Наложи се усещане, че не Владимир принадлежи на Русия, а че Русия му принадлежи на него

Нож в гърба на режима в Кремъл ще забие не този, който изглежда най-големият европеец, а този, който изглежда най-големия азиатец, казва политологът, преподавател в Оксфорд

Интервю на Валентин Барышников

Преди три години, когато Владимир Путин се готвеше да бъде преизбран за пореден път за президент на Русия, политологът Владимир Пастухов прогнозира, че режимът ще става все по-жесток и това в крайна сметка ще подтикне Русия да го смени.
Въпреки това, Владимир Пастухов подчертава, че е песимист и описва твърде мрачни сценарии за развитието на Русия:

– Няма никаква предопределеност, че режимът на Путин ще бъде заменен от либерална демокрация. Има разбиране, че режимът на Путин в сегашния му вид е обречен, но какво ще дойде вместо него – това е големият въпрос.
Всичко случващо се ни води към чертата, след която ще стане невъзможно да продължим да съществуваме както досега. И ще има или замяна на режима с по-европейски, по-съответстващ на европейските традиции или пропадане в пропастта: пълна кореизация (имам предвид Северна Корея), или пълен разпад.
Още през декември 2012 година писах, че, за да запази личната си власт  Путин ще трябва да доведе страната до някакво ново качество.
С други думи, за да оцелее той трябва да стане Сталин.
И през годините тази прогноза не се промени, само се ускори движението по тази траектория. 
Питунският режим можеше да остане в точката "нито мир, нито война", но не остана там. Ние преминахме в ново състояние, в което ежедневно се извършва ново зло.
Така не може да продължим до безкрай и след известно време ще има нов "качествен скок".
Според мен, между 2024–25 и 2030 година в Русия ще се случат много радикални промени.

- Какво означава "да стане Сталин"? 

- Да премине от персонални индикативни репресии към достатъчно масови репресии, които да засягат не само отделни личности, а цели социални слоеве и групи, например, интелигенцията.
Няма смисъл да потиска селячеството, Сталин вече изпълни тази мисия, селячество в Русия вече няма, има селски пролетариат.
Вторият показател е откритостта на информационното пространство.
Моята прогноза е, че ако се запази съществуващият тренд ще се стигне до опит да бъде сложен "файъруол" между руския  и глобалния интернет.

- Защо това е важно?

- Защото разликата между "тук" и "там" е основен революционизиращ фактор. Това, впрочем, води до политизацията на младите поколения, защото връща Русия в състоянието на късносъветското общество, когато всички със завист гледаха през ключалката какво се случва в другите, по-успешни цивилизации.
Докато Русия е част от единното информационно пространство тази потребност не съществува, но ако бъде реализирано, това ще е нова мотивация за младите да мразят режима.
Основната част от хората се ръководят от много простички мотиви: комфортен живот, стремеж към лично щастие, благоденствие. В известен смисъл съдбата на всеки режим пряко зависи от това в каква степен удовлетворява тези потребности, потребности от първи ред, а не тези от втори ред - справедливост, свобода, равенство, братство – това са вече производни.
За режима е опасно ако възникне голяма разлика между хората именно в тази плоскост и когато сравнението с "другите" не е в полза на режима.
А разликата между "тук" и "там", повтарям, е основният революционизиращ фактор.

- Когато казвате, че ще се случи или либерализация на режима или затягане на гайките, имате предвид, че това ще бъде режимът на Путин, който ще стане или по-либерален или по-жесток, или говорите за друг, нов човек?

- Аз не вярвам в опцията за либералния Путин, той вече не може да се промени в тази посока, в съзнанието му са се случили необратими промени, появи се месиански комплекс, възприемане на действителността в черно бели цветове, усещане, че не той принадлежи на Русия, а че Русия му принадлежи на него.
В същото време, аз не вярвам, че създаденият от Путин механизъм на властване е нещо, което може да се предаде "по наследство".
Факторът на физическото "оттегляне" на Путин е практически присъда за съществуващия режим. 
Но не съм готов да разсъждавам дали с Путин ще се случи нещо и кога. Безсмислено е да се обсъжда, това не зависи от никого и прилича на опит да бъде прехвърлена на Бога отговорността за съдбата на Русия.
Затова, когато говоря за дестабилизация през 2025–30 година, все пак имам предвид дестабилизация при живия Путин заради възникването на сериозни вътрешнополитически и външнополитически предизвикателства и вследствие на депресивното състояние на най-близкото му обкръжение.
Този момент може да съвпадне с поредната съществена деградация на режима до състояние на мащабен терор и пълна затвореност.
Това може да изглежда като нещо средно между съвременен Китай и Съветския съюз от 30-те години.

- Да поговорим за сценария, при който режимът се демократизира. Това означава някаква форма на сваляне на Путин и необходимият за това разкол в елита?

