Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

"Несправедливостта не винаги е свързана с действие; 
често тя се състои именно в бездействие."
(Марк Аврелий)

Войната на Руската федерация против Украйна е заплаха за мира и сигурността в Европа и е директно предизвикателство за НАТО и ЕС, включително и за сигурността и националните интереси на България. Страната ни трябва да продължи да подкрепя Украйна в нейните легитимни усилия и действия да се противопостави на руската военна агресия и да възстанови своята териториална цялост, включително и с предоставяне на военна помощ. България следва да реализира възможности за получаване от наши съюзници и партньори на въоръжение и техника, в замяна на предоставената от нас военна помощ на украинската страна. Това е в наш дългосрочен интерес – не само от гледна точка на отбраната и сигурността на държавата в дългосрочен план, но и с оглед повишаването на нейния международен авторитет като член на НАТО и ЕС.
Предоставянето на военна помощ за Украйна не трябва да се възприема като еднократен акт, а като процес. Предоставянето на военна помощ не следва да се изчерпва единствено и само с изпълнението на Решението на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна от 09.12.2022 г.[1] Това решение на парламента отваря възможността за оказване на военна помощ на Украйна и занапред, с последващи решения на Министерския съвет.

Предоставянето на военна помощ на Украйна създава отлични предпоставки не само за развитието на нашите двустранни отношения във всеки един аспект, но и за осигуряване на добри възможности за участие на български компании в очаквания продължителен процес на следвоенно възстановяване на Украйна. В тази връзка, следва още от сега да се помисли и за възможности за изграждане на взаимоизгодни връзки в сферата на военната промишленост, в контекста и на евроатлантическата интеграция на Украйна.
Предвид хода на войната до момента, понесените от Украйна жертви и разрушения, извършените от руските агресори военни престъпления, както и с оглед характера на управлението на Руската федерация, постигането на мир реално е възможно само след победа на Украйна и възстановяването на нейната териториална цялост в рамките на международно признатите ѝ граници. Дори и при това положение, обаче, ако диктаторският режим на вече обвинения във военни престъпления[2] Владимир Путин не бъде сменен от демократично управление с неревизионистична и мирна визия за мястото на Русия в света, Кремъл ще продължи да следва реваншистки стратегически дневен ред и в средно- и дългосрочен план ще продължи да поставя сериозни предизвикателства пред сигурността в Европа, включително и за България като част от НАТО и ЕС. Това, от своя страна, налага не само изграждането на силна българска отбрана в рамките на колективната и на устойчиви на хибридна агресия държавни институции и общество, но и по-нататъшно укрепване и усилване на присъствието на НАТО по Източния фланг, със засилен акцент върху региона на Черно море.

В новата, фундаментално променена среда на сигурност, операциите ще се водят във всички домейни – по суша, вода, въздух, в космоса и в киберпространството. Нещо повече – към тези пет домейна трябва да имаме предвид и когнитивния аспект. Силата на оръжието сама по себе си ще бъде недостатъчна за противодействие на агресора, ако противникът предварително успее с хибридни инструменти на въздействие да деморализира структурите от системата за национална сигурност и обществото и да постави под свой фактически контрол процесите на вземане на суверенни национални решения. Следва да си даваме сметка, че занапред срещу нас ще бъдат използвани все по-интензивни и подпомагани от развитието на технологиите хибридни въздействия. Същевременно, обаче, дори и устойчивите на хибридни въздействия държави не могат да имат необходимата сигурност, без наличието на достатъчно надежден военен инструмент на силата и без подкрепата на силни съюзници.

В този коренно променен стратегически контекст, отчитайки рисковете и заплахите, пред които сме изправени след началото на войната на Руската федерация против Украйна на 24.02.2022 г., пред нашите Въоръжени сили ще стоят

още по-високи изисквания към техните способности

Това поставя по-високи предизвикателства през изграждането и развитието на Въоръжените сили, с основен акцент върху мисия „Отбрана“. Затова са необходими ускорено превъоръжаване и модернизация, постигане на оперативна съвместимост със силите на съюзниците ни от НАТО, ефективно участие в съюзни военни формирования, адекватно инвестиране в най-важния компонент[3] на отбранителните способности – хората в отбраната, изграждане на военни лидери от нов тип, както и развитието на ефективно взаимодействие с другите национални участници с отговорности към сигурността и отбраната.

Както е известно, отбраната на България се планира, подготвя и осъществява в рамките на изискванията на Конституцията и законите, колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, с ефективно използване на националните отбранителни способности, включващи военни, невоенни и гражданско-военни способности на страната[4]. България следва целите и приоритетите, залегнали в Стратегическата концепция на НАТО и в Стратегическия компас на ЕС. Тези документи фактически са станали част от стратегическата концептуална база на отбраната, заедно с националните ни документи. За нас те са ръководна стратегическа рамка, в която осъществяваме отбранителната политика и градим и развиваме способностите на българските въоръжени сили.

