30 години от чеченската победа над Русия

Д-р Евлоги Станчев

На днешния ден, 6 август 1996 г., преди точно 30 години, чеченски бойци започват изненадваща офанзива срещу град Грозни, който от февруари 1995 г. се намира под контрола на руската армия. Настъплението носи кодовото наименование Операция „Джихад“.

Офанзивата на Чеченска република Ичкерия води до обкръжаването и разгрома на руските гарнизони в града. Отблъскването на руската армия принуждава Русия да сключи Хасавюртското споразумение, което на практика слага край на Първата чеченска война (1994–1996).

* * *

През лятото на 1996 г. в руското политическо и военно ръководство доминира схващането, че вече е постигната победа над чеченската съпротива. Столицата Грозни и голяма част от републиката са под руски контрол, чеченските бойци са изтласкани в южните планински райони, а президентът Джохар Дудаев е убит на 21 април.

Чеченското командване, начело с Аслан Масхадов (бъдещ чеченски президент в периода 1997–2000/2005), обаче е далеч от идеята за прекратяване на съпротивата. В ранните часове на 6 август между 1500 и 2000 чеченски бойци, организирани в малки групировки, навлизат в Грозни. Планът им предвижда да обкръжат многократно превъзхождащите ги по численост руски сили, да прекъснат комуникацията помежду им и да установят контрол над ключови инфраструктурни и комуникационни обекти.

Тактиката на Масхадов успява

В следващите няколко дни хиляди руски войници се оказват блокирани. В една от общинските болници на града руски военнослужещи дори задържат за заложници около 500 цивилни, докато не им бъде осигурен гарантиран изход от Грозни. Особено тежка е съдбата на чеченските колаборационисти с Москва, оглавявани от Доку Завгаев (последния лидер на съветска Чечено-Ингушетия, а по-късно руски посланик в Танзания и Словения) – част от тях са екзекутирани, а други се присъединяват към редиците на муджахидините.

На 10 август руската армия започва контраофанзива, която през следващите няколко дни постига известни успехи. На 19 август командващият руските федерални подкрепления ген. Константин Пуликовски обкръжава Грозни и отправя 48-часов ултиматум към чеченските войски да напуснат града – в противен случай ще последва масиран артилерийски и въздушен обстрел. След изтичането на ултиматума руските сили засилват ударите, което принуждава голяма част от останалото цивилно население да напусне града. Чеченските бойци обаче не преустановяват съпротивата.

Нарастващите загуби, постоянно влошаващото се положение на руската армия и отказът на чеченците да напуснат своята столица принуждават ген. Александър Лебед (тогавашен секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация) да инициира мирни преговори. 

На 31 август 1996 г. Лебед и Аслан Масхадов подписват споразумение в Хасавюрт (град в съседната Република Дагестан), което слага край на бойните действия.

На следващата година е подписан мирен договор между Русия и Чечения, който де факто означава, че Ичкерия съхранява своята политическа независимост от Москва.

Това е жестоко унижение за Русия - тя губи война

в която има огромно числено и технологично превъзходство. Години наред в руските консервативни и военни среди решението на Лебед да започне преговори с чеченците се възприема като върховно предателство спрямо руската армия.

Двугодишната брутална война обаче оставя Чеченската република в катастрофално икономическо и демографско състояние. Градовете са в руини. След края на войната руските специални служби прибягват до една от присъщите им тактики – организиране на подривна дейност с цел отслабване на чуждо правителство. Това е времето, когато организираната престъпност в Чечения процъфтява, а влиянието на различни въоръжени групировки, и особено на ислямисти, неимоверно нараства. През януари 1997 г. Аслан Масхадов печели президентските избори и се опитва да изгради функционираща държавност, но срещу неговите политики често се изправят полеви командири със значителен авторитет, които са съхранили своята самостоятелност след края на войната.

Има случаи на сражения между редовната чеченска армия и автономни въоръжени формирования. Срещу самия Масхадов са организирани няколко опита за покушение. В своите журналистически разследвания Анна Политковская излага множество свидетелства, според които представители на

руската ФСБ са поддържали контакти с чеченски ислямистки групировки

с цел подкопаване на законната власт в Грозни.

Кулминацията на този процес настъпва през август 1999 г., когато ислямисти нахлуват в Русия (Дагестан) и обявяват джихад с цел създаване на ислямска държава в Северен Кавказ. Тези бойци са под командването на полеви командири като Шамил Басаев и Ибн ал Хаттаб, които след 1996 г. са съхранили своята самостоятелност спрямо официалната чеченска власт. Президентът Масхадов публично осъжда тези действия и заявява, че те са извън санкцията на Чеченска република Ичкерия. Въпреки това ислямистката инвазия в
Дагестан служи като отличен претекст от новоназначения руски министър-председател владимир путин за да започне Втората чеченска война. В следващите месеци руската армия изравнява Грозни със земята, установява руски федерален контрол над по-голямата част от Чечения и инсталира марионетния режим на колаборациониста ахмат кадиров (главен мюфтия на Ичкерия, впоследствие преминал на страната на Москва).

* * *

Победата на Чеченска република Ичкерия през 1996 г. и последвалите години от нейното съществуване имат

поразителни, дори плашещи прилики с настоящата ситуация в Украйна

От една страна, и тогава многократно превъзхождащата своя противник по численост и техника руска армия не успява да победи на бойното поле. От друга страна, невъзможността да бъде постигнат военен успех е последвана от различни опити за подривно влияние чрез специални служби, агентура и пропаганда. Също така, както Украйна днес, така и Чечения през двете войни е свидетелство за бруталната жестокост на руската армия срещу местното население. Огромна част от жертвите на руските бомбардировки срещу Грозни са цивилни, при това етнически руснаци.

Уроците от руските войни срещу Чечения несъмнено са важни за Украйна днес.
Неслучайно истинските чеченски патриоти, онези воини, които носят духа на Ичкерия в кръвта си, припознават именно украинската кауза за своя и днес воюват редом с ВСУ срещу руските окупатори.