Районът на Босфора и Дарданелите  е трябвало да бъде превзет от руснаците, за разлика от Гърция, която е трябвало да бъде завзета от българите

„В своята монография използвах 36 архива – на Русия, България, САЩ и редица други страни, и намерих много документи за това как целият източен блок в строй вървеше към края на света“, казва в специално интервю за Faktor.bg историкът

В началото на 50-те години на ХХ век съветският вожд Йосиф Сталин е планирал Трета световна война и активно е подготвял „бойното поле“ за нея.  

Руският историк Александър Гогун, който вече двадесет години живее в Берлин, доказва това в публикувана наскоро там негова книга „Премислен апокалипсис. Как Сталин подготвяше Третата световна война“ .

Гогун е автор  на редица книги – за съветските партизани в Украйна, която е издадена на осем езика, за украинския национализъм, която е отпечатана в четири страни и скоро трябва да излезе в още две държави. 

„Донякъде неочакван за мен се оказа успехът на тази работа за Украинската въстаническа армия в Чехия. Тя излезе там в края на миналата, 2024 година, и вече успя да стане бестселър и получи похвални рецензии. Освен това написах книги за нацистката пропаганда и съветските специални служби – ГРУ и НКВД в тила на Вермахта. Всички тези издания на руски език всеки желаещ може да поръча чрез моя сайт gogun.org, и бих се радвал да ги издам в България на български език“, казва авторът.

Интервю на Светослав Пинтев

- Александър, вие изследвате сталинизма — как изглежда той през вашата лична призма, през призмата на вашето семейство?

- В ГУЛАГ е бил моят дядо Анатолий от страна на майка ми, когото познавах и обичах, а също и прадядо ми от страна на баща ми Николай, който почина през 1951 година, като датата и мястото на смъртта установих аз вече през XXI век, след като написах запитване до архива на ФСБ. Прадядо Николай, който е бил главен лекар в болницата в Кариновка, в Краснодарския край, е попадал в затвора два пъти. Първия път по време на Големия терор през 1937-1938 година, но го пуснали поради недоказаност на престъплението. Втория път го затворили през 1943 година по подозрение за колаборационизъм, тъй като работел като главен лекар в същата болница, както и при съветите, но вече под германска окупация. Никакви престъпления не намерили, а го затворили и съсипали в лагерите, защото бил наклеветен от "квачка" - вътрешнокилиен агент, който изопачил думите му и ги представил като антисъветска пропаганда.

Що се отнася до дядо Анатолий, то до края на 1990-те официалната семейна версия беше, че е копал въглища във Воркута, защото е бил в плен, но аз, след като написах запитване до архива на ФСБ, установих, че всъщност е служил като поручик във Въоръжените сили на Комитета за освобождение на народите на Русия, т.е. бил е власовец. Освен това, за това ми разказа вече след смъртта на дядо ми неговият приятел – Золтан Копачи – унгарски офицер, който се оказал с него в затвора, защото участвал в истински антикомунистически заговор срещу Ракоши. Золтан спасил живота на дядо ми, когато го предупредил, че криминалните затворници в един от дните ще убиват политическите затворници, затова дядо не излязъл тогава на смяна.

- Режимът на Путин — това естествено продължение на сталинския ли е? Какви черти на сталинизма и други тоталитарни режими виждате в него?

- Режимът на Путин е хибриден, в него икономиката е пазарна, или поне прилича на такава. Сталин е имал пряка цел да завладее целия свят, Путин пък иска Западът да не му пречи спокойно да краде петродолари. Смисълът на путинизма е корупцията, такова разхищение на държавната хазна, подкупничество и връзкарство в Русия не е имало нито при царете, нито при комунистите, нито при Елцин.

Много горещи глави сравняват Путин с Хитлер, но това е най-малкото повърхностна аналогия. Вътрешният мотив на хитреците, настанили се в Кремъл – това е пълен цинизъм, а не фанатична обсебеност, както при върхушката на Райха.

Той започна война срещу източнославянската демокрация - Украйна, за да предотврати Майдана, т.е. за да не вземат руснаците пример от украинците и да не го свалят. Тоест функциониращата демокрация в Украйна е смъртоносна заплаха за неговата система на власт.