Следователно, след като сме част от колективната отбрана и заедно с останалите съюзници заявяваме, че „Ние сме НАТО“, българските въоръжени сили трябва да бъдат готови да действат ефективно в съюзна среда. Това, на свой ред, налага ускоряване на процесите на технологично превъоръжаване, модернизация и постигане на пълна оперативна съвместимост. Един от начините това да бъде постигнато е използването на възможностите да придобием въоръжение и техника от съюзни държави в замяна на оказване на военна помощ за Украйна.

В това отношение следва да се отчитат следните основни положения:

Първо,

оказването на военна помощ на Украйна е в интерес на укрепването на сигурността на държавата и на нашите съюзници, тъй като това е начинът за ускоряване на постигането на победа за Украйна, обезсилването и сдържането на агресора и следователно – по-бързото постигане на условия за мир. Победата на Украйна е условие за създаване на „благоприятната и предвидима среда на сигурност“, което е наш основен интерес, формулиран в Актуализираната стратегия за национална сигурност[5]. Следователно, с военната помощ за Украйна България работи за реализацията на своя най-висш стратегически документ.
В случай, че се допусне агресорът да победи, тогава Кремъл ще продължи с реваншисткия си дневен ред и следващата цел на неговата агресия е логично да се очаква да бъдат Молдова, Грузия и дори страни-членки на НАТО. При нападение над съюзник от НАТО България ще изпълнява задълженията си по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Това вече е ситуация, в която българските въоръжени сили могат да бъдат изправени пред сблъсък с агресора, който по този начин влиза във война против целия Алианс. В тази връзка, това е реална ситуация, която може да вкара България във война. Не оказването на военна помощ на Украйна сега ни въвлича във война, а допускането на руска победа може да доведе до този крайно негативен сценарий.

При победа на агресора, руската хибридна война против България ще придобие още по-голяма интензивност, в контекста на стратегическото „настъпление“ (невоенно по характера си към момента) на Кремъл към Югоизточна Европа и укрепването на руските позиции по оста Белград-Баня Лука. Крайно обезпокоително е изграждането на т.нар. Руско-сръбски хуманитарен център в Ниш, който осигурява условия за действие на руските разузнавателни служби. 
В по-широк контекст, при победа на Русия стратегическият военен баланс в Черно море, който вече е силно нарушен в полза на Москва, ще бъде още по-неблагоприятен за България и съюзниците ни. 
Не на последно място, победата на Украйна е наложителна, за да не се допусне българската общност в тази страна да живее в условията на руска окупация и/или проруски марионетен режим, с всичките негативни последици за бъдещото развитие и просперитет. Същото се отнася и за българите в Молдова, чието европейско бъдеще е в наш интерес. 
Предвид гореизложеното, победата на Украйна е наш стратегически интерес, за който трябва да допринасяме активно. Противното означава да допуснем подкопаване на собствената си сигурност и национални интереси.

Второ,

оказването на военна помощ на Украйна не следва да бъде еднократен акт, а процес, който отваря допълнителни възможности за превъоръжаване. С изпълнението на решението на Народното събрание от 09.12.2022 г. България далеч не следва да е приключила със своята подкрепа за Украйна в това направление. Това е само първата стъпка, които сме предприели. 
Възприетата досега процедура е тромава, изисква решение на парламента, ратифициране със закон и обнародване на сключен международен договор. Най-неблагоприятното е, че процедурата засяга фактора време и оттам своевременността на пристигането на военната помощ в хода на бойните действия. Процедурата може и да дава правна сигурност на вземащите решения представители на изпълнителната власт, но това не значи, че тя е единствената законосъобразна опция. Това е излишно презастраховане, което има като резултат протакане и забавяне на процесите на доставка на необходимо и използваемо въоръжение и техника за украинските въоръжени сили. Това, от своя страна, се плаща с удължаване на руската агресия, а също и с авторитета на България сред съюзниците и партньорите ни.
Следва да се търсят занапред правни възможности оказването на военна помощ за Украйна да става по по-лека и ускорена процедура – само с решение на Министерския съвет, който може да взема подобни легитимни решения. Или, ако по някаква причина продължи да се следва тежкия модел на вземане на отделни решения на Народното събрание с последващи ратификации, трябва да се търсят възможности правителството да бъде упълномощено със свои последващи решения да допълва пакета на вече гласуваната военна помощ. 
В този контекст, вече има благоприятно решение[6] на Конституционния съд, което дава възможности на законодателната и изпълнителната власт да работят за реализацията на българския стратегически интерес на сигурността и за изграждане на отбранителните способности на българските въоръжени сили.

Трето,

чрез оказването на военна помощ за Украйна България единствено и само може да подпомогне (допълни) своето превъоръжаване и модернизация, но това далеч не е достатъчно за тяхното пълно реализиране. Сама по себе си тази опция няма да реши въпроса с модернизацията, но тя може да окаже ценна подкрепа на системните усилия за превъоръжаване. Затова тя не трябва да бъде пропускана. Особено в условията на ограничени средства за отбрана и остра необходимост от бързо технологично превъоръжаване на всички видове въоръжени сили, България трябва да се възползва и от тази допълнителна възможност. В това отношение Словакия вече го прави с обещаващ напредък и дава пример на все още колебаещи се съюзници. Със своя пример Словакия сега се утвърждава лидер по Източния фланг на НАТО.

Четвърто,

получаването на въоръжение и техника, финансова подкрепа  от наши съюзници и заместващи способности, в замяна на изпращането на военна помощ за Украйна, е възможност, която е ограничена във времето. Колкото повече то напредва, толкова повече възможностите се изчерпват. С преминаването на Украйна към западни образци въоръжение и техника интересът към нашите стари съветски системи, които, така или иначе, ще бъдат снети от въоръжение, прогресивно ще намалява. Следователно, тези унаследени платформи следва да бъдат реализирани, докато стойността им е най-висока и докато към тях съществува проявен интерес. Освен това така се спират и разходите по тяхното поддържане и използване, които следва да бъдат пренасочени към изграждането на нови способности. За целта те може да бъдат пренасочени към инвестиционен механизъм в помощ на превъоръжаването.

Пето,

осуетяването на възможността България да изпрати оръжие на Украйна е в интерес на Кремъл. Това е приоритетна цел на руската хибридна атака, реализирана чрез всички възможни средства и методи, с които Москва разполага в България. Основният руски хибриден удар е насочен към процеса на вземане на решения на държавно стратегическо ниво, в контекста на интензивна дезинформационна кампания за манипулиране на общественото мнение. Затова институциите трябва да бъдат готови да действат решително в защита на националния интерес.

Руският интерес е Украйна да не получава оръжие,

което да може да използва срещу нея във войната и така да се създадат условия за постигане на военна победа за Москва. От гледна точка на стратегическия интерес на Кремъл, страната ни следва да функционира само като формален съюзник в Алианса, без да дава реален принос за колективната отбрана, както и да има слаби въоръжени сили, използващи оперативно несъвместима и остаряла съветска техника. Ако България не предоставя военна помощ на Украйна, Кремъл постига тези две цели едновременно.  Това не следва да се тълкува като уличаване на абсолютно всички българи, които сега са против даването на военна помощ на Украйна, в осъзнато и злоумишлено служене на руския интерес. Дори и тази позиция да е споделяна единствено и само заради идейни убеждения, криворазбран пацифизъм, недостатъчна информираност и в състояние на заблуда, нейното реализиране фактически обслужва агресията на Кремъл и следователно – продължава да води до пропуснати ползи и да вреди на интересите на България като държава-член на НАТО и ЕС.

Предвид гореизложеното, отговорната и прагматична национална отбранителна политика следва да бъде насочена към използването в максимална степен на този моментен прозорец от възможности за замяна на старата съветска техника с нова и/или оперативно съвместима. Затова сега е времето да използваме всяка една отворила се възможност за това.
Приоритетно трябва да търсим придобиването на ново въоръжение и техника. В случай, обаче, че получим използвана (second hand), но работеща техника от наши съюзници в НАТО, осигуряваме само оперативна съвместимост. Проблемът с технологичното превъоръжаване обаче остава. Въпреки това, в непосредствен план е по-добре въоръжените ни сили да разполагат с оперативно съвместима, макар и използвана техника, отколкото да останат със старата и оперативно несъвместима съветска такава.

Към момента възможностите Българската армия да бъде въоръжена с техника от съюзни държави в замяна на военна помощ за Украйна са:
1. Кръгови сделки - Ringtausch[7];
2. Финансиране от САЩ за придобиване на въоръжение и техника;
3. Осигуряване на временно заместващи способности от съюзници.
В светлината на решението на Народното събрание на 09.12.2022 г. за предоставяне на военна помощ на Украйна е съвсем логично и особено необходимо да се водят активно разговори със съюзници  и партньори за придобиване на отбранителни способности на принципа на кръговите сделки, или „Ringtausch“. Това е една от възможностите срещу предоставената от наша страна военна помощ да получим като минимум оперативно-съвместима техника. 

Практиката към момента показва, че Германия предоставя[8] въоръжение и техника на Словакия, Словения, Чешката република и Гърция в замяна на изпращане от тяхна страна на военна помощ на Украйна. Могат да бъдат посочени следните

конкретни примери:

* Словакия получава от Германия 15 танка Leopard 2A4, вкл. муниции, обучение и логистична поддръжка, в замяна на 30 БМП-1; 
* Словения получава от Германия 40 военни камиона “15t mil gl MULTI”, 5 от които са оборудвани с контейнери за гориво, срещу 28 танка M-55S[9];
* Чешката република получава от Германия 14 танка Leopard 2A4 и една бронирана машина Büffel в замяна на неуточнен брой[10] танкове T-72; 
* Гърция получава от Германия 40 бойни машини на пехотата Marder срещу 40 BMP-1.

