12 Декември, 2024

Българинът счупил с чук плочата на МОЧА: Да махнем и паметника на царя  „Освободител” – Русия никога и никого не е освобождавала

Българинът счупил с чук плочата на МОЧА: Да махнем и паметника на царя  „Освободител” – Русия никога и никого не е освобождавала

Снимка: Архив на Faktor.bg

Ако партиите на руския застъпник Румен Радев влязат в парламента, заедно с генетично московските БСП и „Възраждане“, ще върнат паметника на окупатора незабавно

Да ограничим политическото влияние на Русия у нас, защото то пропагандира модел на управление, характерен с единоначалие, авторитаризъм, държавен олигархизъм,  репресии към инакомислещите

„Руският свят” притежава всички признаци на класическия ФАШИЗЪМ, а резултатът от него е икономическо и технологично изоставане, нисък жизнен стандарт, емиграция на младото поколение, морална и духовна деградация, казва пред Faktor.bg Светлозар Раянов

На 23 февруари 2023 г. Светлозар  Раянов разби посред бял ден със строителен чук плочата на паметника на съветския окупатор, на която пишеше: „На съветската армия освободителка - от признателния български народ“. Мъжът е  дългогодишен научен работник в областта на екологията и опазването на горите. Доктор на природните науки на Техническия университет в Дрезден. Бунтът му е протест срещу руската агресия в Украйна.

Интервю на Мая Георгиева

-      Г-н Раянов, измина точно една година от началото на демонтажа на МОЧА в София. Постаментът и скулптурните елементи обаче си стоят, подозрителен ли е този застой и мълчание от институциите?

-      Ще го определя първо, като резултат от нерешителността и непоследователността на „евроатлантическите” ни политици и на второ място като следствие от силното руско влияние в страната, което продължава да доминира.

-      В какво виждате непоследователност и нерешителност на политиците ни, голяма част от тях се кълнат, че са евроатлантици?

-      Например в липсата на реални действия след приемането преди 24 години на закона, обявил комунистическия режим за престъпен. Още тогава трябваше да бъде решена съдбата на всички съветски паметници, защото престъпната болшевишка власт беше наложена в България насилствено именно в условията и благодарение на окупацията от Червената армия 1944-1947 г. В днешно време нерешителността се изразява отново в бягството от взимането на генерално решение по въпроса. ПП „Продължаваме Промяната“ вместо да постановят премахването на т.нар. паметник с решение на правителството което имаха, прехвърлиха „горещия картоф” в  ръцете на областния управител. Той от своя страна разпореди „преместване на паметника с цел да бъде реставриран, защото е амортизиран и опасен за сигурността на преминаващите” (цитирам по памет). С това съдбата на монумента не се определи категорично, а се остави, макар и хипотетично, вратичка за неговото евентуално възстановяване.

-      Съзирате ли такава опасност?

-      Макар и малка, но такава опасност съществува и не бива да се подценява. Ако партиите на руския застъпник Румен Радев влязат в парламента, те заедно с генетично руските БСП и Възраждане биха върнали паметника незабавно, стига да имат мнозинство. Доколко гражданското общество ще им го позволи - е друг въпрос.

-      Изброените от вас партии ли са основните проводници на руското влияние у нас?

-      Основно да, но не само. Тук не трябва да забравяме и Българската православна църква, която е пропита от руски агенти. Неотдавна с тяхна помощ бе избран и патриарх русофил. Но на политическо ниво изброените партии са основните проводници на руските интереси. Именно БСП и Възраждане внесоха незабавно в съда иск за спиране на демонтажа на МОЧА и въпреки че съдът потвърди законосъобразността на действията на областния управител, това решение отне месеци време и демонтажът беше практически замразен. Да припомним също, че областният управител Вяра Тодева бе подложена на такива заплахи и натиск, че се наложи да и бъде назначена лична охрана, както на работното място, така и в дома и. Представяте ли си на какъв тормоз беше подложена тази жена? Това отново бе доказателство за методите, с които работи русофилската сган в България.

-      А как да се освободим от руско влияние и възможно ли е това изобщо, повече от 150 години не успяваме?

-      Нека да сме наясно, че няма как да се освободим от чужди влияния изобщо – такъв е светът – свят на взаимовръзки и взаимни влияния. Българската история и култура са свързани с руската не по-малко, отколкото със западноевропейската или с османската. Ние също сме повлияли на руското развитие – от нашите земи към Московията са се разпространили писмеността, християнството, а ако щете и социалистическата идея благодарение на Димитър Благоев. В наши дни трябва да ограничим политическото влияние на Русия у нас, защото то пропагандира един модел на управление, характерен с единоначалие, авторитаризъм, държавен олигархизъм, пълна власт над медиите и репресии към инакомислещите. Лошото е, че и у нас има много поддръжници на този тип тоталитарно управление, защото те не могат да понесат свободата на съгражданите си и си мислят, че всички трябва да се обединят около една гледна точка – тяхната. Тези хора не виждат, а може би им харесва, че „руският свят” притежава всички признаци на класическия ФАШИЗЪМ! Резултатът е – икономическо и технологично изоставане, нисък жизнен стандарт, емиграция на младото поколение, морална и духовна деградация, водеща до агресия към съседни държави, кръвопролитна война и разруха. Това носи днес Русия! 