Мисля, че противопоставянето на Русия с Украйна ще приключи, когато падне диктатурата в Русия. А това, от своя страна, ще се случи, когато избухне революция в Китай, и по-нататък – ефектът на доминото до Минск. Предполагам, че китайците ще отстранят своите крадци по-рано, отколкото руснаците. Първо, системата на властта в КНР е много по-груба, закостеняла и примитивна, отколкото дори путинизмът. Тоталитаризъм, монополизъм на Компартията, никакви избори, интернет под пълен контрол, общо взето – животът не е мед и масло. Второ, природните ресурси в Поднебесната са по-малко, отколкото в Русия, а на глава от населението – многократно по-малко. Не може безкрайно да ги пилеят и да не мислят за това, че управлението трябва да стане открито и ефективно. Трето, важен е и китайският манталитет, т.е. примерите на Тайван и Сингапур – два нормални Китая, за разлика от противоестествената патология – КНР. Тайван и Сингапур живеят като сирене в масло за свое удоволствие именно благодарение на свободата. Дори и богатият Хонконг, където жителите са свикнали със свободите, в хода на поетапната му интеграция в червения деспотичен гигант може да се превърне за комунистите в скъп троянски кон.

- Путин има интересно отношение към нацизма... Той например твърди, че Полша е принудила Хитлер да я нападне и по този начин е дала началото на Втората световна война... Свързана ли е тази гледна точка с престоя му в ГДР?

- Това не е личното му отношение към нацизма, това е лъжата му за неговия електорат. Каквито и да било убеждения той няма, възгледите му за света са приземени. Правилно е описал психотипа на чекиста Михаил Восленски: "Защитата на властта и привилегиите си и на своята класа те смятат за жизнено необходимо дело, а методите вътрешно се оправдават с увереността, че всички хора са свине."

Да си спомним, че когато в началото на 1990-те години се проведе съкращение на КГБ, много оперативни работници отидоха в бандите, т.е. в организираната престъпност, където се заеха с рекет и други лесни начини за печалба. Самият Путин в Петербург е бил свързан по свое време с тамбовската мафиотска групировка, а също е вземал подкупи – за това има преки свидетелства от тези, които са били принудени да го "мажат".

Целият този нацизъм на Путин му е безразличен, интересуват го само парите, властта, разкошът и може би славата, пък била тя и херостратова.

- Вие сте намерили много нови документи за плановете и престъпленията на Сталин — разкажете ни за тях.

- В своята монография използвах 36 архива – на Русия, България, САЩ и редица други страни, и намерих много документи за това как целият източен блок в строй вървеше към края на света.

За съжаление далеч не всички документи са отворени не само в Русия, но и в Чехия и Румъния. В частност, в Прага планът от 1953 година "Сокол" - походът на чехословашката армия във Франция през Германия, по волята на чешкия генщаб е засекретен минимум до 2028 година.

Едва ли е случайност, че оперативните планове на съветския блок от 1953 година или тези, които са датирани максимално близо до този период, за разлика от аналогични предшестващи и дори последващи документи от този род, остават недостъпни за изследователите. Засега единствената хипотеза, обясняваща този странен хронологичен пропуск, е, че тогава тези материали са представлявали замисли не на възможни или вероятни – както след смъртта на Сталин, а на реално подготвяни бойни действия.

Наложи ми се да възстановявам оперативните планове на Сталин в Европа като пъзел, парче по парче – по документи на армейското разузнаване, картографски отдели на щабовете на "по-малките братя" на СССР, спомени, учебни програми на армиите на съветските сателити. Общо взето в книгата са използвани източници на дузина езици, включително български.

Особена гордост е получаването на документи за златния резерв на СССР през 1945-1953 година – за тях историците са ловували последните 35 години, а аз ги добих. Това е пряко свързано с престъпленията на сталинизма, тъй като по време на страшния глад през 1946-1947 година златният резерв е растял. Сталин умишлено е предизвикал този глад, за да изстиска от населението "трофеите", заграбени от червеноармейците в Европа и Азия през 1944-1945 година. А разрешение и заповед за грабежи на цялата многомилионна армия той е дал лично по време на войната – този документ аз намерих и цитирах.

- Ако си спомням правилно, запазена е една негова реч пред ръководителите на европейските режими-сателити, където той открито говори, че социалистическите страни трябва да бъдат готови за участие в Третата световна война. Не е ли това пряко доказателство?

