85 години от кървавото клане в Катин - геноцид по Сталински

На 5 март 1940 година е извършено Катинското клане -  един от най-ярките примери за съветските репресии в Полша, извършени от съветското НКВД по заповед на сатрапа Сталин. Жертва на този геноцид са станали хиляди полски офицери и интелектуалци. По ирония на съдбата кошмарът в Катин се повтаря през 2010 година, когато при полет за Катин катастрофира полския правителствен самолет край Смоленск. Сред загиналите са президентът на Полша Лех Качински и съпругата му, членове на Сейма и Сената, както и цялото висше командване на полската армия. Всички 97 души на борда, включително екипажът, губят живота си. 

„Тази катастрофа е нова травма за поляците, превръщайки се във втория Катин“, коментират тогава международни анализатори.

Геноцид по Сталински

Втората световна война започва през септември 1939 г. с разделянето на Полша между Хитлер и Сталин. Навлизането на Червената армия бързо се превръща в кървава касапница, белязана от изтребление на цивилно население, масови убийства и мащабни депортации, които са извършени не от нацистите, а от съветските тайни служби. Виждайки в полския патриотизъм заплаха за бъдещата съветска власт в окупираните територии, след като Берия докладва, че поляците са неподатливи на съветизация, Сталин взема решението да ги унищожи. 
На 5 март 1940 г. Политбюро на СССР, включително Сталин, Молотов и Берия, подписват заповед за разстрел на десетки хиляди полски военнопленници и арестувани граждани. 

Масовите екзекуции

Така през април 1940 г. над 22 000 полски офицери са екзекутирани, а техните семейства – депортирани в суровите съветски територии. Катин символ на тази трагедия, макар разстрелите да са извършени и на други места като Медное и Харков.

Освен военните, НКВД арестува и около 7 000 полски интелектуалци, включително юристи, учени и писатели, които са разпитвани и принуждавани към сътрудничество. Полските военнопленници са разпределени в три лагера – Козелск, Осташков и Старобелск. В съветските документи те не са разглеждани като военнопленници, а като „контрареволюционери“.

Разстрелите са извършвани от специални групи на НКВД, включително известната група на Василий Блохин – главният кремълски екзекутор, лично отговорен за хиляди убийства. Полските военнопленници са екзекутирани със стрелба в тила, а телата им са заравяни в масови гробове. В Калининския затвор, където са избити част от поляците, помещенията са облицовани с кадифе, за да заглушават изстрелите.

Методите на НКВД са изключително жестоки – използват се германски пистолети „Валтер“ за разстрелите, но при интензивното използване дори тези оръжия често отказват. След края на екзекуциите, извършителите организират пиршества, за да „отпразнуват“ злодейството си.

По аналогичен начин са избити и военнопленниците от Старобелск, които са ликвидирани в Харковския затвор, а телата им са заровени в околностите на града. Свидетели си спомнят как от камионите, превозващи труповете, се стича кръв.

През 1943 г. германските сили откриват масовите гробове в Катин и разпространяват информация за съветското престъпление. След края на войната обаче Съветският съюз отрича отговорността си, а Катин остава тема табу в Източния блок до края на 80-те години.