Златото на конните господари: Неограбената гробница на Аланите разкрива тайни на 2500 години

Прозорец във времето към една забравена култура се отваря неочаквано западно от Грозни, в днешна Чечения. Изключително рядко откритие – неразграбена гробница на древния народ на аланите, датираща отпреди 2500 години. Повечето от курганите – гробни могили, подобни на тракийските – от района са отдавна разграбени. Но тази, в некропола Алхан-Кала е останала недокосната и дава уникален шанс за пряк поглед към една почти забравена цивилизация.Погребението разкрива турмалини, инкрустирани в злато – камък, който от древността се е смятал за защита срещу негативна енергия, както и изящно изработени конски сбруи, оръжия и метални съдове. Откритията свидетелстват за погребението на член на аристокрацията или военен лидер. „За нас тази находка е безценна. Да проучим културните пластове без интервенция на иманяри е невероятно“, коментира ръководителят на разкопките Азамат Ахмаров от Академията на науките на Чеченската република, цитиран от popularmechanics.com.

Това не е първият подобен случай. В Северен Кавказ, в местността Брут, е открит златен меч, инкрустиран с гранати, положен до тялото на воин. До Санкт Петербург, в Коморово, женска гробница разкрива златни бижута и фигурални орнаменти. Друга неограбена могила съдържа керамика и златен нагръден елемент, украсен с изображения на птици – типичен мотив за аланската художествена традиция.

Може би най-мистичният артефакт обаче идва от катакомбното гробище Змейски, където погребан воин носи бронзова златна диадема с образа на жена, държаща чаша. Смята се, че това е Дзераса или Сатана – героини от аланския епос, носещи чашата Уацамонг, която разкрива дали подвигът е истински или плод на хвалба. Тези находки променят разбирането ни за културното богатство и връзките на аланите с други древни народи.

Аланите от понтийско-каспийската степ са били ираноговорящи номадски конни народи, дошли от територията на днешен Иран. Те наследяват и доразвиват културните традиции на сарматите и скитите, но с времето оформят собствена идентичност. Векове по-късно, част от аланите се присъединяват към Хунската империя на Атила или сключват съюзи с римляни и готи срещу хуните. Други се сражават рамо до рамо с вандали и германски племена по пътя към Галия и Испания. Известни със своите елитни конни воини, те доминират в Евразия от III до V век, разпространявайки се от Кавказ до Централна и Западна Европа.

Периода на великото преселение на народите е динамичен за аланския етнос.  Част от тях се присъединяват към хуните, докато други се съюзяват с вандалите и участват в нашествията в Галия, Иберийския полуостров и Северна Африка, където оставят културни следи. До края на VI век повечето алански групи са асимилирани от славяни, германски и тюркски народи. Въпреки това, в Кавказ аланите оцеляват значително по-дълго. Днешните осетинци се считат за техни преки наследници, а осетинският език е съвременен потомък на източноиранските езици, говорени от аланите. И най-важното – напомнят колко много история остава все още заровена под земята, чакаща да бъде открита отново.