В основата на украинската ДНК е свободата и достойнството, а в основата на руската ДНК е страхът и подчинението пред царя

Руснаците не могат да прогледнат, Украйна не се нуждае от тяхното покаяние, няма да простим

Часове след клането на украинци в Буча, Олена Пшенична, продуцент от Киев публикува на страницата си във фейсбук свое есе, обвинявайки руснаците по света, че цинично прехвърлят вината за престъпленията на Путин, прикривайки се зад руската култура.

Текстът и бе преведен на десетки езици (виж, българската публикация, б.р.) и разпространен по света, а Кремъл поиска от Фейсбук да премахне поста й. Но „истината не може да бъде спряна“, казва Олена, която даде ексклузивно интервю за Faktor.bg.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-жо Пшенична, вие буквално изкрещяхте, че няма никаква руска култура, литература, кино, живопис, театър и балет, а има страна на изроди, мародери, изнасилвачи и убийци. Думите ви получиха световен отглас, клането в Буча ли предизвика тази остра реакция? 

- Тази остра реакция не е предизвикана от клането в Буча. Клането в Буча беше поредното доказателство за ужасните престъпления на Русия в Украйна. Истинският геноцид на украинския народ. И целият свят отново го видя. Той видя и онемя от ужас. Сигурна съм, че и вие също. Ние видяхме само освободените Буча, Ирпин, Гостомел, Мотижин. Но утре ще видим ужасите на освободената Бородянка, където кадировците бяха един месец. Ще се разкрият ужасите на Черниговска и Сумска област, над които са издевателствали руските войници. И други освободени градове и села в цяла Украйна. А какво ще стане като видим Мариупол? Не мисля, че светът някога ще си прости, че е допуснал това. Но да се върна към моята остра позиция. Тази реакция беше предизвикана от друго. А именно от циничните опити на руснаците по света да отрекат войната и престъпленията, които армията им извършва срещу украинците. Не забелязвайки, мълчаливо преструвайки се, че не са виновни, че всичко това идва от Путин. И в същото време прикривайки се с великата руска култура. Казвайки „Ние не можем да бъдем мразени, та нали ние сме децата на великата руска култура“. И това сега е основното им послание в рамките на т. нар. кампания за „избелване на руската съвест“. Особено в Европа. Според мен това е лицемерие. Лицемерие, за което не мога да мълча. Защото никоя култура никога няма да оправдае престъпленията на руския народ. Никоя култура никога няма да оправдае убийството на деца, изнасилването на жени и дори млади момичета, изтезанията над цивилни и бруталната агресия срещу друга държава. Никоя култура никога няма да оправдае мълчаливото съгласие с решенията на сатанинския им вожд. В крайна сметка мълчаливото съгласие на руснаците е равно на подкрепата на Путин. Не можете да кажете „не съм виновен, аз съм културен човек“, но в същото време мълчаливо да гледате как руските войници унищожават украинците. Това е срам и лицемерие. И за това беше текстът ми. 

- Като човек от района на Киев, разкажете, какво още не знае светът за зверствата на руснаците по вашите родни земи? 

- Родена съм и израснах в Киевска област. В родното ми село имаше ожесточени битки. Под къщата, където прекарах детството си, имаше танкове. Близките ми и съучениците ми се криеха в мазетата. Децата ми и аз бяхме принудени да бягаме под обстрел. Синът ми има разстройство от аутистичен спектър. Нямате представа какъв ужас преживя детето ми. Къщите на моите близки са разрушени. Баща и брат на моя колега бяха убити от руски войници и погребани в масов гроб в Буча. 25-годишна учителка в училището на дъщеря ми беше изнасилена девет пъти от руски войници пред очите на родителите си. И след това отвлечена. И никой не знае дали е още жива. Можете ли да си представите това зверство? Колега на мой приятел беше убит в едно от окупираните села в район Бровари (Киевска област). Убит пред очите на съпругата и детето си. И преди да бъде разстрелян, руските окупатори са го принудили да гледа как изнасилват жената му. Можете ли да си представите мащаба на този кошмар? Убиват, изнасилват, измъчват. Това не са хора, това са животни. И това е без да ви разказвам за мащаба на мародерството. Обират къщите на украинците. Пред очите на приятелката на майка ми руски войници ограбиха къщата й. Отнеха всичко. Свалиха дори металните керемиди от покрива. А после я простреляха в единия крак. Просто като "подарък" за спомен. Разказах ви само малката част от тези престъпления. Само за хората, които познавам лично. Мащабът на престъпленията на руската армия е ужасен. И много се надявам световната общност да ги накара да отговорят за това. 

