„Днес се навършват 60 години от признаването от страна на Майката Велика Христова Църква – Вселенската Патриаршия на патриаршеския титул на Предстоятеля на Българската Православна Църква, блаженопочившия Блаженийши Митрополит на София и Патриарх Български акад. д-р Кирил от Всесветейшия Антинагор Архиепископ на Константинопол, Новия Рим и Вселенски Патриарх“, написа на своята Facebook страница Архимандрит Харалампий Ничев, клирик на Вселенска Патриаршия, пише сайтът doxologiainfonews.com.

ПИСМО НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ АТИНАГОР, С КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ПАТРИАРШЕСКИЯ ТИТУЛ НА ПРЕДСТОЯТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Блаженейши и Светейши Патриарше на София и цяла България, цело възлюблени и въжделени в Христа Бога брате и съслужителю на наше смирение г-н Кириле, облобизавайки Ваше Блаженство братски в Господа, сладчайше Ви приветствуваме.

Откакто беше отстранена с благодатта на Всеблагия Бог от светата ни Православна църква печалната аномалия, която продължи години наред, и се възстанови мирът и братските нормални отношения на Българската православна църква със светейшия ни вселенски престол и останалите автокефални православни църкви, нашата света Христова велика църква, съгласно даденото тогава обещание, непрестанно е очаквала да настъпи подходящо време, за да направи необходимото, според установения от древно време ред, да въздигне и Българската православна църква в патриаршеско достойнство и чест. Тя смяташе това за справедливо, изгодно и в много отношения полезно за православния български народ, за да може той, ръководен от Патриарх, да отбележи още по-голям напредък и разцвет във вярата и благочестието.

Понеже и ние със Св. Синод имахме такива също намерения по отношение на възлюблената Българска православна църква, дълбоко бяхме наскърбени от настъпилата повторно аномалия на 10 май 1953г. в отношенията между двете църкви. С любов обаче и благоразположение погледнахме на молбата, която многократно ни се отправи, но особено на тази, която тази година по-официално ни беше изразена по случай великия празник на светата ни Пасха от Ваше Блаженство с писмо № 2575 в смисъл да предадем на забвение по случай празника на възтържествувалата Божия любов това, което разстрои нормалните и добри отношения между нашата света Майка, великата Христова Църква и нейната дъщеря Българската православна църква и да благословим въздигането й в патриаршеското достойнство.

Ние неотдавна разменихме мисли с членовете на Светия ни Синод по тази молба на Ваше Блаженство и светата Ви църква, и ръководени от светото желание да запазим единството по всякакъв начин на Едната, Света, Съборна и Апостолска православна църква и да укрепим любовта си един към друг чрез връзките на мира, решихме по икономия да дадем от настоящия момент братското съгласие, признание и благословение на светейшата ни Константинополска катедра за станалото в тамошната света Църква, също като някога, при отклоняване на всеки случай от каноническия ред и точност, с увереността разбира се и надеждата, че с това наше решение, според традициите на миналото, ще бъдат съгласни и останалите Блаженейши и пречестни патриарси и предстоятели на православните автокефални църкви, докато окончателно този въпрос бъде разрешен от Вселенски събор, който единствено има правото да провъзгласява дадена света Божия поместна църква в патриаршеско достойнство и чест.

Пожелаваме въздигането на светата Българска православна църква в патриаршеско достойнство и чест да бъде начало на нов подем и успех във вярата и благочестието и извор на укрепване и утеха за православния български народ. Сърдечно поздравяваме Ваше Блаженство, свещения клир и цялото паство, като Ви съобщаваме при това, че в свещените диптихи името на Патриарха на София и цяла България ще бъде споменавано непосредствено след името на Патриарха на Букурещ и цяла Румъния.

Като Ви прегръщаме отново със свето целование, оставаме с братска любов и отлична почит,

27 юли 1961г.

На Ваше Блаженство

Възлюблен в Христа брат

† Константинополски АТИНАГОР