В изумителен пробив, астрофизици успяха да реконструират пълното 3D движение на новосформирана черна дупка, докато тя е „изритана“ в пространството със скорост от над 50 километра в секунда. Това не е научна фантастика, а реалност, разчетена от ехото на космически сблъсък, случил се преди 2.4 милиарда години.
За първи път в историята учените успяха не просто да измерят скоростта, но и точната посока на гигантски "откат", получен при сливането на две черни дупки. Откритието предлага изцяло нов инструмент за разбиране на едни от най-екстремните събития във Вселената и е направено чрез анализ на гравитационните вълни от събитието GW190412, регистрирано през 2019 г.
„Това е забележителна демонстрация на възможностите на гравитационните вълни“, казва астрофизикът Кустав Чандра от Пенсилванския държавен университет. „Ние не просто засичаме нещо – ние реконструираме пълното 3D движение на обект, намиращ се на милиарди светлинни години, използвайки само вълнички в пространство-времето.“
Какво всъщност са „чули“ учените?
Разбира се, в космоса няма звук. Това, което детекторите LIGO, Virgo и KAGRA "чуват", са гравитационни вълни – миниатюрни деформации в тъканта на самото пространство-време. Те са като вълнички в езеро, които се разпространяват със скоростта на светлината, когато масивни обекти като черни дупки се движат и взаимодействат.
Когато две черни дупки се въртят една около друга и се сливат, те излъчват тези вълни, които носят безценна информация за тяхната маса, въртене и за самия сблъсък.
„Сливанията на черни дупки могат да се разглеждат като суперпозиция на различни сигнали, точно както музиката на оркестър е комбинация от музиката, свирена от много различни инструменти“, обяснява астрофизикът Хуан Калдерон-Бустильо. „Но този оркестър е специален: публиката, разположена на различни места около него, ще запише различни комбинации от инструменти, което им позволява да разберат къде точно се намират спрямо него.“
Именно тази "промяна в музиката" е позволила на екипа да определи не само, че черната дупка е била изхвърлена, но и накъде точно е полетяла.
Причината: Асиметричен сблъсък
Феноменът на "космическия ритник" (natal kick) се случва, когато сблъсъкът е асиметричен. В случая с GW190412, двете черни дупки са били с драстично различна маса:
- Голямата черна дупка: 29.7 пъти по-масивна от Слънцето
- Малката черна дупка: едва 8.4 слънчеви маси
Тази огромна разлика в масите е направила сблъсъка небалансиран. Енергията от сливането не се е разпределила равномерно, което е придало огромен тласък на новосформираната, по-голяма черна дупка, изпращайки я да се носи из космоса със скорост от над 50 км/сек. Това е достатъчно бързо, за да бъде изхвърлена завинаги дори от плътен звезден куп.
Защо това е толкова важно?
Този нов метод е много повече от просто любопитно измерване. Той има огромни последици за астрофизиката:
- Разграничаване на събития: Понякога астрономите засичат електромагнитни избухвания (сигнали като светлина или радиовълни) от далечни галактики. Измерването на посоката на "ритника" може да потвърди дали такова избухване е причинено от новосформираната черна дупка, преминаваща през гъста среда, или е просто случайно съвпадение.
- Нов инструмент за изследване: Това дава на учените напълно нов начин да "виждат" динамиката на сливанията и да тестват фундаментални теории за гравитацията в екстремни условия.
Преди десет години засичането на гравитационни вълни беше революция. Днес тази революция ни позволява да станем свидетели не просто на съществуването на космически катаклизми, а на техните зрелищни и динамични последици.
Коментари (0)