Иван Сотиров*

Знам, че е трудно, но си заслужава да се опитаме да излезем от бойното поле, на което се води братоубийствена битка между последователите на Бай Ганю и Магариди, Мадам Злата и дъщеря ѝ Анка. Байганьовците са ясни, досегът с тях е опасен, независимо че отстрани за някои хора те изглеждат забавни. Образите на Магаридите, Златките и Анките са по-сложни в съвременния контекст с високия си интелектуален наратив.

За мен

същественият разговор е за свободата и човешкото достойнство

не като повърхностно подражание на модерни тенденции, а като дълбоко осмислени морални ценности. И тук не става въпрос само за справедливата реакция срещу погазването на основни човешки права.

Тук ще цитирам само няколко абзаца от предговора, въпреки че е много трудно да изведеш на преден план пасажи от текст, в който всяка дума и всяко изречение са ценни.

„Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове.
У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие — раздор и разединение; следователно, вместо развитие — затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование.
Модата е зета вместо цивилизацията.“

„Да, мнимоцивилизованият е нещо повече от простотата: той сичко умее, сичко знае; той ти говори за човеколюбие, за гражданска добродетел, за братска любов, за съгласие, за единство, но без да ги сеща той сам, без да ги има на сърцето си и без да ги върши. Сичко, що е вън от неговия собствен интерес, говори го само и само, за да препоръча себе си, че умее да разсъждава, да дава мнения, съвети, че знае, че е учен, образован.“

„В лицето на доктора Магариди исках да представя като един апостол на мнимата цивилизация, която запленява слабите умове на девицата Анка и на майка и́ Злата, слепи подражатели на модите.“

Провокиран съм да напиша тези редове, защото съм потресен от

масираната кампания за налагането на Джордж Бърнард Шоу за нравствен стожер,

организирана покрай скандалите свързани с поставянето на негова пиеса . Неговият талант на драматург не може да бъде панацея за неговата морална същност. Тези които имат претенцията, че са национален елит и интелектуалци, а не пост-социалистическа интелигенция, са длъжни не само да знаят, но и да не премълчават какви са обществените идеи и принципи, които е пропагандирал Шоу.

Джордж Бърнард Шоу, една от най-почитаните икони на левичарите, е

откровен сталинист, антисемит, защитник на Холокост и Голодомора,

на Хитлер и Мусолини. За него Сталин е „очарователно добродушен“, „грузински джентълмен“, „без злоба в него“, а Хитлер е „Изключително интелигентен и способен мъж”. Шоу възхвалява нацистите, че „се справят“ с непълноценните хора, а когато посещава Киев, по време на „Гладомора”, вижда само чисти улици с охранени хора и пълни магазини с всякакви стоки и лакомства и пише на Запад, че няма такова нещо като глад в СССР и всичко това са измислици на враговете му. Когато на Запад излиза писмо от руски писатели с молба за морална подкрепа, нарича ги лигльовци, които не виждат светлите хоризонти, към които ги водят умните и добродетелни съветски ръководители. На вечеря, дадена в негова чест, Шоу каза на събралите се: „Видях всички „ужаси“ и бях ужасно доволен от тях“. През март 1933 г. той е един от подписалите писмо в The Manchester Guardian, протестиращо срещу продължаващото погрешно представяне на съветските постижения: „Никоя лъжа не е твърде фантастична, нито една клевета не е твърде остаряла... за работа от по-безразсъдните елементи на Британската преса."

Приемайки сляпо комунистическата пропаганда, Шоу твърди, че диктаторът е бил принуден да организира масови екзекуции, за да предпази страната от „експлоататори и спекуланти“. Масовите убийства също бяха необходими, за да се поддържа компетентна работна сила. Както пише Шоу през 1933 г., „нещастният комисар“ трябва да застреля собствените си работници, „за да може по-впечатляващо да попита останалата част от персонала дали все още разбират факта, че заповедите са предназначени за изпълнение“.

