Игор Смешко*, Українська правда 

Какво представляват сега Западът и Русия или планът за мир не само за Украйна. 

"Демокрацията не е даденост и не е естествено състояние на  обществото, това е система, изискваща постоянно поддържане и дисциплина. Свободата съществува само там, където има подкрепата на силни институции и правни механизми. В противен случай тя бива измествана от хаоса."

"Държавите не умират от войни – те умират от деградация на елитите. Когато управляващата класа става неспособна да управлява, страната отслабва, независимо от това какви са външните заплахи." (Збигнев Бжежински)

Още от първите дни на своята независимост Украйна се стреми да се присъедини към общността на демократичните страни в света, преди  всичко към Запада. Последният в продължение на много десетилетия след Втората световна война остава водещата цивилизация, мощна икономическа, военна и информационно-технологична сила. Но през последните десетилетия той, стъпка по стъпка, 

изостава от своите врагове

 по отношение на способността за стратегическо планиране и вземане на бързи и навременни управленски решения.

Особено при бързо променящите се обстоятелства. Освен това, Западът загуби инициативата в съвременната идеологическа и информационна война с авторитаризма. Причината е в деградацията на управляващите и структурните промени в демократичните общества. Преди всичко – заради намаляването на броя на представителите на средната класа и спада в политическата култура на избирателите.

Причина за културно-философската деградация на западните елити стана това, че по-голямата част от представителите на управляващата класа никога не са воювали и дори не са участвали в предишното идеологическо състезание с комунизма по времето на студената война. Правеха го техните предшественици. Сегашните управляващи елити са израснали в условия  на мир и демокрация, възприемайки ги като постоянна и естествена даденост. Сякаш готовите демокрации са съществували отдавна и ще съществуват вечно, без да се изисква влагането на каквито и да е собствени усилия за защита, усъвършенстване и поддържане. Още повече – изучаването на история, диалектика на развитието и формулировките на съвременните закони на съществуването на демокрациите при новите исторически обстоятелства.

Разпадът на СССР отслаби и дезинтегрира идеологическото и философското единство на Запада, преустанови идеологическото лидерство на САЩ, а също и отслаби вътрешното идеологическо единство на страните от ЕС и НАТО. Основа на предишното единство беше

 Антикомунизмът

 Отсъствието, както изглеждаше тогава, на нови реални заплахи за сигурността на страните от НАТО в течение на почти 30 години, както и икономическото благополучие, егоизмът и самовлюбенността на западните общества ускориха деградацията на неговия политически естаблишмънт. В страните от Запада след 1991 г. не се появи нито един държавник от нивото на Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил, Шарл де Гол, Конрад Аденауер или Роналд Рейгън. Да не говорим за теоретиците и създателите на демокрацията като Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън или Ейбрахам Линкълн.

Особеност на съвременния етап на противопоставяне е това, че заплахата идва не от комунистическите идеи и комунистическия лагер, а от икономически и технологично 

укрепналия лагер на авторитаризма

 Тези страни постигнаха високо ниво на военен и икономически потенциал за сметка на държавния капитализъм. Няколко страни от този лагер притежават ядрено оръжие и има признаци, че помагат и на други да се сдобият с него. Идеологията на този лагер сега е не "пролетарското единство", а "борбата срещу "колективния Запад". Макар че в действителност този Запад днес реагира твърде бавно на необходимостта да стане колективен и монолитен в противодействието срещу агресията на Кремъл. А победа на последния в Украйна неизбежно ще доведе до падане на демокрациите на принципа на доминото в резултат на по-нататъшно настъпление на авторитарните страни срещу демократичните им съседи.

Войната на авторитаризма срещу демокрациите, която в хибриден формат започна отдавна, на Запад не беше забелязана своевременно – както и това, че авторитарните режими ефективно използват корупцията в демократичните страни за насаждане на разложение в елитите им отвътре. Същевременно повечето от лидерите на Запада възприемат тази война (в Украйна – б.р.) като "чужда", която трябва да водят други  народи, но не и "устойчивите" западни демокрации. Ново идеологическо обединение, подобно на предишното, базирано на антикомунизма – сега вече на антиавторитаризма, не е постигнато. То и досега бива заменяно от по-скоро ритуални заклинания за мир.

В противовес на Запада, според Кремъл ядро на новото световно обединение трябва да станат Китай и Русия, около които да се обединят страните от демографското мнозинство но планетата – "колективния Юг". Основа на неговото единство трябва да бъде противопоставянето срещу световното малцинство на най-богатите страни – "колективния Запад".

Бойното ядро на новото обединение вече е сформирано на фона на войната в Украйна благодарение на мащабните доставки на оръжия и боеприпаси за руския агресор: в него вече влязоха авторитарните Русия, Северна Корея и Иран. Китай оказва неофициална, но важна за Русия  технологична и финансово-икономическа подкрепа. Освен това, Китай и Русия инициираха създаването на още едно обединение на страните от Азия – Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) като противовес на обединенията на най-развитите в икономическо отношение страни в света G7 и G20, чието ядро са демократичните страни от Евроатлантика, основаха и геополитическото обединение БРИКС (на английски BRICS, от -  названията на основателите Brazil, Russia, India, China, South Africa) като основен съперник на "Голямата седморка" - G7.

Съвременното отношение на Кремъл към Запада и елементите на новата идеология за Русия бяха формулирани от един от водещите кремълски теоретици Сергей Караганов, ръководител на Съвета по външна политика и отбрана – той ги изложи през 2024 г. в статията "Век на войни?". Негова е идеята за нанасяне на превантивен ядрен удар срещу страна от НАТО (например Полша), за да бъде принуден по-скоро Западът „да прави отстъпки". Анализирайки самия Запад, Караганов отбелязва:

"В развитите страни от Запада вече десетилетие и половина – две, протича процес на намаляване на средната класа, основата на демократичните политически системи", поради което те стават все по-малко ефективни. "Демокрацията е един от инструментите за управление на сложните общества", докато за "простите" автокрацията е по-подходяща“, подчертава той.

Караганов разбира, че съвременните проблеми на Запада са свързани с упадъка на негодните елити: 

"Ние вече виждаме почти пълна загуба на стратегическо мислене в европейските елити, в традиционното му разбиране такова просто не остава. Пред очите ни протича интелектуалният упадък на управляващия елит на САЩ – страна с гигантски военен, в частност ядрен потенциал..."Субконтинентът" Европа ще се връща към привичното му състояние на нестабилност и дори към ролята на източник на конфликти. Неизбежното оттегляне на САЩ, губещи интерес към стабилността на този "субконтинент", само ще задълбочи тази тенденция. Остана да изчакаме около десет години. Ситуацията се  усложнява от фактическия разпад на международното управление не само в икономиката, но и в политиката, и в сферата на сигурността. Възстановяването на острото съперничество между  големите държави, остарялата структура на ООН я правят все по-малко функционална".

Идеологическият рупор на Кремъл, както виждаме, достатъчно сурово, но не без основания поставя диагноза на Запада. Макар в анализа му да няма нищо ново. Още австрийският изследовател на демокрацията Мартин Полак предупреждава за подобни 

заплахи от деградация на елитите

 и обществата в условията на демокрация, което е взаимно свързан процес: 

"...интелектуалците мълчат в последно време: всеки се занимава със своите работи, пише своите книги, играе своя театър и т. н... Според моето разбиране – тук се крие голяма опасност... Младите интелектуалци са свикнали, че има демокрация, свобода и право. Те не искат да се борят за това, защото за тях то е норма, като водата, която трябва да тече от крана.  Помня моменти, когато... отварях крана, а в него нямаше вода. Същото може да стане с демокрацията – ще отвориш крана, а в него вече няма да има вода.“