Освен реализираните сделки с Германия, като друг пример за кръгов обмен може да се посочи и заявеното (април 2022 г.) намерение на Полша да изпрати неуточнен брой танкове Т-72, срещу които да получи от Великобритания танкове Challenger-2. Все още няма актуална информация[11] за хода на този процес.
Въпреки някои негативни очаквания и внушения в медийното пространство, следва да се отчита, че Словакия, Гърция, Словения и Чешката република вече реализират конкретни резултати. Щом тези държави могат да го постигнат, защо това да не бъде възможно и за България? Разбира се, че това зависи от параметрите на конкретните предложения към нас, но реализацията дори и на неголяма по обем сделка ще ни донесе най-малкото оперативно съвместима техника, независимо, че е second hand. Това би ни осигурило едновременно с това и освобождаване от количества стара съветска техника, по която разходи повече няма да се правят. Не на последно място, подобна сделка би била знакова за продължаването на готовността на България да бъде част от държавите в НАТО и ЕС, които изпращат военна помощ на Украйна. Това повишава нашия авторитет сред съюзниците и партньорите. Ето защо усилията в тази насока следва да продължат. 

Критиците на подобни решения могат да изтъкнат като аргумент против, че получаваната по Ringtausch техника е стара като модел. Въпреки това обаче тя е оперативно съвместима и представлява добро начало за „отваряне на вратата“ за бъдещи сделки. Хипотетично, дори да ни бъдат предложени по-стари модели танкове Leopard, бронирани машини Marder или други платформи, те не трябва да бъдат отказвани, защото впоследствие при покупката на нови модели можем и трябва да търсим преференциални условия за придобиване. Най-малкото по този начин се освобождаваме от стара съветска оперативно несъвместима техника и така спираме и разходите по нея, а в политически план България печели авторитет пред съюзници и партньори, защото е изпратила военна помощ на Украйна.

По отношение на втората възможност – финансиране от САЩ по Програмата за чуждестранно военно финансиране (FMF), тук възможностите са много по-големи. Както вече Словакия показа, възможно е и придобиването на нови и оперативно съвместими системи при значително изгодни условия. За разлика от Ringtausch, вече става дума не само за осигуряване на оперативна съвместимост, но и за реално технологично превъоръжаване с нови платформи. Фактът, че САЩ са предложили на Словакия 12 нови хеликоптера Bell AH-1Z Viper, заедно с оборудване за тях, обучение на пилоти и техници и 500 ракети "Hellfire", в замяна на 13 стари изтребители МиГ-29, които Братислава изпраща[12] на Украйна, трябва да бъде пример за следване и от България, при това в най-бърз порядък. Факторът време не играе в случая в наша полза.
Страната ни развива от десетилетия стратегическо партньорство със САЩ в отбраната, което вече има и своите дългосрочни измерения за българските ВВС, особено в съюзния контекст с придобиването от наша страна на 16 самолета F-16. На тази база и при достатъчна конкретност по отношение на помощта, която сме готови да предоставим на Украйна, съществуват добри условия за постигане на подобен положителен резултат и за България. Още повече, че вече САЩ са предложили на Словакия щедра финансова компенсация[13] - Словакия ще трябва да плати за предложения ѝ пакет около 340 милиона долара за 3-4 години, а около 660 милиона долара ще бъдат покрити от американска страна. Предвид вече създадения прецедент, България може и трябва да си извоюва в процеса на двустранните преговори между стратегически партньори в отбраната подобни благоприятни финансови условия.

По отношение на възможностите да получим значително финансиране по FMF от САЩ, усилията ни следва реалистично да бъдат насочени към придобиване на способности, които сега са в дефицит. България би могла да преговаря за бойни хеликоптери, РСЗО, системи за ПВО и ПРО, 3D-радари или за допълнително въоръжение на вече поръчаните самолети F-16. Особено важни са 3D-радарите, тъй като тяхната липса възпрепятства ефективната експлоатация на F-16 и оттам разгръщането на пълния потенциал на новите самолети. За да има резултати, на първо място от наша страна трябва да има политическа воля и конкретика в предложенията ни. Възможностите на служебното правителство са ограничени, но то може, на добра воля и в името на националния интерес, да подготви максимално условията за следващото редовно избрано.
Реализирането на подобни сделки ще изисква време. Необходими ще бъдат най-малкото няколко месеца, ако не и повече, за да бъде сключен и да влезе в сила договор за придобиването на нови способности. При всички положения, подобни сделки ще изискват финансиране от наша страна, което най-вероятно ще надхвърли 100 милиона лева и следователно – ще бъде необходима санкция и на Народното събрание. За производството на новата техника също ще трябва време, а до нейните доставяне и постигане на най-малкото начална оперативна способност ще изминат де факто няколко години. Времето може и да се окаже по-малко, в зависимост от това каква техника бъде избрана, но при всички положения тези новопроизведени системи не постъпват веднага на въоръжение.

