  беше съобщение във Фейсбук, че полиция е нахлула в СБЖ, от Ани Заркова. Аз бях наблизо и веднага отидох да снимам. Ако има полиция там, винаги е интересно да се види какво става. Нямаше нищо.  Ани Заркова е един от най-известните български криминални репортери,  при нея всичко е много добре премислено, каквото и да напише. Убеден съм, че тя не може току-така да допусне някаква грешка. 

- Но полиция нямаше…

- Появиха се някакви мнения от Съюза, че  тя спекулирала с доверието, станала главен секретар на Съюза и  ето, не може така…Аз, доколкото разбрах, е имало действително полицай, който отишъл да вземе документи. Той се е обаждал в Съюза по рано и минал за тях..

- Рутинна процедура, а в СБЖ  яко са се филмирали, както казват младите…

- Не знам, ако е някакво филмиране.. Защо?  Времето ще покаже. Ясно е, че СБЖ е във фокуса на прокуратурата, защото има сигнал от журналист. Досегашният УС не беше направил една обстоятелствена проверка, един одит на финансите, да се отчете сам пред себе си. Така винаги остава една недомлъвка, която създава неприятно усещане за прикриване на нещо. Това се  случи и с мен самия. СБЖ ми отказа достъп до списъка с участниците в това събрание като на  журналист, председател на журналистическо дружество,  делегат на Общото събрание, което няма как да не ме наведе на мисълта, че става нещо нередно. Ние  имаме журналистически опит и инстинкт - когато нещо се премълчава, прикрива, естествено, че човек става мнителен,  подозрителен …

- Председателят на СБЖ наистина ли се избира от собственото си обкръжение, както твърдят мнозина или това е долна инсинуация?

- Фактически най-нередното нещо, което констатирах по късно… След като отмина Общото събрание, неговото продължение на 31-ви октомври.. Да разкажа. Аз отидох регистрирах се и като видях как тръгва събранието, с 48 човека от общо 152-ма, които трябваше да присъстват, напуснах. Това е по-малко от една трета от представителните членовете на СБЖ. Взех микрофона и казах, че напускам това събрание. Първо, защото е в нарушение на препоръката на министъра на Здравеопазването за провеждане на събития. Виждаме какво става в момента по болниците. Нямам идея дали от онова Събрание има заразени, ще разберем вероятно по-късно. Тогава напуснах в знак на протест,  казах - считам, че това  събрание е нередно да се провежда, че трябва да се направи едно ново събрание, с легитимно избран брой делегати, поне 120 човека, 110 да са.  Силите, които управляват в Съюза от много години вероятно имат за цел,  то се вижда, една тясна група от дружества, главно софийски, да ръководят всичко. Те предварително си нагласят хората, които ще бъдат избрани в УС, хората, които контролират дейността на Съюза от Контролната комисия, тези от  Стопанската комисия, която се занимава със стопанисването на имотите.  Аз оставам с много висящи въпроси към това управление

- Снежана Тодорова я преизбират, ударно, а в ръководните органи около нея избират други привърженици на Путин, не казвам русофили. Това случайно ли е? Не е ли въпрос и на национална сигурност? Това е Съюз на българските журналисти, а е окупиран от фенове на един откровен и агресивен  диктатор.  

- На първото събрание, което беше на 19 септември, влязох в личен контакт със Снежана Тодорова. Аз обичам да гледам хората в очите, когато кръстосваме мнения. Казвам така: „Г-жо Тодорова, аз изпитвам неудобство от вашата външна дейност, когато вие посещавате някакви далечни, сибирски и източни райони на Русия, азиатските части,  демонстрирате абсолютно проруски, прокитайски уклон, а сте председател на най-старата наша журналистическа организация, която е европейска“. Казах и директно още: „Г-жо Тодорова, виждам как след известно време с един чук слагате табела на мястото на СБЖ - хотел „Москва“.  Тя е изключително обран и овладян човек, респектиран съм от нейното  спокойствие. Много овладяно каза: „Томчев, няма такова нещо, недей така“. Канила ме е да говорим в кабинета й, но какво да говорим повече…Аз съм недоволен от дейността на председателя на Съюза, който се явява често в руските, и в нашите медии,  винаги е на всички събития, които са организирани от Русия. Не съм я виждал на партита на американското, френското, британското посолство. Като председател на Съюза,  като важен фактор, тя трябва да уважава и нашите съюзници . Ние сме европейска и натовска държава, нали?

– Това само да ни е кахър. Пуснах си преди малко едно интервю, което е дала пред телевизията на  град Краснодар, мисля,  записал съм  го, защото е паметник неръкотворен. Изпитах отново ужасен срам….  

- Как да не е срамно. Това е позорно поведение. Тя ми казва: „Цветане, аз съм руски възпитаник, аз съм председател на „Руско-българското дружество“, на завършилите в Русия. В това има ли нещо лошо?“. Човек трябва да избере кого представлява. Ако съм в ролята на лице представляващо някаква институция, много ще внимавам къде се появявам, независимо от другите ми допълнителни занимания. Нейната официална длъжност е председател на СБЖ и винаги я свързват с това. А около нея… В УС общо са 14 души, има двама журналисти от едно дружество от вестник „Дума“, те са си пропутински вестник, беше на онзи, когото наградиха в Москва, докато тук го съдят за шпионаж в нейна полза… Ръководителката на сайта на СБЖ  Къдринка Къдринова, ако й се видят международните новини, те са само срещи с испаноговорящи, но от Венецуела,  Куба, Никарагуа, едни държави, които са много далеч от Европа… Не мога да не спомена, че има и срещи с испански колеги,  понеже тя е испаноговоряща, но дотук. Да не говорим за палестинсикя посланик, който бил доайен на дипломатическия корпус в момента,  заради това имало толкова материали за него. Ама не може непрекъснато да пускаш един посланик на непризната от наш приятел и партньор като Израел държава. Можеш да го уважиш в рамките на протокола, но да има постоянно присъствие на този човек, който е също руски възпитаник, завършил е медицина в Москва... Понеже липсва мяра в залитането към Русия,  това вече се натрапва. Не само прави лошо впечатление, но и отблъсква.