Младият изследовател Тейлър Къртис в своята статия „Джордж Бърнард Шоу беше толкова влюбен в социализма, че се застъпи за геноцида, за да го развие.“ цитира Шоу:

„Но убиването на непокорните и неефективните беше само първата стъпка в изграждането на по-добро общество. Шоу също се застъпва за широкообхватна програма за евгеника. „Ако желаем определен тип цивилизация и култура“, пише той, „трябва да унищожим хората, които не се вписват в тях.“ Това включва цял набор от патологии.

В кинохроника от 1931 г. той развълнувано повтаря нацистките настроения, заявявайки,

През 1948 Шоу казва: „Значителен брой хора никога няма да се придържат към линията и следователно не са полезни за останалата част от обществото. Неуправляемите, свирепите, безсъвестните, идиотите, егоцентричните късогледци и малоумници, каква е ползата от тях? Не ги наказвайте. Убийте, убийте, убийте, убийте, убийте ги."

А ето и част от статията „Антисемитизмът на Джордж Бърнард Шоу“ от Сол Джей Сингър, публикувана в https://www.jewishpress.com:

Шоу често служи като апологет на отношението на нацисткия режим към евреите, като пише, че преследването на евреите от Хитлер е „продукт на масово недоволство от еврейското богатство“. Той идентифицира „истинския враг“ като „нашественика от Изтока, друза, грубияна, ориенталския паразит; с една дума евреинът. (London Morning Post, 3 декември 1925 г.). В интервю от юни 1933 г. за The Sunday Dispatch той потвърждава: „Нацисткото движение в много отношения се радва на моите топли симпатии; всъщност бих могъл честно да твърдя, че хер Хитлер е отхвърлил Карл Маркс за да застане зад идеите на Бърнард Шоу."

И в писмо от юни 1935 г. до Зигфрид Требич – австрийския драматург от еврейски произход, известен с немските си преводи на творбите на Шоу – той пише: „Кажете на полковник Гьоринг с моите комплименти, че съм подкрепил режима му в Англия до степен да стана непопулярен , и все още продължавам да го правя по всички въпроси, по които той и Хитлер отстояват постоянни истини и истинска Realpolitik.

В съответствие със своята всеобхватна теория за евгениката, Шоу ентусиазирано прегърна държавната намеса в расовото развъждане, възглед, проличаващ в неговите Човек и Свръхчовек и който подчертава предложеното от него решение на еврейския въпрос: „Мисля, че трябва да се заемем с еврейския въпрос, като признаем правото на държавата да прави евгенични експерименти, като отстранява всички щамове, които смята за нежелателни…”

В едно скандално интервю, публикувано на 7 февруари 1934 г. в The Listener (списание BBC, Лондон), той не би могъл да изясни възгледите си за евгениката по-ясно:

"Мисля, че би било добре да накараш всеки да застане пред подходящо назначен съвет, точно както може да дойде пред комисаря по данъка върху доходите и да каже на всеки пет години или на всеки седем години, просто да ги постави там и да каже: „Господине или госпожо, сега ще бъдете ли така любезен да оправдаете съществуването си? Ако не произвеждате толкова, колкото консумирате или може би малко повече, тогава, разбира се, не можем да използваме големите организации на нашето общество, за да ви поддържаме живи, защото животът ви не ни носи полза и не може бъдете много полезни за себе си... Апелирам към

химиците да открият хуманен газ, който да убива мигновено и безболезнено

Накратко, джентълменски газ – смъртоносен във всички случаи, но хуманен, не жесток."

Когато изричаше тези думи, Шоу със сигурност имаше предвид конкретно да включи убийството на евреите.

Например, впечатлен от съобщенията за „етническото прочистване“ на евреите от Хитлер, той пише следното в кореспонденция от 6 февруари 1938 г. до Беатрис Уеб, известен английски социолог и съосновател на Лондонското училище по икономика:

И накрая, отричащият Холокоста Шоу се противопостави на Нюрнбергските процеси за военни престъпления след Втората световна война на основание, че ужасите на концентрационните лагери могат да бъдат приписани на обикновена „административна неефективност“. Той твърди, че такива необмислени съдебни процеси биха имали повече общо с егоистичното еврейско мъченичество, отколкото с действителното постигане на справедливост.

*Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора.