Илиана Славова

БСП най-после ни изненада. В добрия смисъл. Изглеждаше, че нищо не може да промени обтекаемото говорене на социалистите по темата за еврото. Искаме България да е в еврозоната, но дали сега е правилното време, дали сме готови, нека да изчакаме точния момент – такива неща се чуваха. 
Когато става дума за БСП, не е необичайно зад еврореториката да наднича старата лоялност към Москва.
Но, ето че в най-критичния момент за България откакто страната ни е в ЕС, социалистите

 заеха категорична проевропейска позиция

  Решиха да попречат на своя президент да саботира приемането ни в еврозоната. 

Първо дойде шокът от решението на Крум Зарков да напусне президентството заради противоконституционния характер на референдума за еврото, поискан от Румен Радев. После и официалната позиция на БСП. 
Какво се случва?   

Появиха се множество скептични коментари, че всичко е мимикрия, театър, политическа калкулация – че лоялността към Европа носи повече ползи от тази към Кремъл. Разбира се, че е възможно социалистите да са направили съответните анализи и да са преценили, че в дългосрочен план 

солидарността с Русия е губеща позиция

 Ако е така, значи сме свидетели на знакова преориентация в полза на Европа, което би било изключително положителна тенденция, независимо от мотивите.  

Възможно е и друго обяснение – че поколението политици в БСП, израснало в условията на демокрация (или поне значима част от него), не иска живот по законите на кремълската сатрапия и не желае да рискува връщане на България в руската орбита. Да, това поколение се сниши по темата за Украйна, но сега става дума за решение, което ще има непосредствено отражение върху живота на българското общество. 

Залогът е твърде голям, за да става дума единствено и само за коректност към коалиционните партньори.  

Независимо обаче дали изборът е ценностен или е плод на пресметливост, става дума за повратна точка. Защото е взето решение с трайни последици за бъдещето и защото БСП прекрачи геополитическия разлом. Застана от страната на Европа,

 срещу Румен Радев, „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“

 и извънпарламентарните проксита на Москва. Пое реална отговорност пред европейския избор на България. Не скъса споразумението с путиновата „Единна Русия“, но го лиши от смисъл. 
За първи път подобен разлом се появява в левицата. Непосредствено след падането на комунизма той разделяше дясното и лявото, после политическият инженеринг с руски привкус го премести в самото дясно пространство, сега се вижда и в лявото. По ирония – отново заради Москва, но този път като съпротива, а не като трансмисия на намеренията ѝ. 

Разбира се, 

рано е за фанфари

Днешната повратна точка може да даде началото  (най-после) на модерна европейска левица у нас, но също е възможно шансът да бъде пропилян. Когато се стигна до безпрецедентен блокаж на 48-ия парламент и невъзможност да се избере председател, предишната председателка на БСП Корнелия Нинова разплете възела, давайки подкрепа за Вежди Рашидов като доайен на депутатите. Този акт на национална отговорност обаче не намери подобаващо продължение. По-рано имаше надежди избирането на Сергей Станишев за председател на ПЕС да даде енергия за радикална промяна, но това не се случи. После войната в Украйна предизвика тектонични процеси, които пренаредиха световната политика, но така и не извадиха БСП от стогодишното ѝ русло. Първоначално Кристиан Вигенин зае много ясна и адекватна позиция, която впоследствие се разми в партийната линия.       

Дали сега ще има достатъчно градивна енергия, която да създаде 

левица по европейски модел, 

след 36 години очакване? Ясно е, че няма как един такъв процес да протича гладко и праволинейно, неизбежно ще има жестове към традиционния русофилски електорат. Но въпреки това днес БСП има исторически шанс. Как ще се справи новото ѝ поколение политици? Предстои да разберем.