Същевременно добър пример за адаптиране на моделите за управление и служене на демокрацията е дейността на 32-ия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт (1933–1945 г.). В средата на 30-те години на миналия век в САЩ съвпадат по време общата криза на капитализма, голямата икономическа депресия, всесилието и разгулът на олигарсите, корупцията и организираната престъпност, както и подривната дейност на Коминтерна. В тези условия президентът провежда необходимите реформи за предотвратяване на тези заплахи и спасява САЩ и американската демокрация от комунистическа революция. Същевременно той превръща САЩ във водеща държава в икономическо и военно отношение – световен лидер на демократичните страни и лидер на Западната антихитлеристка коалиция по време на Втората световна война. Неговият опит не е изгубил актуалността си и в наши дни.

Сега Западът е политически и идеологически разединен. Нивото на ефективност на демократичните властови институции в различните страни, дори и в ЕС и НАТО, се различава съществено, а съвременните закони на демокрацията не са формулирани. Това затруднява създаването на обща идеология. В някои страни вече се появиха авторитарни тенденции. Западът загуби ролята си на силен и нравствен лидер. Демокрацията в САЩ преживява вътрешна криза, застрашаваща институциите. Културата на избирателите се снижава, а в съчетание с намаляването на средната класа това носи кълновете на постепенна трансформация на демокрацията в авторитаризъм. Мнозинството от избирателите не се безпокои за европейските работи, а популизмът и късогледството ги подтикват към компромиси дори с диктатори.

Така се отваря път от епизодично избиране на авторитарни политици за властови позиции в демокрациите до  пълноценно превръщане в 

институционален авторитаризъм

 Популярността на лозунга "Да направим Америка отново велика" свидетелства вече и за практическа промяна в  официалната идеология на САЩ. Общите световни идеали за "защита на правата на човека, свобода и демокрация", характерни за президентите Картър и Рейгън, сега биват измествани от изолационизъм, комерсиален прагматизъм и авторитарни наклонности. Това дава на Кремъл допълнителен шанс за експанзия в Европа, който става реален по силата на геостратегическото положение и гигантските ресурси на Русия. Кремъл отдавна мечтае за "нови Ялтенски споразумения", за ново глобално прекрояване на света между големите държави: контрол на САЩ над Америка, на Китай – над Азия, на Русия – над Европа. Без участието на "управляваните" народи в определянето на съдбата, която ще ги очаква.

Тези надежди на Кремъл се подхранват от факта, че много западни бизнесмени и политици през последните десетилетия бяха "отровени" от евтините руски енергийни ресурси и суровини. Идеологията на крайния либерализъм и глобализъм вече повлече след себе си декаданс, социални турбуленции, демографски и миграционни кризи в страните от Запада. Дългите години мир, битовият комфорт и културата на масовото потребление доведоха до това, че много европейци не искат да служат в армията, а още по-малко да воюват. Същевременно миграционните проблеми (културологични, правоохранителни, социални) увеличават вътрешното напрежение. Руинирането на Ирак, Либия, Афганистан и Сирия е сред факторите които Кремъл успешно използва за задълбочаване на проблемите на Европа.

С какво може да отговори Европа? Сега Великобритания, която напусна ЕС, има ограничено институционално влияние на континента. Едва след 2022 г. тя окончателно се пробуди и се опитва да си върне статута на една от водещите световни сили. Франция традиционно защитава общоевропейските и общочовешки просветителски ценности, но не разполага с достатъчно време да натрупа нужните сили. Ядреният потенциал на Франция и Великобритания, както и вероятността за нов съюз на Антантата, дават надежда, че може да станат основа за "Съединени щати на европейските демокрации"...

