Създаден от френския скулптор Огюст Роден, „Мислителят“ отдавна е символ на съзерцание, философия и човешки вътрешен конфликт. Но колко от нас познават наистина историята и трансформациите ѝ?

Оригинално „Мислителят“ е замислен като част от монументалния проект „Вратите на Ада“ – скулптурен портал, вдъхновен от Божествена комедия на Данте Алигиери. Роден първоначално представя фигурата като самия Данте, съзерцаващ съдбата на осъдените души. В ранните варианти скулптурата дори носи флорентинска шапка – своеобразна „мисловна шапка“, подчертаваща идентичността на поета.

С времето обаче Роден отдалечава образа от конкретната фигура на Данте и го превръща в универсален символ на човешката мисъл. Първоначалната височина от 70 см е увеличена, и той започва да се експонира като самостоятелна творба – първо под заглавия като „Поетът“, после „Поет/Мислителят“ и накрая просто „Мислителят“.

Огюст Роден (1840–1917) се смята за един от основоположниците на модерната скулптура. През целия си живот той отстоява правото на твореца да изразява емоции и идеи чрез формата, често нарушавайки академичните канони. Роден създава произведения с драматична експресия и натурализъм – от „Целувката“ до „Бюргерите от Кале“.

„Мислителят“ е квинтесенцията на този подход.

„Той мисли не само с мозъка си, с разширените ноздри и стиснатите устни, но с всеки мускул на ръцете, гърба и краката си, със стиснатия юмрук и напрегнатите пръсти на краката“, казва самият Роден.

След смъртта на съпругата си Роз Бьоре през 1917 г., Роден поставя бронзова отливка на „Мислителят“ върху нейния гроб в Медон. По-малко от година по-късно, той е погребан до нея, а скулптурата остава над двамата – едновременно надгробие и автопортрет на духа на Роден.

Макар създаден с конкретна цел, „Мислителят“ се превръща в глобално разпознаваем образ, с копия в музеи от Кайото до Филаделфия.

През 1970 г. пред музея в Кливланд, щата Охайо, една от версиите на „Мислителят“ става жертва на бомбен атентат. По време на силното социално напрежение около Виетнамската война, непознати поставят метална тръбна бомба под бронзовата фигура. Скулптурата, тежаща близо 400 кг, се срутва, фрагменти от бронз летят като шрапнели, счупват прозорци и нараняват мраморни колони.

Надписът в основата – „Срещу управляващата класа“ – подсказва за политически мотив, но случаят остава неразкрит. Взривената скулптура е една от малкото отливки, направени приживе на Роден и под негов контрол. Въпреки щетите, музеят решава да не реставрира скулптурата, а да я изложи в увреден вид – като символ на историческата буря.

„Мислителят“ днес не е просто скулптура – той е образ на идеята за вътрешен труд, съмнение и стремеж към истина. Роден го създава като част от Ада, но светът го превръща в емблема на мисълта на хуманизма. И може би точно в това е неговата сила: че никога не е само това, което изглежда.