"Орешник" – новата играчка на Путин и политическите ѝ цели

Константин Криволап*, Униан  

Ударът с междуконтинентална балистична ракета е  поредният терористичен сигнал от Путин към света. Видеокадрите показват, че блокове от ракетата са носели макети на ядрени заряди. А с оглед на това, че  след падането им на земята избухна краткотраен огън, който бързо угасна, може да твърдим със стопроцентова вероятност, че ударът по Днипро не е имал никакви военни цели – само политически.

Що се отнася до самата ракета, първо ставаше дума, че руснаците може да са нанесли удара с ракета "Рубеж". По-късно руският диктатор заяви, че ударът е бил нанесен с най-новата руска ракета "Орешник". А след това началникът на Главното управление на разузнаването към Министерството на отбраната на Украйна Кирило Буданов каза, че ракетата, която Русия е използвала за удара по украинския град, е експериментална и че това е 

балистично оръжие със среден обсег

Путин избра най-подходящото време за подобна провокация. Та нали в Европа всички чакат 20 януари, когато на власт в САЩ ще дойде Доналд Тръмп.

Тоест, не знаят какво да правят дотогава и как да реагират. Путин е пресметнал момента. И макар че самият акт на изстрелването на "Орешник" по Днипро  може да бъде сметнат за опит да намери изход от безизходната ситуация, той го направи качествено. Най-малкото 

руската аудитория е доволна

Навремето Съединените щати и Съветският съюз подписаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМО), съгласно който ракети с малък обсег са тези, които достигат на разстояние до 5500 километра. А всичко, което може да удря по-далече, се смята за междуконтинентални, балистични ракети със среден обсег. Ракетата, която Русия изстреля срещу Днипро, е способна да лети на разстояние до 6000 километра. И това не е предположение, а резултати от изпитанията. Все пак навремето на изпитанията присъстваха и представители на САЩ. И те получиха материали, потвърждаващи това разстояние. Тоест, в случая става дума не за "безаналогово" оръжие, а за реални числа.

Съгласно нормативите на споменатия договор за ракетите със среден и малък обсег, страните – а това са Съединените щати и "наследничката" на Съветския съюз Русия – трябва да се уведомяват взаимно за изстрелването на такива ракети. Което и се случи при планирането на удара срещу Днипро от страна на Русия –  всичко беше предадено по дипломатически канали. В крайна сметка, дори в този случай Путин много иска да запази репутацията си, 

да покаже "цивилизованост"

 Един вид – изпълнява всички ангажименти, макар да е денонсирал договора.

САЩ споделиха тази информация с европейските страни, но повечето от тях, освен Италия, Испания и Гърция, я игнорираха.

Но сега виждаме, че Западът просто не знае, не разбира как трябва да реагира на тези изстрелвания.

Байдън вече изрази "безпокойство". В Европа само Шолц заяви, че това е ескалация и че я осъжда (въпреки че по тази тема Шолц има свои интереси в навечерието на изборите). Останалите европейци вместо да дадат категоричен отговор, вместо да вземат някакви решения, просто чакат.

Може ли Западът да предаде на Украйна въоръжения,

за да я защити от следващи удари? Все пак е доста трудно да се прецени дали системите за ПВО, с които разполага Украйна, са способни да  свалят такива ракети. Разбира се, Patriot може да проследява до дванадесет цели едновременно. И ако приемем, че едва ли е в състояние да застраши самата ракета,  то по отношение на отделилите се от нея блокове въпросът е отворен.

Ще може ли Западът да предаде на Украйна необходимото въоръжение, за да реагира достатъчно твърдо на провокацията на Кремъл? Ако в кратки срокове предадат на Киев голямо количество Tomahawk – този въпрос може да се реши много бързо...

И накрая, ако преди година или две Западът ни беше предал навреме всички необходими оръжия, без ограничения, сега въпросът за новите руски ракети изобщо нямаше да е на дневен ред.

*Константин Криволап е авиационен експерт.

Превод: Faktor.bg