Икономически мощната Германия едва-едва започна да се отърсва от фантомната болка – едновременно страх и пиетет по отношение на Русия, което ще е продължителен и труден процес. Зад това стоят също и изкушението от евтините руски енергоносители, многомилионната рускоезична диаспора, многобройните историко-културни и икономически връзки, както и "източните германци", които често симпатизират на Русия. Всичко това години наред подхранваше германското вето за влизането на Украйна в НАТО. Но най-основен е психологическият фактор на фантомния страх, макар историята неумолимо да подсказва, че силата и решителността възпират, а слабостта напротив – провокира.

Германската армия, впрочем, преди завземането на Чехия през 1939 г. е била по-слаба от чешката: чехите са имали повече оръжия и с по-добро качество, включително танкове. Германците обаче са се оказали по-силно мотивирани и психологически подготвени, докато чехите – получили без борба независимостта си, не са били готови да я защитават с оръжие в ръка. Явно на това е разчитал Кремъл, нападайки Украйна, надявайки се, че "унижението" на Русия от разпада на СССР ще ѝ даде същата "нравствена платформа", каквато е имал Хитлер в Германия след Версай. Пропагандата на Кремъл още от 2005 г. подготвяше населението си за война, а Западът и досега не е разгърнал на информационния фронт нужната контраатака. Няколко поколения европейци привикнаха към комфорта и досега нямат психологическа нагласа за война. Те не отчитат, че много народи в Русия, особено в азиатската ѝ част, "нямат какво да губят", затова пък в Европа ги "очакват" дълго мечтани трофеи. Значителна част от западния политически и бизнес елит е проникнат от руско влияние, което също способства за плановете на Кремъл.

Накрая да напомним, че в античния Рим, когато е започвала война, в продължение на година републиката се е трансформирала в диктатура. При изтичането на годината диктаторът се е отчитал пред Сената, но по време на война е вземал решенията еднолично и е носел за тях пълна отговорност пред Сената и народа на Рим. Въпреки че съвкупният военно-икономически потенциал на НАТО е значително по-голям от руския, принципът на вземане на решения остава непроменен – консенсус, като е дадено право вето дори на тези членове на Северноатлантическия съюз, които откровено симпатизират на Кремъл. Това може да е допустимо в мирно време, но не и когато трябва бързо и решително да се приложи сила, способна да спре агресор. Да си спомним едно изказване, приписвано на Наполеон:

 "Войска от овце, водена от лъв, винаги ще победи войска от лъвове, водена от овен."

Настъпи времето на истината. Всички европейски лидери и общества трябва да разберат, че истинската цел на войната на Русия срещу Украйна е установяване на контрол над цяла Европа. На западните лидери, впрочем, отдавна е известно от разсекретени материали в сферата на  сигурността на САЩ, че още на 19 ноември 1999 г. по време на среща в Истанбул между президента на Русия Борис Елцин и президента на САЩ Бил Клинтън се е състоял следният разговор:

Елцин: "Моля те за едно нещо. Просто дай Европа на Русия. САЩ не са в Европа. Европа трябва да е работа на европейците. Русия е наполовина Европа, наполовина Азия."

Клинтън: "Искаш и Азия?"

Елцин: "Разбира се, разбира се, Бил. В края на краищата, трябва да се договорим за всичко това."

Клинтън: "Не мисля,  че това ще се хареса много на европейците."

Елцин: "Не на всички. Но аз съм европеец. Живея в Москва. Москва е Европа и това ми харесва... Ти можеш да вземеш всички други държави по света и да гарантираш там сигурността. А аз ще взема Европа и ще гарантирам нейната сигурност. Добре, не аз, а цяла Русия... Бил, аз говоря сериозно. Дайте Европа на самата Европа. Никога Европа не се е чувствала така близо до Русия, както сега, освен с изключение на Афганистан и Пакистан..."

* Игор Смешко е бивш началник на Главното управление на военното разузнаване към Министерството на отбраната на Украйна, бивш председател на Службата за сигурност на Украйна. 

Превод: Faktor.bg