На днешната дата преди 137 години е организиран първият държавен преврат след Освобождението на България срещу княз Александър Батенберг.
В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и един от най-големите предатели на отечеството - Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех.
Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.
Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г.
По зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. Някои анализатори и политолози твърдят, че и през последните 25 години преход кабинетите на Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов са свалени с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
За това думите на Захари Стоянов, изречени още през 1886 г. звучат днес като клетва, от която никой българин не трябва да отстъпва:
"И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар."
Фактор
В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и един от най-големите предатели на отечеството - Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех.
Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.
Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г.
По зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. Някои анализатори и политолози твърдят, че и през последните 25 години преход кабинетите на Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов са свалени с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
За това думите на Захари Стоянов, изречени още през 1886 г. звучат днес като клетва, от която никой българин не трябва да отстъпва:
"И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар."
Още от От редактора
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Адрианопол
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира
Преди 151 години британски капитан за първи път преплува Ламанша
Българският маратонец Петър Стойчев постави нов рекорд за преплуване на Ламанша през 2007 година