- Защо десетилетия наред цивилизованият свят се залъгваше с така наречената руска култура и творци, но отказваше да види кремълските злодейства в Чечня, Грузия, Крим, Сирия, Украйна, убийствата на политици и противници на режима на Путин? Може ли да си злодей и да претендираш, че си носител на някакви ценности?

- Това е много труден въпрос. Трябва да кажа, че ние, украинците, никога не сме си правили илюзии за руснаците. През цялата ни история сме усещали „имперските“ амбиции на северната ни съседка. Точно съсед, а не "брат". Важно е да се разбере, че украинците никога не са се смятали за „братски“ народ на Русия. Това е наратив, който самата Русия е наложила на всички и навсякъде. Задължително наричайки себе си „по-голям брат“. Трудно ми е да разбера защо съществуват тези илюзии за Русия като носител на културни ценности в цивилизования свят. Все пак войната в Украйна е само една от стъпките на военните зверства на Руската федерация след Чечения, Грузия, анексирането на Крим, Донбас, Сирия. Днес светът вижда какво е Русия, но продължава да търси някакви оправдания. Възможност да оправдае по този начин бездействието си. А също и зависимост от руската газова "игла". Казвайки: вижте, там има добри хора, там има толкова голяма култура, има толкова широка руска душа. Но тези извинения не могат да съществуват. И никоя култура или митична руска душа не може да оправдае убийства, изнасилвания и мародерства. Също така искам да се обърна към руснаците, които крещят навсякъде, че са носители на велика култура. Защо вместо да крещите за потисничеството над културата не спрете тази кървава война? Какво морално право имате да обвинявате света, че мрази руснаците, когато с вашето мълчаливо съгласие или дори подкрепа, военната машина на Путин убива хиляди хора в Украйна?

- Украинците познавате и разбирате светогледа на руснаците, защо представите ни за тях се оказаха сбъркани, как да си обясним резултатите от проучвания на Левада център, че над 80% от тези хора подкрепят военните действия в Украйна – това симптоми на психически болен народ ли са? 

- Първо, голяма грешка е да се смята, че украинците разбират мирогледа на руснаците. Ние сме два напълно различни народа по отношение на ценности и морални принципи. В основата на украинската ДНК е свободата и достойнството. Това е, което показваме на света сега. В основата на руската ДНК, струва ми се, е страхът и подчинението пред царя. Затова въобще не разбираме техния мироглед. Трудно ни е да обясним дори на себе си, а и на света, защо 140 милиона руснаци толерират тази ужасна война. Някои с открита подкрепа, други с мълчаливото съгласие. Трудно ни е да си представим как това стана възможно в центъра на цивилизования свят през 21 век. Можем само да гадаем. Според мен проблемът е в няколко аспекта. Аспект №1 - болни "имперски" амбиции, които се култивират в руското общество. Отвсякъде крещят „Русия е велика сила“, „Велика и мощна руска армия“, „Всички трябва да треперят пред нас“, „Русия никога няма да стане на колене“ и други налудничави лозунги. И ако го правиш десетки, дори стотици години, всички започват да вярват. Аспект №2 - нежелание за критично мислене, търсене, анализиране. В Русия работи страшна пропагандна машина. Години наред някаква извратена истина на Путин се налива в руските глави от телевизионните екрани. А както знаем, той има своя версия за историята не само на Русия, но и на други независими държави. Вместо да включат критическото мислене, да търсят алтернативни източници на информация, да анализират, руснаците безразсъдно поглъщат всичко, което им налива в главите кремълската телевизия. А аспект №3 е страхът. Страхът в ДНК-то на руската нация. Страхът от гласуване, страхът да не се противопоставиш на системата, страхът да бъдеш смел. И всичко това заедно вероятно обяснява данните на Левада център. Въпреки че ми е трудно да го разбера. Не си представям, че същото може да се случи и в Украйна. Че украинският народ мълчаливо ще наблюдава или, още по-лошо, ще подкрепи кървава война, както правят руснаците сега.