Предвид горепосоченото, придобиването на нови платформи по тази схема ще изисква време, така че способностите няма да бъдат непосредствено налични. Въпреки това, няма основание такава опция да не бъдат реализирана още сега. Вярно е, че резултатът под формата на готови за използване отбранителни способности ще бъде факт на един по-късен етап. За сметка на това обаче те ще бъдат нови, модерни, оперативно съвместими и ще бъдат на въоръжение в дългосрочна перспектива. Логичният въпрос на този етап е с какво да бъдат заместени липсващите временно способности, след като предадем на Украйна старата съветска техника.

Ясно е, че на намиращата се все още на въоръжение стара съветска техника, така или иначе, ѝ остават броени години, а за някои платформи (МиГ-29) вероятно само месеци “живот”. Тя неизбежно ще трябва да бъде снета от въоръжение. Разходите по нейното остатъчно използване и утилизация остават за наша сметка. Нещо повече – това е стара и оперативно несъвместима техника, която в съюзен контекст по време на криза и война не може да се използва (най-малкото защото липсва система за опознаване „свой-чужд“/IFF). Следователно, тази стара техника е причина за отворилите се сериозни дефицити в способностите. Затова в наш интерес е да се освободим възможно най-бързо от нея, като използваме „златния прозорец“ от възможности да я изпратим като военна помощ на Украйна, срещу което да получим възможно най-добри компенсации. Какви и колко ще са тези компенсации зависи от преговорите, които се водят. А за да има успешни преговори, първо трябва политическа воля и ясна визия.

Безспорно, за времето от освобождаването от старата съветска техника чрез

даряване на Украйна

до постъпването на новата (напр. F-16, ПВО и ПРО, РСЗО, щурмови хеликоптери, 3D-радари и др.) се получава временен дефицит от собствени способности. За сметка на това обаче можем да разчитаме на съюзни способности, които да попълнят дефицита, именно защото България е част от НАТО. Ето защо това развитие по никакъв начин не отваря „прозорец“ на уязвимост за нас, а напротив – на възможности. Защото ние сме НАТО. Ето това е още една ситуация на изпълване на тези думи с практическо съдържание. В такъв случай ще можем да разчитаме на заместващи способности, които ще ни бъдат предоставени, макар и това да е временно до придобиването на нови, от наши съюзници. С това вече идва третата налична опция, в допълнение към Ringtausch и финансирането от САЩ, а именно осигуряването на временно заместващи способности от съюзни държави. Тези способности ще бъдат налични у нас до придобиването на наши собствени и/или изграждане на съвместни в рамките на многонационални инициативи в НАТО и ЕС. В това е смисълът на членството в двата съюза. И точно тук и сега можем за реализираме значителна практическа полза за отбраната. По този начин можем да спрем да поддържаме старата съветска техника, като едновременно с това осигурим заместващи съюзни способности, при това модерни и оперативно съвместими. Нека направим уточнението, че тук говорим за способности, т.е. способности с всичките налични осем компонента, а не единствено и само за материалния компонент[14] – въоръжението и техниката.

Словакия вече даде положителен пример с изпращането на стара съветска система за ПВО С-300 на Украйна. В резултат на този далновиден стратегически ход в страната вече бяха разположени модерни системи PATRIOT на съюзниците САЩ, Нидерландия и Германия. Факт е, че Словакия не става собственик[15] на тези системи, но резултатът е безспорен – държавата е надеждно защитена от модерни и оперативно съвместими способности за ПВО и ПРО. Нещо, което не е било налично при поддържането на системата С-300 и следователно тази система не е осигурявала способност с такова качество като сега разположената. На по-късен етап Братислава ще придобие и свои собствени системи за ПВО и ПРО, но тя дотогава ще разчита на съюзната солидарност – така, както например разчитат тези държави от НАТО, които нямат изтребителна авиация за охрана на въздушното им пространство. Тези страни без собствена изтребителна авиация не са по-малко сигурни и не са по-лошо защитени, защото със самолети от други държави от НАТО се носи дежурството по охрана на въздушното им пространство. Даже напротив. Балтийските държави са надеждно защитени от модерни съюзни самолети, чиито пилоти са добре тренирани като брой летателни часове. Така Литва, Латвия и Естония имат осигурени способности, които иначе трудно биха си позволили, а Словакия сега разчита на по-надеждни способности за охрана на въздушното ѝ пространство, отколкото е имала през последните години, когато е поддържала на въоръжение МиГ-29.
Решенията са налични. Всичко е възможно. Въпросът е на политическа воля. И на действия на добра воля. А преди това – на преодоляване на стереотипи в мисленето, които пречат на реализацията на подобни перспективи. Тези мисловни стереотипи, независимо от реалните интереси и мотивацията на субекта, вземащ решения, към момента работят в интерес на руската гледна точка. Дори субектът да е добросъвестен и лоялен към държавата, отказът да се осъществят новите възможности води до негативен резултат под формата на реализация на чужд интерес, в конкретния случай – руския. А той се състои в това Украйна да не получи оръжие, което да използва, за да се защитава във войната, и в държавите по Източния фланг на НАТО да няма разположени модерни и ефективни способности на съюзници от НАТО (напр. за охрана на въздушното пространство и за ПВО и ПРО.).