- Да, най-добре тази реч на Сталин е запазена в записките на румънския министър на отбраната Емил Боднъраш, който също е присъствал на това съвещание. Аз обилно цитирам този доклад, но не забравям и за други свидетелства на участниците в тези апокалиптични срещи – това са мемоарите на министъра на отбраната на Чехословакия Алексей Чепичка, на унгарския деспот Матиас Ракоши, а също и на полския апаратчик Едвард Охаб.

Един от московските архивисти ми каза, че записките на Боднъраш са дори по-пълни, отколкото засекретените материали, съхранявани в Москва. Дали е така, ще разберем по-късно.

Съгласно тези документи, вождът е искал да предизвика Апокалипсис през 1954-та година.

- Не е тайна, че Сталин е искал да установи контрол над Босфора — намирали ли сте документи, потвърждаващи това?

- Да, част от тях са публикувани. Според моите изчисления Константинопол е трябвало да бъде завзет не от български войски, а от Съветската армия.

На съвещание с командването на ВМФ на 25 септември 1945 година Сталин е дал да се разбере, че в това направление Москва се готви да воюва съвсем не само с Анкара: "Ние трябва да имаме в Черно море такъв флот, както казваха старите моряци, който би могъл във всеки момент да затвори Босфора и, ако се наложи, да пробие през него. Черноморският флот трябва да бъде 10-12 пъти по-силен от турския."

Ако българските специални служби водеха планомерна и старателна работа по изследването на турския ТВД (театър на военни действия), то автоматично щяха да споделят сведенията с Москва. Затова у Сталин не би възникнала необходимостта на 29 юли 1949 година да се поинтересува от Червенков дали работи при българите разузнаване в Турция, а също "стоят ли турските войски северно от Константинопол и добри ли са те". Червенков отговорил, че стоят, а за качеството на тези части той в този момент не можел нищо да съобщи. И според моите архивни находки, през 1952 година агентурната мрежа на разузнавателното управление при МВР на България е била по-мощна в Югославия и Гърция, отколкото в Турция, която по площ двойно превъзхожда двете споменати страни, взети заедно, и освен това граничи със СССР.

Също от непубликуваните материали – намерих карта на топографското управление на съветския генщаб от края на 1952 година, на която са обозначени територии, най-старателно изследвани от московските картографи с пагони. Това хвърля светлина върху оперативния план на Съветската армия през тази година. Така че – районът на Босфора и Дарданелите също е обозначен на тях, за разлика от Гърция, която е трябвало да бъде завзета от българите.

- Как се отнасяте към теорията, че Сталин е бил отровен от Берия с помощта на полковник Иван Хрустальов, началник на охраната, който скоро след това умира — при мълчаливото съгласие на най-близкото обкръжение на диктатора: Булганин, Хрушчов, Маленков...?

- Това е била естествена смърт. Никакво убийство не е имало, но ако бях съветски прокурор, бих осъдил най-близкото му обкръжение — това са Маленков, Хрушчов, Берия — по член за неоказване на помощ, оставяне в опасност, защото когато те получават от охраната сведения за това, че Сталин не излиза от своята стая, от своята спалня, те дълго се бавят и не знаят какво да правят или се правят, че не знаят какво да правят, и отиват при него със значително закъснение. А при инсулт най-важното е да се окаже на човека бърза помощ, тогава той може да се отърве с незначителни последствия или дори да бъде напълно излекуван. И те се бавят по две причини. Първо, страхуват се, че Сталин, когато дойде на себе си, може да каже, че, аха, вие сте се опитвали по този начин да ме отстраните от властта, защото точно преди това той е организирал "делото на лекарите" поради това, че една от причините е била, че лекарите са му препоръчвали да се откаже от работа, фактически да се откаже от властта. И той с такава препоръка не е бил съгласен. Втората причина за тяхното забавяне е била, че те се страхуват, че той ще оздравее и ще устрои апокалипсис, т.е. Трета световна война, в която те ще загинат всички или мнозина от тях ще загинат. Но после започва да надделява третият страх пред тях, че той ще дойде на себе си и ще каже, аха, вие не сте ми оказали помощ навреме. И в този случай, тогава е трябвало да пострадат всички. Всичките си съратници той би избил за това, че не са го спасили навреме. И ето тогава, когато третият страх надделява, те идват в стаята при него и оказват някаква помощ, викат лекари, но вече е било късно. Настъпила е агония. Той умирал в страшни мъки, включително повръщане на кръв. Но до последния момент той се опитвал да работи. Както си спомня дъщеря му Светлана Алилуева, последният му жест е бил заплашителен. Т.е. той се опитвал да плаши съратниците си дори когато умирал.

