Володимир-Назарий Гавриш,
експерт в Съвета по външна политика „Украинска призма“

„Утре ще подам оставка от поста президент… Пред нас стои битка за бъдещето на родината“, – с това ефектно изявление президентът на България Румен Радев изненада тази седмица обществеността.

Без да доизкара точно една година до края на втория си мандат, президентът на България не само заяви намерението си да подаде оставка, но и открито намекна за планове да премине към парламентарна политика.

Подобно изявление е особено значимо в контекста на предстоящите предсрочни парламентарни избори в България. Очаква се Радев да успее да създаде и изведе на тези избори собствена политическа сила, разчитайки да „отхапе“ сериозен дял от електората, уморен от постоянните избори и липсата на реални промени.

На поста президент Румен Радев се утвърди като

 проруски политик,

 който поставяше под съмнение териториалната цялост на Украйна и блокираше предоставянето на военна техника за нея.

Участието му в парламентарните избори вече се определя от някои анализатори като смяна на „фронтмена“ в българския лагер на „приятелите на Путин“. На мястото на лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, смятан за политически парий от почти всички останали формации, може да се появи по-популярен и по-гъвкав политически играч – самият Радев.

Ключовият въпрос е дали проевропейските сили в България са готови за подобен сценарий.

Последното обръщение на президента

Решението на Румен Радев трудно може да се нарече неочаквано – по-скоро обратното.

Участието на нова политическа сила, създадена около действащия президент, в парламентарни избори се обсъжда от експерти вече няколко години – през цялата продължителна политическа криза в страната. Основната причина е високото обществено доверие към президента, което дълго време надхвърляше това към повечето парламентарни партии.

Всеки път обаче тези експертни дискусии приключваха без реален резултат.

Ситуацията се промени коренно в началото на 2026 г. На 19 януари – символично, в деня на полагането на втората му президентска клетва – Радев се обърна за последен път към нацията като президент, заявявайки намерението си да подаде оставка и да предаде поста на вицепрезидента Илияна Йотова.

Речта на Радев съдържаше остра критика към действащия модел на управление, работата на парламента и правителствата от 2020 г. насам. Той акцентира върху обедняването на населението, дълбоката корупционна криза и загубата на доверие на гражданите към властта.

„Днешната политическа класа предаде надеждите на българския народ в компромиси с олигархията. Две трети вече не гласуват, нуждаем се от нов обществен договор. Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим в ръцете на корумпирани лица, приспособленци и екстремисти“, заяви Радев.

Президентското обръщение завърши с призив за борба за бъдещето на България – с ясен подтекст, че самият Радев възнамерява да се включи пряко в тази борба.

На 23 януари въпросът за оставката на Радев трябва да бъде разгледан от Конституционния съд. Тъй като съдиите ще проверяват единствено дали президентът е бил принуден да подаде оставка, почти сигурно е, че тя ще бъде приета безпроблемно.

Реакциите на политическите сили обаче показват, че всички вече се подготвят за този сценарий.

Част от партиите, включително Българската социалистическа партия, приветстваха решението му. Други, като най-голямата парламентарна сила ГЕРБ, лаконично заявиха, че не се страхуват от конкуренция с него.

Лидерът на открито проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов пък в предизвикателен тон покани Радев на дебати, обещавайки да му зададе „въпроси, от които няма да може да се скрие, както досега“.

Особено показателна е реакцията на опозиционната евроатлантическа коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ), която почти веднага заяви фундаментална идеологическа несъвместимост с президента, включително заради проруската му позиция относно войната между Русия и Украйна.

Старо-ново лице

Румен Радев навлезе в голямата политика от армията – преди президентските избори през 2016 г. той беше командир на Военновъздушните сили с чин генерал-майор.

Липсата на политически и корупционен „багаж“ му помогна да спечели изборите през 2016 г. Имиджът му на президент, който „се бори с политическата мафия“, му позволи да запази високо обществено доверие и да спечели убедително изборите през 2021 г., когато още на първия тур получи 49,4% от гласовете.

На президентския пост Радев последователно заемаше умерено проруска и антиeвропейска позиция. Достатъчно е да се припомнят изказванията му от 2023 г., когато обвини правителството, че се опитва да „изтрие“ българската историческа памет, както и опитите му да блокира присъединяването на България към еврозоната.

Още през 2017 г. Радев нарече анексията на Крим нарушение на международното право, но едновременно с това призова за вдигане на санкциите срещу Русия. Той обеща лично да гарантира, че български боеприпаси, продадени на трети страни, няма да бъдат прехвърляни на Украйна.

Радев многократно се е обявявал и против членството на Украйна в НАТО. По време на среща с украинския президент Володимир Зеленски през юли 2023 г. той заяви, че конфликтът с Русия „няма военно решение“ и призова за преговори с Москва. Освен това остро критикува демонтажа на паметника на Съветската армия в София.

Този политически бекграунд не оставя съмнение какъв курс би следвала партията на Радев, дори ако по време на кампанията той формално се въздържа от външнополитически изявления.

Очаква се ключов елемент от кампанията да стане тезата за „невъвличане във войната“, отказ от помощ за Украйна и подкрепа за „миротворческите инициативи“ на президента на САЩ Доналд Тръмп.

По този начин Радев може да привлече електората на „Възраждане“, БСП, както и на популистките формации „МЕЧ“ и „Величие“, заедно с разочаровани избиратели, които досега са неглижирали изборите.

Какво следва

В момента 240-те депутатски места в Народното събрание са разпределени между девет партии, което прави съставянето на стабилна коалиция изключително трудно.

Партията на Радев може да „изсмуче“ гласове от по-малките популистки формации, които едва преминават 4-процентната бариера, като по този начин промени конфигурацията на парламента.

В същото време той може да разчита и на неофициална подкрепа от президентската институция, където остава неговият екип, оглавяван от вицепрезидента Йотова.

Въпреки това подобен сценарий все още изглежда малко вероятен, тъй като през последните години мнозинството български избиратели подкрепят проевропейски партии.

Дали появата на още една проруска формация, макар и водена от популярен президент, ще промени тези нагласи – остава отворен въпрос.

Но едно е сигурно: новият политически играч може сериозно да затрудни съставянето на проевропейско мнозинство. Това представлява риск не само за България, която трудно излиза от продължителна политическа криза, но и за Украйна, която разчита на българска подкрепа.

Превод: Faktor.bg