-      В България освен съветски има и много руски паметници. Какво трябва да се случи с тях според вас?

-      Паметниците на загиналите войници през руско-турската война 1877-1878 г. са безспорни и трябва да останат на почит, защото тези хора са оставили костите си по нашите земи, вярвайки че наистина освобождават един братски народ. Светла им памет! НО... и тук трябва да развенчаем две огромни лъжи на руската пропаганда.

Първо – тази война не е нито замислена, нито проведена като освободителна! За мен е подигравка със здравия разум, ако някой все още твърди, че руският цар, ама точно руският цар, ще похарчи тонове златни рубли и ще пролее кръвта на десетки хиляди свои поданици, за да подари свобода на един друг народ. И да каже: „Хайде целувайте ръка и си правете ваша независима държава!” Такова нещо не се е случвало в историята на столетната руска империя – всички народи като финландци, поляци, естонци и др., които са успели да се измъкнат от нейните лапи, са платили за това с много кръв. А как „освобождава” Русия виждаме и днес в Украйна!  Затова трябва да престанем навсякъде и най-вече в учебниците по история да наричаме Руско-турската война от 1877-1878 г. „освободителна”! Този завет са ни оставили всички наши революционери начело с Апостола, който казва: „Ние трябва да се освободим сами, защото който ни освободи, той и ще ни пороби!” Всички исторически факти доказват желанието на Русия да завладее, а не да освободи България. Ще спомена само няколко – разформироването на легията на Раковски по заповед на руския цар, създаването на окупационен корпус след Сан Стефанското примирие, непризнаването на Съединението, нахлуването в Добруджа през Първата световна война и много други. След като сме запознати с тези безспорни доказателства за намеренията на руския цар, се питам защо трябва да има негов паметник в центъра на София и защо трябва да го наричаме „Освободител”?

Второ - трябва да отдадем заслужена почит и на всички други народности, дали жертви в руско-турската война от 1877-1878 г. – украинци, поляци, финландци, румънци и др., чиито имена бяха замитани под килима, или представяни като „руски войни”. Вярно е, че те са били по това време руски поданици, но това в никакъв случай не ги прави руснаци. Затова на надписите на всички руски паметници трябва да бъде добавена и тяхната заслуга!

-      Много скептици  и русофили ще  ви попитат: А на какво дължим тогава освобождението си от османско иго?

-      Единствено на българския неумолим стремеж към самостоятелност, намерил изражение в национално-освободителните ни борби. Тези борби са започнали много преди руско-турската война и са вдъхновени от идеите на българското Възраждане. Чрез проявения героизъм в четническото движение и създаването на вътрешната революционна организация, довела до избухването на Априлското въстание, българският народ доказва своята непоколебимост да извоюва свободата си с кръв! И затова руският цар бърза да стъпи на нашите земи преди това да се е случило.

-      Какво трябва да има на мястото на монумента на окупаторската Червена армия?

-      Нямам конкретна идея, но би било хубаво да не изпадаме в пародиен шовинизъм като нашите сънародници в Северна Македония и да демонстрираме колко сме „велики”, като издигнем внушителен паметник на български владетел, разширил България на три морета, например. На мен би ми допаднал детски увеселителен парк, който през зимата да се превръща в огромна ледена пързалка с голяма елха по средата. За сега най-важно е след едногодишно размотаване теренът да бъде разчистен от останките на окупаторите и да започне конкурс за идейни проекти. Да не забравяме и че наемът на скелето около постамента, както и ламаринената ограда струват на софиянци десетки хиляди лева на месец.  Но да не пропуснем нещо важно – на това място в бъдеще задължително трябва да има табела, че тук комунистите са издигнали паметник на поробителя на България.

 

Сподели:
Руфат Юмер, бивш лагерист от „Белене“: Две години прекарах унизен в концлагер, без съд и присъда, а единствената ми вина беше, че съм турчин

Руфат Юмер, бивш лагерист от „Белене“: Две години прекарах унизен в концлагер, без съд и присъда, а единствената ми вина беше, че съм турчин

Окървавеният протест в Млечино беше първият бунт в страната и стана символ на съпротивата срещу комунизма

Полк. Диман Георгиев: Ако руски генерал последва примера от Сирия, никой няма да се бие за Путин, ще свърши като Кадафи

Полк. Диман Георгиев: Ако руски генерал последва примера от Сирия, никой няма да се бие за Путин, ще свърши като Кадафи

Свалянето на режима на Асад  е пореден удар върху имиджа на Русия като гарант за диктаторите 

 Хатидже Ислямова: Ужасът, който преживяхме при насилствената смяна на имената, не може да се опише

Хатидже Ислямова: Ужасът, който преживяхме при насилствената смяна на имената, не може да се опише

Животът ни преди януари 1985 г. обаче никога не се върна - тази проклета асимилация ни взе спокойствието, мечтите, бъдещето ни!