АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат

ПОЗИЦИЯ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
В подкрепа на Асоциация „Памет за утре“ и за отлагане на държавната награда „Никола Вапцаров“ до провеждането на честен обществен дебат

Атлантическият съвет на България подкрепя основните доводи и искания на Асоциация „Памет за утре“. Когато държавата превръща историческа личност в патрон на официално отличие, тя е длъжна да представи цялата ѝ биография, а не само удобната част от нея. Затова процедурата следва да бъде отложена до открит, аргументиран обществен дебат.

По същество, а не с лични нападки
Опитите спорът да бъде подменен с нападки срещу известността или предполагаемото финансиране на авторите не отговарят на поставените въпроси. В демократичното общество една позиция се оценява по фактите и аргументите. Призоваваме критиците да отговорят по същество и да се въздържат от недоказани обвинения.

Литературният принос не заличава политическата биография
Не отричаме мястото на Никола Вапцаров в българската литература и не призоваваме към цензура. Но литературният талант не заличава политическата биография. Вапцаров е ръководен участник в нелегалния военен апарат на БКП, обвързан с комунистическата идея и линията на СССР и Коминтерна. Хронологията е съществена: въоръжената съпротива на БКП се активизира след 22 юни 1941 г., когато дотогавашните партньори по пакта „Молотов–Рибентроп“ — нацистка Германия и Съветският съюз — се превръщат във воюващи противници. Трагичната му смърт не е индулгенция за политическия му избор и не може да го превърне в безусловен държавен символ.

Македонският въпрос не е страничен епизод. В Македонския литературен кръжок в София Вапцаров участва в среда, в която бъдещето на Македония се обсъжда в съзвучие с политиката на БКП и коминтерновските постановки за отделна македонска национална идентичност. Стихотворения като „Земя“, негови изказвания и дейността му в кръжока днес се използват от официалната литературна традиция в Република Северна Македония, за да бъде представян като „македонски“ поет и част от отделно национално наследство, въпреки българската езикова и културна среда, в която е роден, образован и творил.

Затова Министерството на културата трябва да обясни как Вапцаров може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония. Името му не може да бъде издигано като държавен символ без ясно разграничаване от руския и коминтерновски проект за национално инженерство в България и Македония.

Демократична България дължи пълната истина
България и днес носи последиците от комунистическия режим и от десетилетия руска и съветска политическа, идеологическа и институционална зависимост. Затова възстановяването на символи и традиции, утвърждавани от тоталитарната държава, изисква прозрачност и историческа отговорност. Националният символ трябва да обединява, а не да задълбочава разделителните линии. Държавата не бива да превръща половината истина в официален култ, още повече когато вече съществува държавната награда „Христо Ботев“ със сходен предмет и същата парична стойност.

Нашите искания
1.                             Процедурата за наградата през 2026 г. да бъде отложена до открит обществен дебат.

2.                             Министерството на културата да публикува инициаторите, пълните мотиви, становищата и критериите за избора на патрон.

3.                             В обсъждането да участват литературоведи, историци, архивисти, изследователи на комунизма, организации на жертвите на тоталитарния режим и независими граждански сдружения.

4.                             Да бъде разгледано неутрално, обединяващо наименование или обединяване със съществуващата награда „Христо Ботев“.

5.                             Твърденията за политическата дейност и националните позиции на Вапцаров да бъдат представяни чрез достъпни първични документи, при пълна прозрачност на процедурата.

Подкрепата за Асоциация „Памет за утре“ не е спор за правото на Вапцаров да бъде четен. Тя е защита на правото на българското общество да знае цялата истина и да не приема реставрацията на партийно-идеологическа митология за национален консенсус.

Атлантически съвет на България
27 август 2026 г.