Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България
Бог да прости жертвите! И това е последното положително изречение в тази статия. Защото няма да видите моята или на хора като мен надпис: Je suis Crocus City Hall. Няма да го сложим, защото не вярваме в представената версия за Ислямска държава, поела отговорността за атентата.
Няма да повярваме и ако ни бъде казано, че са украински „терористи“. Или етнически руснаци – „власовци“, искащи да свалят режима на Путин в Кремъл. Именно защото подобен авторитарен режим не може да бъде свален толкова лесно от четирима брадати терористи.
Cui bono? Кой има полза?
Отговорът е само един: Владимир Путин – господар на Кремъл и на безбрежната, но много черна, руска душа. Защо черна, ще попита нашият русофил? Защото тази „душа“ не познава свободата, не познава достиженията на Просвещението и Хуманизма. Тя е израснала и отгледана в робство, привикнала от Иван Грозни насам да бъде налагана с дубинката по главата, да трепери пред опричниците (прадедите на съвремените КГБ/ФСБ) и да целува кунките на бащицата-император. В отговор Бащицата им гарантира правото да ги избива и да ги праща на каторга „в Сибире“. Може и „на фронте“ – срещу свободни народи като полския (1921 и 1939 г.), финландския (1939 г.), унгарския (1956 г.), чехословашкия (1968 г.), чеченския (1999 г.), или украинския (2022 – до момента). Извън тези историко-философски размисли, нека да се върнем на инцидентa в Москва.
Какво имаме като информация до момента? Различни данни за жертвите, но най-малко 65 души са убити и над 150 ранени. Атентаторите са четирима с камуфлажни дрехи и бради. Всички медии, в т.ч. и в демократичния западен свят, побързаха да публикуват, че „Ислямска държава“ е поела отговорност за атентата… Много удобно. Аз бях заложил на „украински терористи“ или командоси от „Колективния Запад“. Но не би. Направиха го „правоверни ислямисти, с бради“. Много плоско... В един град като Москва, опасан от видеокамери с най-висока степен на изкуствен интелект, т.е. лицево разпознаване, таргетиране по предварително заложени шаблони и модели и т.н., четирима души с камуфлажно облекло и салафитски бради се придвижват въоръжени и необезпокоявани из града, за да достигнат до целта си, където ще стрелят и убиват на воля. Вие вярвате ли в подобна хипотеза? Аз не вярвам. Още повече, че в едно от видеата, един от терористите почти от упор изстрелва цял пълнител от АК-47 срещу двайсетина души, скупчени в ъгъл на сградата, и накрая – когато не очакваш да е останало нищо в целокупния им вид (торс/крайници/глава) – двама-трима от групата на „разстреляните“ се оказват оцелели и се изправят… Малко като клипчетата на Хамас за израелските „убийства на деца и цивилни“ в Газа… Няма как да е другояче!
Учителят е един и същ – КГБ
Нека не забравяме, че именно дългогодишният председател на КГБ Юрий Андропов е „бащата“ на съвременния ислямски тероризъм – като противовес на западното влияние в арабските общества през 60-те и 70-те години на ХХ в. Но това е друга тема, няма да я захващаме сега.
Случилото се снощи в Крокус Сити Хол (какво хубаво руско наименование!) е безспорно трагедия. Същата трагедия като взривените блокове със спящи хора в Москва и Волгодонск през 1999 г., като разстрела на зрителите в театъра на „Дубровка“ през 2002 г., и трагедията в Беслан през 2004 г., при която загинаха 385 души, предимно деца. Всички тези ужасяващи атентати имат един и същи източник: КГБ/ФСБ. Дори извършителите да са формално други, зад организирането, инспирирането или допускането им да се случат, неизменно стои КГБ/ФСБ. Защото тези
атентати винаги се случват, когато Кремъл е в крайна безизходица,
когато няма какъвто и да било печеливш ход, освен ескалиране на напрежението вътре в обществото, чрез агресия навън. Взривените блокове през 1999 г. дадоха възможност на неуверения по онова време премиер на Русия Владимир Путин да покаже мускули. Да изрече онази сакрална фраза с „натикването в клозета“, която му поднесе на тепсия царската корона. Терористичните акции през 2002 – 2004 г. спомогнаха да се утвърди властта му вътре в самата Русия, но и да подчини окончателно Закавказието. Днес, затънал до гуша в блатата на Украйна, отритнат от целия цивилизован свят, превърнал се в световен парий, който говори единствено със съюзниците си от Северна Корея, Иран и Хизбула, дал ¾ от държавата си на концесия на Китай, Путин няма друг ход освен да ескалира международната среда за сигурност. Случайност ли е, че верният му говорител Дмитрий Песков именно във вчерашния ден използва за първи път в своите изявления думата
„война“,
вместо „специална военна операция“? Случайност ли е, втвърдяването на тона от страна на Кремъл и преките заплахи към Западния (да се чете „Цивилизованият“) свят, че ще страда жестоко?
Не бих желал да се правя на пророк, но съм силно обезпокоен от динамиката на събитията и говоренето в Русия през последните дни и седмици. Убеден съм, че „Анушка вече е разляла олиото“ и за нас остава съдбата на литературния герой на Булгаков. Защото западните лидери, най-вече източногерманката Меркел и левичаря Обама, бяха слепи за заплахата от Русия и слабоволеви да й се противопоставят. Резултатът от тяхното бездействие е вече видим към 2024 г. – Антихристът е набрал достатъчно сила, за да изправи целият свят пред Армагедон. Във война сме с него и колкото по-рано отровеното от русофилия българско общество разбере това, толкова по-големи са шансовете ни като българи и държава да оцелеем.
Авторът
Антихристът е набрал достатъчно сила, във война сме с него – дано го проумее отровеното от русофилия българско общество
Фактор Фактор
Още от Лачени цървули
Търси се "виновникът" за провала на поредното 51-во Народно събрание
Имитацията на преговори пред публика има една единствена цел - успешно набедяване на другата страна като виновник за предначертания неуспех на договарянето
Радeв, демократичната общност и геополитическата буря
Диктатурата у нас е възможна само с благословията и подкрепата на Москва, а президентът добре разбира това условие
Видовден за нарушителя на конституцията дон Радев
Има път за освобождаването от зависимостите и изграждане в страната ни на правов ред, в който няма да има недосегаеми