Русия ще продължи да извършва хибридна агресия срещу Европа, тествайки границите на своите възможности - кога ще получат ясен отговор и кога няма

Степента на решителност на Доналд Тръмп по въпроса за защитата на европейските съюзници трябва да се оценява скептично, казва пред Униан украинският политолог и изпълнителен директор на Института за трансформация на Северна Евразия

Интервю на Татяна Урбанска, Униан

- Г-н Горбач, обяснете защо член 5-и от Договора за НАТО не се прилага в ситуация, в която Русия действително е нахлула в полското въздушно пространство?

- Член 5-и от Вашингтонския договор за създаване на НАТО предвижда влизането му в сила след разглеждането на член 4-ти от този договор. И всъщност именно 4-ти член беше използван от Полша. Това означава, че в случай на заплаха, държава членка на НАТО се обръща към всички членове на организацията с искане за външна оценка на агресията. Нека разгледаме каква беше тя.

Член 4-ти се използва доста често, но обикновено никой не преминава към член 5-и. Спира се до обсъждането на член 4-и. Например, когато руски самолет влетя в турското въздушно пространство, пресичайки границата със Сирия, който турците свалиха, те се обърнаха към НАТО и активираха член 4-ти, но не посегнаха към член 5-и, защото решиха, че това не е атака срещу НАТО.  Единственият път, когато член 5-ти беше действително приложен, е след терористичните атаки срещу Съединените щати на 11 септември 2001 г. По това време НАТО разположи мисия в Афганистан за борба с тероризма…

Сега обаче ситуацията е различна и предизвикателствата са други. А фактът, че руски безпилотни летателни апарати нарушават въздушното пространство на Полша или Румъния (което се е случвало и преди), все още не се счита за атака срещу съюзниците.

- Не трябва ли да е ясно, че по този начин Русия постепенно разширява границите на позволеното. Ако сега се води хибридна война и някои безпилотни летателни апарати „случайно“ са навлезли във въздушното пространство на Полша, то след известно време руските военни „случайно“ ще влязат на територията на държава членка на НАТО? Готови ли са нашите европейски съседи срещу подобни провокации на Русия, ако те продължат?

- Хибридността тук е, че руският натиск върху Алианса наистина се случва на такова „подпрагово“ ниво. Тоест, Русия прави това не с цел да провокира сериозен отговор на агресията към натовски страни и да предизвика реакции, от които може да пострада, а да тества страните-жертви дали са склонни да избегнат отговор, да се преструват, че нищо подобно не се е случило. И, между другото, точно това се случи и с Полша, и с Румъния.

Фонът за подобни провокации бяха военните учения „Запад-2025“ в Беларус, така че мисля, че това е само началото. Русия ще продължи да извършва хибридна агресия срещу Европа, тествайки границите на своите възможности - кога ще получат ясен отговор и кога няма...?

- В  сегашната ситуация си струва да се отдаде почит на поляците и техните съюзници от НАТО - те бяха първите, които се осмелиха да свалят такива въздушни цели и първите, които ги нарекоха руски. Преди изглеждаше, че всички избягват да ги назовават с истинските имена.

- Добре, че тези безпилотни летателни апарати не бяха наречени украински. По-рано в полското информационно пространство имаше съобщения, че някакви „украински контрабандисти“ губят някъде граждански дронове, които използват, за да пренасят нещо през границата. Сега изглежда, че полските власти са напълно наясно със степента на заплаха и има съответен отговор на военно-политическо ниво: те издадоха заповед за свалянето на тези военни обекти и военните изпълниха тази заповед в сътрудничество със съюзниците от НАТО. Използвани бяха самолети F-35 и F-16, радари на НАТО, самолети-цистерни... Друг е въпросът дали подобни разходи срещу група дронове са икономически оправдани.

- Това някакъв вид тест на полската и натовската система за противовъздушна отбрана ли беше?

-  Да. И на военно-политическо ниво руснаците получиха съответния отговор. Сега въпросът е дали ще получат този отговор на политико-дипломатическо ниво. Полша направи почти всичко, което зависеше от нея и по-специално като активира член 4-ти от Вашингтонския договор. Това обаче е само началото. Сега на ход са техните съюзници и партньори от НАТО. В частност, с каква позиция ще излязат Съединените щати.

- Изглежда, че Европа е останала без подкрепата на САЩ към този момент?

- Предстои да бъде формулирана и обявена публично позицията на Съединените щати. Но можем да гадаем само каква ще бъде тя. Доналд Тръмп избягва да показва раздразнението си и някои критики към Владимир Путин. Той е склонен да се преструва, че нищо не се е случило и да казва: „Да видим какво ще стане след 2-3 седмици“. Следователно степента на решителност на Доналд Тръмп по въпроса за защитата на европейските съюзници трябва да се оценява скептично. Така че дискусията по този въпрос предстои.