- Не ми харесва самият термин "разкол в елита". Първо, ние вече имаме "разкол в елита". В руските елити всички се ненавиждат един друг и воюват всеки срещу всеки. Второ, това би означавало, че имаме две големи групировки, всяка от които има свое виждане, своя прогноза за социално-политическото и икономическото развитие на Русия и двете си противодействат. Но, според мен, в Русия не се вижда дори възможност за възникването на нещо подобно. 
Можем да говорим, обаче, за сериозна трансформация на съзнанието, която ще засегне путинския елит, включително неговото най-близко обкръжение. 

На нас ни е нежен консенсус на елитите, консенсус за нови ценности. 
Въпросът не е в това, че един или друг олигарх ще воюва с останалите, че в Русия ще започне война на "бялата и червената роза", въпросът е там, че те нищо не печелят от запазването на статуквото. Те стареят, а шансовете да предадат на децата си всичко спечелено с непосилен труд стават все по-малки и малки. Дори само защото, ако продължават така, когато Путин вече няма да го има, няма да има възможност помежду си и още повече да запазят всичко, което са изнесли на Запад.
Страхът от разправа ще тежи върху съзнанието на всички слоеве на путинския елит. Аз не изключвам, че нож в гърба на режима ще забие не този, който изглежда най-големият европеец, а този, който изглежда най-големия азиатец, което от житейска гледна точка е логично.
Този нов консенсус, че ако не направят нещо ще затънат много дълбоко, той ще създаде почвата за промени в Русия, защото в Русия от улицата не идват никакви промени. Улицата е ресурс, но докато "болярите" не излязат, народът няма да помръдне. Но едновременно с това, "болярите" много добре усещат настроенията на улицата.
В обкръжението на Путин след известно време няма да остане нито един човек, който може да каже: всичко е супер, с мен лично няма да се случи нищо лошо, защото имам стопроцентова гаранция, че докато шефът е с нас, няма да ми се случи нищо.
В този момент ще възникне новото съзнание на елита - консенсусът на страха.
И ето тогава ще започнат телодвиженията. 
Защото логиката на тези процеси е проста: как да удовлетворим народа? 
Много просто, между взривовете на патриотизма ще мятаме от кремълските кули на тълпата първо двама-трима "боляри", а после все повече и повече.
Когато режимът се спасява, той изхвърля баласта.
При това през 2024–25 година ще има нова дестабилизация в целия свят. Поредните и много тежки избори в Америка, Великобритания, смяна на парадигмата в Европа, в която вече няма да я има Меркел.
А дестабилизацията на ситуацията в света винаги е била главният фактор на дестабилизацията в Русия.
И в този момент в Русия може да възникнат най-парадоксалните съюзи и договорки, от типа на тази между Маленков и Хрушчов да унищожат Берия след смъртта на Сталин през 1953-та. Не забравяйте, това е бил консенсус между хора, които в годините на "големия терор" са били същите уроди, като тези, които те разстрелват по-късно, които са се ненавиждали, но, за да се спасят, са съумели да се договорят.

- Добре, но по какво да разберем иска ли средният избирател на Путин нов лидер?

- По нивото на ситост. Хората преди всичко преследват чисто материални цели. Съдбата на режима в крайна сметка ще бъде решена от растящата му неспособност да удовлетвори базовите потребности на значителни маси от населението. 
А в същото време важен елемент в удържането на властта е милитаризацията на съзнанието и съответно, необходимостта от воденето на войни за поддържане на патриотичния дух надпревара във въоръжаването.
Но войните също струват пари.
Процесът на влошаване на материалното положение на масите ще се случи доста бързо, в рамките на едно поколение.
90-те години бяха години на отсъствие на държава. Путин в голяма степен дойде заради осъзнаването на това, че без държава не може да се живее. От него очакваха да възстанови държавата. По-късно осъзнахме, че той замени децентрализирания бандитизъм с централизиран. Второто, което той направи, беше, че удовлетвори и искането, породено от така наречения "версайски синдром", нуждата от връщане на някакво имперско самоуважение.
Това са двата стълба, на които се държат неговият авторитет и неговата власт.

- А какво ще се случи сега?

- От моя гледна точка позитивният сценарии е практически изчерпан, създадената от него вертикална власт вече се руши, доколкото вътрешно се оказа твърде тежка. Тя не е основана върху правни конструкции и ще деградира. Степента на ненавист между главните фигури на путинския режим надвишава общата им ненавист към опозицията. Тези вътрешни конфликти се превръщат в институционални, а след това ще излязат извън пределите на вертикалата. 
Сега всичко се държи на стиснатия юмрук на Путин. Ако този юмрук отслабне, страната ще се разпадне на стотина микрокопия на съществуващия режим. Това е най-голямата заплаха, която аз виждам пред Русия.
Превод: Faktor.bg