В тази връзка следва да се изчисти един важен концептуален момент. Задължението на всяко едно правителство по отношение на отбраната е да осигурява наличието на способности. Смисълът тук е осигуряването на способности, без стереотипни ограничения във връзка със собствеността на материалния компонент[16] на способностите. Тези способности могат да бъдат както собствени, така и на съюзници, разположени временно. А могат да бъдат и споделени от група съюзни държави. Независимо от това чий е техният собственик, наличието на тези способности е определящо за това дали управляващите са изпълнили дълга си към държавата и обществото и дали водят успешна отбранителна политика. Балтийските държави нямат изтребителна авиация, но техните правителства са осигурили патрулирането на самолети на съюзници от НАТО и, следователно, са изпълнили дълга си. След като една държава е съюзник в НАТО, тя може да разчита на съюзниците си. Словакия вече разчита успешно и за Air Policing, и за ПВО и ПРО. Следователно, Словакия вече е по-добре обезпечена от способности държава сега, отколкото преди със старите съветски МиГ-29 и С-300. Въпрос на време е да придобие и собствени такива. 

При добре използвани възможности и успешни преговори, България, в замяна на своите МиГ-29, СУ-25, С-300 и други системи за ПВО, например, може да си осигури безвъзмезден съюзен Air Policing с модерни самолети и пилоти с достатъчно осигурени летателни часове на година[17], както и много по-добро и надеждно покритие от разположени у нас системи на ПВО и ПРО на съюзни държави, но също така и да получи финансови отстъпки за придобиването на бъдещите си собствени системи (напр. ЗРК PARTIOT, NASAMS II, IRIS-T, SAMP/T; хеликоптери Bell AH-1Z Viper; танкове Leopard 2 и M1 Abrams; ракетни системи за залпов огън с повишена мобилност M142 HIMARS, MLRS M270A1; и противокорабни ракетни комплекси NSM™ CDS). Словакия вече получи две трети отстъпка от цената на 12 нови бойни хеликоптера. Можем и ние да постигнем подобен резултат. Примерът вече е даден, а от нас зависи да извоюваме подобни резултати. Водещо положение, с два задължителни елемента, при такива преговори следва да бъде, че, при отваряне на временен дефицит от способности в резултат на предоставяне на военна помощ от наша страна на Украйна, съюзниците ни осигуряват временно такива до придобиването на нови от наша страна, като едновременно с това получаваме и отстъпка в продажната цена за нови платформи. 
Временно разположени способности, които да покрият временния дефицит, и значителна отстъпка в цената – това са двата стълба на успешната сделка в този аспект.
Що се отнася до бъдеща мисия по Air Policing на съюзни държави, първите слотове следва да бъдат запълнени от САЩ и други водещи съюзници. Поради възможности за хибридна политическа намеса, инспирирана от про-руски фактори, желателно е евентуален слот за Турция да бъде реализиран на по-късен етап, по възможност с наближаването на времето на доставката на новите самолети и застъпването на бойно дежурство.

При това решение,

България ще спести значителни средства от поддръжката на старите съветски самолети,

които могат да бъдат пренасочени към обучение и подготовка на още пилоти и технически състав за F-16, за най-малко 16 самолета, с поглед към преминаването на F-35 в дългосрочен план. Шестнадесет самолета F-16 е минимумът, върху който следва да се надгражда занапред. С други думи, това е основа, върху която да се стъпи, а не таван за изтребителната авиация. На тази основа следва да се планира подготовката и развитието на личния състав. На тези пилоти и технически състав, които няма да могат да се реализират на новия тип боен самолет, следа да бъде осигурена възможност да продължат службата си на длъжности, съобразени с квалификацията, резултатите в работата, интересите и мотивацията им.

Против подобно решение за съветските самолети и ПВО се чуват не само политически аргументи, които често пъти са инспирирани и/или поддържани от руската хибридна намеса в България, но и такива от правно естество. Посочват се Конституцията и ЗОВСРБ, като пречки. В този случай се говори за правни препятствия за реализиране на възможности от стратегическо значение. Това може да бъде пречка, само ако политическата воля не достига. Или има такава, която иска да види точно това негативно развитие.
Като изключим хипотезата управление на служебно правителство при отсъствие на действащ парламент, трябва да се има предвид, че правната рамка може да бъде променяна.
Според Чл. 130. (1) от ЗОВСРБ  „Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави.“ Тук може да възникне въпросът дали е възможно при съвместно осъществяване на Air Policing да участват само самолети на съюзни държави, без непременно България да участва със свои. С други думи, достатъчно ли е да участваме само с наземна поддръжка, но без самолети? В случая езиковият смисъл в закона може да прозвучи като по-тесен от действителния смисъл, който законодателят е искал да вложи в текста. В действителност обаче текстът на закона не налага непременно участие със самолети от българска страна, като нашият принос към съвместното осъществяване на Air Policing може да бъде и с други средства. Единственото, което безспорно е задължително при такива съвместни мисии, е участието на Българската армия, респ. на ВВС, които обаче, освен самолети, разполагат и с други средства. При продължаващи спорове и неясноти по темата, необходимо е да се внесат изменения и допълнения в закона, които да прецизират текста в посока отваряне на възможности и премахване на ограничения. 

