Интервю на Роман Цимбалюк  с проф. Андрей Пионтковски

Руският политолог проф. Андрей Пионтковски, който сега живее в САЩ, и украинският журналист Роман Цимбалюк обсъдиха последните новини, свързани с войната на Русия срещу Украйна. На 2 юни в Турция се проведоха преговори между украинската и руската делегация, по време на които страните представиха инициативи за прекратяване на огъня и формули за край на войната.

Междувременно израелското разузнаване "Мосад" коментира операцията на Службата за сигурност на Украйна – „Паяжина“ – за унищожаване на бомбардировачи на руски авиобази.

Мосад (цитат от изявление в социална мрежа X):
„Украинската операция срещу Русия е сигнал за тревога в епохата на войни с дронове. Един от тях беше казал, че Украйна няма никакви карти. Доказа, че е грешал.“

- Здравейте, Андрей Андреевич!

Добър ден, Роман, добър ден, Володя. Е, дойде време да проведем нашия телемост Киев-Вашингтон. Струва ми се, че има какво да обсъдим. Днешното предаване спокойно можеше да започне с думите: "Слава на Въоръжените сили и Службата за сигурност на Украйна", които отдавна участват в преговори с руските фашисти. Но все пак подчертавам, че основната тежест на войната носят сухопътните войски. Именно на тях трябва да се помага първо, защото те са най-големият компонент и съответно имат най-малко „гаджети“, за разлика от СБУ. Но аз не за това...

-Нашето предаване с вас се нарича: "Появиха ли се карти в ръцете на Украйна? Какво мислите по въпроса?"

Това въпрос към дядо Тръмп ли е? Вие сте по-близо до Белия дом от нас. Помните, че Зеленски отговори достойно: "Аз не играя карти."
Ако гледаме напред – не мислех да започвам с Тръмп – но той става все по-малко актуален. По-важни са САЩ като цяло. Там укрепва проукраинската партия и се активизира. Нека продължим по тази линия.

Всички разбират, че истинските преговори ще се водят на бойното поле по време на така нареченото "лятно настъпление" на руската армия. То започна и ще приключи, по климатични и географски причини, около 1 октомври. Въпросът е: какво ще видим тогава?

-Няма как да не се върнем на вчерашното историческо събитие – унищожението на една трета от авиационния компонент на руската ядрена триада.

Най-важното за мен беше реакцията на руското общество, армията и най-вече Z-обществото – онези 15-20% руснаци, които са убедени фашисти. Реакцията им бе показателна – напомняше късния Пригожин. Помните ли как той еволюира – от „дайте ми още снаряди“, до „да се разправим с тия, дето ни хвърлиха в тази братoубийствена, чудовищна, цитирам: 'педерастка война'“. Е, такава е и тоналността на Z-обществото. Те още не наричат Фюрера по име, но кълнат военното и политическо ръководство с най-цветисти думи.
Интересно е, че – както и Пригожин в последните си дни – те започват да изказват уважение към украинския противник.

-Виждаме и либералните подмазвачи от телевизията – старите ни познайници – вече си позволяват да спорят със Скабеева и Соловьов. Иронични са към властта.

-Свързвам това с първата ни тема – летният поход. Вчерашното събитие, което продължава и днес, е генерална репетиция. Между другото, истерията се подгрява и от това, че Путин – както винаги в трагични моменти – изчезва. Може би наистина този път е умря

-Може би се е свил  под одеялото, или са пуснали двойник. Кой знае.

Дори вярното му псе Марков писа, че мълчанието на Путин е предателство– към народа, към армията.
Соловьов пък вчера се държеше, сякаш нищо не се е случило. Но днес ще трябва да каже нещо. Впрочем, той вече предлагаше да се разстрелват наборници, служещи по летищата – само така спомена.

-Ако искат да разстрелват своите наборници – ние няма да се съпротивляваме.

Под тънката ципа на „народното единство“ се крие каша, която ще експлодира. Това ще се случи след резултатите от летния поход.
Въпросът, който всички си задават – а най-смелите вече го изричат – е: „Заради какъв дявол започнахме всичко това?“ Или по-точно – „Заради кого?“
И след това ще стане ясно всичко.

-Как ще завърши летният поход?

С провал. Ако фронтовата линия се измести – то ще е на изток. Ето какво се случи през последните месеци:

Тръмп изпрати в архив 80-годишната система за сигурност на свободния свят, основана на НАТО и чл. 5 от Устава. Дори дядо Байдън, макар и бавен, повтаряше всеки ден: „Ще защитим всеки инч от територията на НАТО.“ Но Украйна не е покрита от този „инч“.

Дори Обама, либерал и антизападник, признаваше, че Русия иска Украйна повече, отколкото Западът иска да я защити. И че това никога няма да се промени. Но все пак, след анексирането на Крим, той посети Естония и каза, че ще защитим всеки инч.
А Тръмп? Той просто се отказа. На неговата конференция вицепрезидентът Пенс и министърът на отбраната Хексет казаха открито: „Нямаме повече ресурс да се съсредоточим върху сигурността на Европа. Имаме по-важни задачи – Тихия океан.“

-И така, Европа остана сама.

Да. Европейците ги обзема кошмарът, за който се тревожеха 80 години – „Ами ако Белият дом един ден просто се откаже?“ Е, този ден дойде. И сега помощта за Украйна не е благотворителност, а въпрос на оцеляване.
Трябва да благодарим на Тръмп – парадоксално – че съсипвайки старата система, показа реалността.
Доскоро войната беше екзистенциална за Украйна. Сега е такава и за Европа. И европейските лидери разбраха: единствената реална европейска армия е тази на Украйна – Въоръжените сили на Украйна.

-Тоест Украйна е европейската армия?

Да. Ако използваме „формулата Пионтковски“ – победителката на руската армия е Украинската армия плюс военновъздушните сили на европейските страни.
Добре би било украинските сухопътни войски, които героично бранят цяла Европа, да получат още няколко пехотни дивизии – но такива няма и няма да има.
Затова Европа трябва да помогне с това, което може – техника, авиация, финанси. Защото това вече е и тяхна война.