Разбира се, би било логично да се предислоцират или разположат повече военни части, включително американски, на източния фланг. Но съм почти сигурен, че Тръмп няма да направи това. Той може да се ограничи с обещания да продаде повече оръжия на Полша или Литва, на други европейски партньори. Като цяло, каква роля и каква точно подкрепа ще поемат Съединените щати и Доналд Тръмп, не е известно. По мое мнение те ще бъдат минимални.

Следователно, трябва да разберем: живеем във време, когато понятието „гаранции за сигурност“ не може да гарантира нищо на никого.

- В такъв случай, трябва ли Украйна да предложи своята помощ на съседите си? Условно, в обучението на полски военни в нашите учебни центрове или под ръководството на наши военни, които вече знаят как да се справят със заплахите от безпилотни летателни апарати, например?

- Такова предложение вече е направено от Украйна. Ние сме готови да помогнем и за създаването на система за предупреждение за въздушни нападения.

Наистина имаме какво да споделим. В края на краищата, ние имаме богат опит в противодействието на руската агресия и то в един нов технологичен етап, когато това вече не е война на танкове или дори артилерия, а война на дронове, и тя се води дълбоко на териториите на двете страни.

Така че, от една страна, наистина трябва да предложим нашия опит и мисля, че партньорите в НАТО, респективно Полша, трябва да се възползва от него. Но, от друга страна, струва ми се, че нашите намеци и предложения да предоставим на западните си съседи гаранции за сигурност от Украйна не се приемат много сериозно. Те не са емоционално и психологически готови, дори може да разглеждат подобни предложения като опит европейските страни да бъдат въвлечени във война. Затова, казват те, е по-добре да стоят настрана, с очакването, че изведнъж всичко ще отмине и войната няма да ги засегне...

Докато Русия не премине към някакъв следващ етап на ескалация – използване на безпилотни летателни апарати или ракети с бойни глави, които предизвикват сериозни разрушения и вероятно жертви – осъзнаването на опасността няма да достигне такова ниво, че да е възможно да се влезе в реална колоборация в  областта на сигурността с Украйна. В същото време, ние не говорим за влизане във война. Говорим повече за някакви дискусии на ниво съюзи. Всичко това засега също се бави.

Ситуацията обаче се развива много бързо и тази есен наистина може да се окаже решаваща, дори съдбоносна, защото войната може да излезе физически отвъд руско-украинската граница и да приеме съвсем различен мащаб и измерение.

-  В този смисъл, можем ли да кажем, че Русия ще засили провокациите си през есента? Владимир Путин след завръщането си от Китай изглежда че е в еуфория, вече тества и реакциите на НАТО, извършвайки тези провокации…

- Фактът, че Китай е стратегически партньор на Руската федерация в разрушаването на западния световен ред и на Pax Americana (американския свят - УНИАН), е очевиден и вече не подлежи на съмнение.

Фактът, че Путин стана по-нахален, дори по-арогантен след завръщането си от Пекин, също е „медицински“ факт. Дори ракетната атака срещу сградата на украинското правителство принципно демонстрира навлизането на конфликта в някакъв нов етап...Но на това имаше само емоционална, а не активна реакция от страна на Запада. Затова последва нападението над Полша. Ако има само емоционална, риторична, а не активна реакция на тези провокации, ако Доналд Тръмп просто напише нещо в социалната си мрежа, тогава естествено Кремъл ще се счита, че не е имало реципрочен отговор, че няма никакви последствия за Русия. Затова подобни нападения ще се повтарят. Те могат да се разпространят до Литва, която също е близо до Беларус, където бяха проведени руско-беларуски военни учения, или до други балтийски страни, или до Финландия или дори до Швеция. Безпилотните летателни апарати могат да летят далеч, хиляда, две хиляди километра и по-далеч.

Тоест, има проверка, тестване на „прага“, на готовността на други държави, други армии, други системи, военноморски сили и т.н. И Китай активно наблюдава това. Той наблюдава не толкова реакцията на Европа, която ще се опита да противодейства на подобна агресия, колкото реакцията на Съединените щати. Ако сегашната  ситуация (намеква за САЩ – бел.ред.) се промени в близко бъдеще и думите бъдат последвани от действия, тогава ще видим и усетим всичко това. А ако не се промени, тогава нашите европейски съседи ще го видят и усетят сами.

Превод: Faktor.bg