В тази връзка също така може да внесат изменения и допълнения в ЗОВСРБ, регламентиращи правото и правилата за употреба на сила от пилотите на съюзните държави, носещи съвместно бойно дежурство по Air Policing. Това също е възможно и трябва да се постигне по законодателен път възможно най-бързо. Защото законът трябва да служи на интереса и на сигурността на обществото, а не обратното.
Положителен пример за изясняване на непълноти в ЗОВСРБ във връзка с взаимодействието на националните и съюзните сили са гласуваните изменения и допълнения[18] във връзка с разположената бойна група на НАТО в България и нашия принос към нея. И по този въпрос се чуваха руски опорни точки до последно, като съпротивата и хибридното въздействие ще продължават на всички възможни нива. Щом за българското участие в бойната група на Алианса в България е възможно да бъде внесена необходимата яснота и да се дават възможности за действие, защо да не бъдат изяснени и спорните въпроси и неяснотите относно охраната на българското въздушно пространство от съюзни самолети, включително и за употребата на сила при съвместна мисия, дори и само с наземна поддръжка от българските ВВС? Балтийските държави и Словакия, например, вече са решили този въпрос и охраната на тяхното въздушно пространство се осъществява от съюзници. 

Що се отнася до

Конституцията,

по специално чл. 9, ал. 1, („Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“), не би следвало разпоредбите му да получават ограничително тълкуване. Това, че Въоръжените сили „гарантират“ и „защитават“, не би следвало да изключва възможността тук, временно, вместо тях, по някои дефицити на способности, да бъдат разположени и да действат въоръжени сили и на наши съюзници от НАТО. Още повече, че това са сили на съюзници, с които имаме сключени технически договорености. Ако бъде възприета ограничителната логика, то тази конституционна разпоредба би могла да възпрепятства осъществяването и на съвместни мисии по охрана на въздушното пространство (ако приемем, че Въоръжените сили единствено и само те и никой друг „гарантират“ и „защитават“…). Дори при хипотеза съвместен Air Policing със сили и средства на съюзник, в който ВВС не участват със самолети, а само с наземна поддръжка, Въоръжените сили продължават да изпълняват чл. 9, ал.1. от Конституцията, защото, независимо от средствата, с които участват, те все пак участват съвместно. Доведена до крайност, такава логика би поставила въпроса дали вече Министерството на отбраната, респ. правителството, не нарушава Основния закон, след като са били допуснати дефицити от способности и оттам съществуват „ограничения“ в изпълнението на задачите на Въоръжените сили (факт, признаван от не един годишен доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили). Затова е необходимо обективно, а не политизирано тълкуване на Конституцията и законите на България.
В случай, че съмненията остават и оттам някои министри биха могли да бъдат възпрепятствани в действията си заради опасения от евентуално търсене на отговорност, тогава следва да бъде сезиран Конституционният съд, които със свое тълкувателно решение може да осигури необходимата свобода на действие на Министерството на отбраната. А ако това се окаже недостатъчно, трябва да бъдат направени промени в Конституцията. В този контекст, правото е призвано да служи на интересите на обществото, като правните норми непрекъснато се развиват и адаптират. Очевидно такъв момент вече е дошъл и за законодателната база на отбраната на нашата страна в коренно променената стратегическа среда. Въпрос на лидерство, смелост и решителност да се поема отговорност и безрезервна отдаденост на каузата.