- Разкажете за трудностите, с които сте се сблъскали при работата върху книгата. Казват, че това прилича на шпионски роман?

- Основната трудност беше да намеря пари за изследванията, аз и сега търся спонсори и меценати, включително в България, за работа над следващата ми книга – за престъпленията на сталинизма през Втората световна война. Това трябва да стане своеобразен предистория към тази книга за края на 1940-те – началото на 1950-те, която току-що отпечатах.

Обаче и властите на Русия много не искаха да напиша монография за късния сталинизъм.

По време на събирането на материали за книгата получавах заплахи и дори бях принуден да се обърна към немската прокуратура и полиция, които намериха злосторника, оказал се, предположително, агент на ФСБ. Той беше задържан направо в Бундесархива и освободен след "възпитателна беседа". След това някакъв анонимен "благодетел" започна да ми изпраща по пощата стоки, които не бях поръчвал, например метална гривна – вероятно намек за белезници. Аз отново се обърнах към полицията и ручейчето на тайнствени подаръци пресъхна.

После, когато изнасях доклад във Виена за украинския национализъм, оперативни работници на ФСБ предприеха опит да ме вербуват. Публикувах в радио "Свобода" подробен разказ за това събитие.

Тогава злосторниците от ФСБ разбиха пощата на фонда, с който бях в кореспонденция, и публикуваха в интернет откраднатите конфиденциални писма.

Накрая, в моята работа се оказаха въвлечени такива важни ведомства като Росархив и Министерството на външните работи на РФ, които без каквито и да било формално-юридически основания и въпреки действащото руско законодателство ми забраниха достъп до Руския държавен архив на литературата и изкуството. При това моето запитване се отнасяше до спомените на съветския писател и пропагандист Иля Еренбург за събития отпреди 80 години, а ставаше дума за материали, частично вече публикувани.

Но въпреки интригите на властите, намерих немалко ценни документи, които преди мен никой не е публикувал, и книгата излезе.

- В какво се крие, според вас причината за възраждането на култа към Сталин в Русия?

- Той в значителна степен изкуствено се раздухва от властите, но трябва да се помни, че през 1990-те години най-голямата партия в Русия беше Комунистическата партия на Руската федерация. Историята, като правило, не се развива по права линия, а на вълни - прогрес-реакция-прогрес. И тези, които са преживели 1990-те години в Русия – с всичките им недостатъци, знаят какъв нечовешки обем свободи е получила страната в сравнение с брежневския социализъм. Дори сега путинизмът дава повече свободи на обикновения руснак, отколкото това е било в някоя 1984-та година – не оруеловската, а андроповско-черненковската. Най-важното – пазарна икономика, възможност да купуваш и продаваш това, което искаш, и така, както искаш – макар и с намеса на държавата в бизнеса и корупция. След прогреса на 1990-те настъпи реакция, заедно с нея се върна и възхваляването на Сталин.

- Планирате ли да издадете в България Вашата книга за това, как Сталин е искал да предизвика Третата световна?

- Надявам се да го направя. Затова ако някой от читателите може да ме свърже с редактор на един от големите български издатели – това би било прекрасно. Аз вече имам доброволец - преводач на български, с него е много лесно да се работи.

Що се отнася до превода на чужди езици, то, ако не бях изтласкан от Русия към тамиздат, това би минало относително лесно. Ако книгата е отпечатана в Русия и се разпространява по търговските мрежи и книжарниците, тогава чуждестранните издателства я забелязват. Обаче сега съм принуден да се обърна за помощ към обществеността, към българските читатели. Може би някой има познати редактори на тези чуждестранни издателства – във всяка страна? Или известни автори, които се печатат в чужбина, и които могат да ме сватосат. Или дори просто литературни агенти, които имат утъпкан път към големи чуждестранни издателства. Аз вече имам добър превод на тази книга на английски език, това ще улесни оценката на ръкописа.

Смятам, че книгата заслужава превод на максимален брой езици особено сега.