- Руската Църква претендира да е водач в общността на православието, но по време на Великденския пост и в очакване на Възкресение Христово мълчи за убийствата и безчовечността срещу украинския народ – това не е ли сатанинство? 

- Ох, с Руската православна църква нещата стоят още е по-зле, отколкото казвате. Руската църква не мълчи за убийствата на украинци. Тя ги подкрепя. Главата на Руската православна църква патриарх Кирил лично отслужва богослужения в църквата на въоръжените сили на Руската федерация, възхвалява руските войници и нарича военната им служба подвиг. Руските власти открито използват Руската православна църква за военна пропаганда. Следователно, на въпроса дали това е сатанизъм или не, мога да кажа само едно: това е сатанизъм и ужасен грях. Но Господ вижда всичко. 

- Вярвам, че войната ще свърши, а Путин и обкръжението му ще бъдат клиенти на съда в Хага, но ще има ли истинско покаяние от страна на руския народ, да се надаваме ли на чудо, че слепи могат да прогледнат? А и дали изобщо руснаците искат да прогледнат? 

- Вие казахте нещо ключово: искат ли руснаците да прогледнат. Убедена съм, че не. Защото, ако руснаците искаха да прогледнат, те определено щяха да видят войната и дълбоката пропаст, в която ги увлича дори не Путин, а собствената им слепота. Друг е въпросът дали украинците се нуждаят от тяхното покаяние. Честно казано, не. Защото тяхното покаяние няма да върне хилядите убити украинци. Защото покаянието им няма да възстанови Мариупол, Харков, Буча, Охтирка и други градове, изтрити от лицето на земята. Защото тяхното покаяние няма да възстанови вярата на дъщеря ми тийнейджърка, че някъде по света има сигурност, няма да излекува нейната травма. Защото тяхното покаяние няма да излекува в сърцата ни ужасната и дълбока рана, която ни нанесоха с тази война. И тяхното покаяние определено няма да ни накара да простим. За съжаление това е непростимо. Никога. Твърде кърваво. Твърде несправедливо. Твърде много боли. Това покаяние трябва на самите тях. Ако, разбира се, в тях е останало нещо човешко.

- Какъв белег ще остави тази зловеща война върху образа на Русия и на всеки руснак?

- Мисля, че ще трябва да носят белега на безмилостни убийци, нашественици, изнасилвачи и мародери в продължение на поколения. Русия завинаги ще бъде синоним на думата „абсолютно зло“. Защото не вярвам, не искам да вярвам, че някой в цивилизования свят, някой, който има сърце, може да забрави ужасните кадри на измъчени цивилни в Буча, увити в килим изнасилени от руски окупатори момичета, бомбардирания драматичен театър в Мариупол и стотици други ужасяващи картини от тази кървава война на Русия срещу Украйна. Искрено благодаря на вас и на целия български народ за подкрепата. За това, че не стоите отстрани. За това, че усещате нашата мъка. И за това, че със силата на подкрепата си и вие приближавате победата на доброто над злото. Благодаря!