В този контекст следва да се отбележи и въпросът със спешността на доставката на муниции за Украйна. България следва да подпомага украинските въоръжени сили и с боеприпаси, след анализ на оперативните наличности в складовете. Поради чувствителността на информацията конкретика не може да бъде представена в настоящото изложение. Дори да се допусне, че към момента няма значителни излишни количества, от политическа гледна точка отказ на България подкопава нейния образ като солидарен съюзник в НАТО и партньор на Украйна. Затова, дори при хипотезата за липса на излишни количества годни за употреба боеприпаси, България все пак трябва да предостави сега известни количества, макар и минимални. Това би било действие със силно знаково значение, което работи в полза както на сигурността на страната ни, така и на нейния имидж и доверие сред съюзниците и партньорите. В тази връзка участието в инициативата на ЕС на стойност 2 млрд. евро за доставка на Киев на 1 милион артилерийски боеприпаса и съвместни покупки на муниции, с които да се попълнят запасите на държавите-членки, трябва да бъде подкрепена активно от българска страна. Това е в интерес на сигурността и отбраната на България и на развитието на капацитета на българската отбранителна промишленост, включително и за производството на 155 мм снаряди.
Предвид всичко изложено по-горе, България следва да търси начини за подпомагане превъоръжаването и модернизацията на Въоръжените сили, като продължи да оказва военна помощ на Украйна. Предоставянето ѝ не е еднократен акт, а процес. Решението на Народното събрание от 09.12.2022 г. работи в интерес на сигурността и отбраната на държавата и допринася за повишаването на нейния международен авторитет. Все още за нас е отворен прозорецът от възможности в замяна на тази подкрепа да получим от наши съюзници въоръжение и техника по Ringtausch, финансова подкрепа за придобиване на нови платформи и осигуряване на заместващи способности. Този прозорец обаче все повече се затваря с времето. Затова възможностите трябва да бъдат реализирани именно сега, в интерес на нашата цел да изградим силна българска отбрана в НАТО и ЕС.

Бележки:
[1] Обн. ДВ, бр. 99/13.12.2022 г.
[2] На 17 март 2023 г., Втората предварителна камара на Международния наказателен съд издаде заповеди за арест на Владимир Владимирович Путин, президент на Руската федерация, и на Мария Алексейевна Лвова-Белова, омбудсман по правата на децата в Руската федерация. Путин е обвинен във военни престъпления в Украйна. В становището на съда се казва, че руският президент е отговорен за незаконната депортация на украински граждани, сред които и деца. Вж.: Situation in Ukraine: ICC judges issue arrest warrants against Vladimir Vladimirovich Putin and Maria Alekseyevna Lvova-Belova | International Criminal Court (icc-cpi.int)
[3] Отбранителните способности на Въоръжените сили се развиват като съвкупност от следните елементи: доктрини; организация; подготовка; въоръжение, техника и оборудване; лидерство; личен състав; инфраструктура и оперативна съвместимост.
[4] Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032, приета с Решение на Народното събрание на 11.02.2021 г.
[5] https://www.me.government.bg/…/files/akt.strategiq2020.pdf

[6] Конституционно дело №1/2023 г., https://www.constcourt.bg/…/5dd39524-9998-4971-b06c…
[7] Ringtausch е немски термин за обозначаване на процедура между поне три страни, според която дадена държава предоставя оперативно съвместимо въоръжение и техника на държави, които, на свой ред, даряват своя стара съветска техника на Украйна.
[8] The Ukraine Support Tracker: Which Countries Help Ukraine And How, Kiel Institute for the World Economy, No. 2218 February 2023, KWP_2218_Trebesch_et_al_Ukraine_Support_Tracker.pdf (ifw-kiel.de) , стр. 22
[9] Модернизирана версия на танк T-55.
[10] По непотвърдени данни техният брой може да е достигнал 40 като горна граница, вж. The Ukraine Support Tracker: Which Countries Help Ukraine And How, Kiel Institute for the World Economy, No. 2218 February 2023, KWP_2218_Trebesch_et_al_Ukraine_Support_Tracker.pdf (ifw-kiel.de), стр. 22
[11] The Ukraine Support Tracker: Which Countries Help Ukraine And How, Kiel Institute for the World Economy, No. 2218 February 2023, KWP_2218_Trebesch_et_al_Ukraine_Support_Tracker.pdf (ifw-kiel.de), стр. 21, бележка под линия № 27.
[12] Slovakia delivers first 4 Soviet-era MiG-29 jets to Ukraine | AP News
[13] САЩ предлагат на Словакия хеликоптери за дарените на Украйна МиГ-29 - От деня (bnr.bg)
[14] DOTMLPFI - Doctrine, Organization, Training, Materiel, Leadership and Education, Personnel, Facilities and Interoperability
[15] Затова тази възможност не следва да се бърка с Ringtausch, по която страната става собственик на получената техника.
[16] Materiel като един от осемте компонента на способностите (DOTMLPFI).
[17] Дори и да не бъде покрит напълно стандартът от 180 (140+40 на симулатор) часа годишно при пилотите на съюзните държави, осъществяващи съвместен Air Policing, а средното равнище да е само около 100-120 часа, то е в пъти по-добро от достигнатото средно ниво у нас. Последното не е по вина на пилотите ни, а се дължи на липсата на достатъчен брой изправни самолети, на които да се извършва подготовката, което, от своя страна, е отговорност на стратегическото ниво на управление на отбраната. Поддръжката на МиГ-29 в идните месеци ще се осигурява все по-трудно (с перспектива към невъзможност), а оттам и подготовката. Следователно, дефицит от способности ще настъпи по-скоро в краткосрочен, отколкото в средносрочен план, независимо дали ще бъдат предоставени самолетите на Украйна или не.
[18] ЗОВСРБ, изм. и доп. ДВ. бр.14 от 10.02.2023 г.